web

Държах ръцете си скрити
дълбоко в джобовете,
да не се докоснат до твоите.

Криех очите си -
да не ги видят гълъбовите ти очи
и да припламнат...

Извървяхме заедно моста на Доверието,
без да се докоснем.
В края му те чакаше Страхът.
Мостът на Доверието се срути.

И се изгубихме - доживотно...

* * *

Стоя в началото на срутения мост -
избелена от времето прашинка.

Взирам се Отвъд в прозрачния Небосклон,
да видя гълъбовите ти очи.
В очите ми -
избелена от времето прашинка.

И се докосваме...
Отвъд действителността.

© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Стана Димитрова. Избелена прашинка. Стара Загора: ИК Домино, 2006.