Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
web
Ти я отключи.
И се заслушах в нея...
Проговориха думи,
след дълги години мълчания.
Осветля мрака.
Смисълът на думите оздравя.
Опустя пустинята в мен.
Тогава оживях в нея.
Заобичах и черния си Кръст,
който не иска
да съм щастлива и светла.
Избеляваха неизречените чувства
и ме изживяха...
Събуди се плаха, забравена нежност.
И те заключих.
В моята нещастлива
и кратка мелодия...
А е възможно да е била
и недопята лебедова песен.
© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2007, № 12 (97)
Други публикации:
Стана Димитрова. Избелена прашинка. Стара Загора: ИК Домино, 2006.
|