Стефанка Кръстева

web

Куклата е спътник на човека от незапомнени времена. Тя е може би първият му опит да се погледне "отстрани“, да пресъздаде себе си и своето познание за заобикалящия го свят във вид, удобен за възприемане, с изключетелно богати по съдържание и емоционална наситеност образи.

Кукла

Със своята изобилна откъм факти многовековна история, с богатото си семантично значение, артефактът кукла е безспорно сред най-подходящите за музейно представяне, за индивидуални колекции и за широк тематичен спектър от музейни сбирки и експозиции. И макар че науката музеология като че ли е по-склонна да ги неглижира, отколкото да ги анализира като обект на специализирано познание и историко-социална идентификация, куклите се радват на подчертан интерес сред различна по възраст публика като извор на богата историко-културна информация. В артефакта кукла много тясно се преплитат традиция и съвременност, които специализираното музеоложко изследване може да направи още по-съдържателно и значимо явление в актуалната култура.

Както появата на куклата и нейното участие в личния и обществения живот на хората, така и вторичният й живот като музеен артефакт, като част от колекция или други форми на семейно и родово достояние, тя има древна история. Със свой индивидуален летопис е обдарена всяка кукла (независимо дали е дълбоко личен, или обществено значим), чието разкриване има определени нравствени и социокултурни подтици.

Процесът на колекциониране на кукли може да е провокиран от различни подбуди: сантиментални чувства по миналото, научно-изследователско търсене на автентични свидетелства за исторически факти и събития, бизнесинтереси или просто задоволяване на любопитство и проява на естетическа потребност.

Индивидуалното притежание на сбирка с кукли е уникална територия за познание и съпреживяване. Тя придава особена интимност и одухотвореност на дома, в който се намира, участвайки в жизнената среда на своя собственик чрез специфичната си естетика.

Изучаването на различните колекции с кукли дава възможност да се разграничат основно три съдържателни подхода на колекционниране:

1. По предназначение - кукла тотем, кукла амулет, будоарна кукла, кукла играчка, кукла манекен, старинни кукли музикални автомати, кукли с религиозно съдържание, празнично-обредни кукли, кукли чучела, марионетки, пионки, куклен дом и т.н.

2. Според типа на създателя - авторски художествени кукли, кукли на народното творчество.

3. В зависимост от материла на изработката - от камък, дърво, глина, порцелан, теракот, стъкло, восък, текстил, конци, слама, листа, захар, шоколад, тесто, латекс, сапун и т.н.

Кукли от природни материали

Всеки от тези подходи на отношение към куклите разкрива съдържателно многообразие от теми и способи на колекциониране и представяне на куклата като артефакт.

Стойността на една колекция зависи не само от броя на нейните експонати, но и от изявата на утилитарното им предназначение, а също така и от уникалната история на всяка кукла, взета поотделно. В това отношение един Музей на куклата не би трябвало да се отличава от всеки друг музей, който представя артефакти от историята на природата и човека.

През последните десетилетия на ХХ в. Музеят на куклата придобива своя, съответна на съдържанието му, художествена и емоционална индивидуалност. Това е необичаен музей, където сред уютен интериор с тайствени светлини и във вълшебство от багри, сред омаята на множество "добри куклени очи" една приказка оживява... Това е твърде сложен и продължителен изследователски и творчески процес за един "прост" на пръв поглед музей. Музеят на куклата предполага изключителна прецизност, съчетана с истинска любов към неговия предмет на експониране, за да живее той като реален и едновременно с това вълшебен, благообразен, гостоприемен и непосредствено емоционален Дом на куклата - тази уникална частица от огромния, необятния на добро и зло свят, който ни заобикаля.

В Музея на куклата тя като експозиционен артефакт губи утилитарното си предназначение и заживява нов живот, предложен й от разностранния критически анализ, чрез който се установява както нейната изворова и документална ценност, така и типичните й и специфичните й характеристики, необходими тя да получи нов статус - статуса на музеен предмет, т.е. на автентично материално свидетелство за отминали процеси и явления от живота на обществото. Обект на музеоложко изследване на куклата са следните неща: название; смислово съдържание и социална функция по време на нейното създаване; автор; материалът или материята, от които е създадена; техниката на производство; конструкцията; родовата й принадлежност; специфичната й изобразителност и изразителност като част от етнически своеобразно изкуство и естетическо светоусещане; условия на битуване; автентичност; репрезентативност и т.н. В този процес на изясняване и формулиране на индивидуални и културно-исторически характеристики куклата може да разкрие неподозирани взаимовръзки с други кукли, интериори, случки и събития, лица, празнични обреди и прочие социокомуниктивни взаимодействия.

Кукла от природни материали

По този начин куклата обективизира своята изворова ценност и получава статут на културна ценност. Познанието, получено в резултат на сериозен и целенасочен анализ, е от съществено значение за по-нататъшното използване на куклата в моделирането на отминала действителност, в научната, образователно-възпитателната и туристико-развлекателната дейност. Освен това в музея куклата като артефакт получава юридическа защитимост и става част от духовното и материално богатство на обществото.

За кого е предназначен Музеят на куклата?

Практиката показва, че този вид музеи се явяват любимо място както за деца, така и за възрастни, които изпитват удовлетворение от съприкосновението си с една необичайна, фантастична и приказна атмосфера и които могат да се насладят на неочаквани и невероятни кукли, на смайващото и многообразно майсторство на техните създатели.

По принцип такъв музей е с подчертано гостоприемство за детски игри и жадувани забавления, за празници и изложби и едновременно с това - за получаване на сериозни научни познания, почиващи на съдържателно проведена музейно-изследователска работа.

Музеят на куклата със своята емоционално-естетическа благообразност и с нравствените си послания е особено подходящ за работа с групи деца, различни по възраст, социален статус и физическо състояние. Заедно с това той не по-малко, отколкото другите музеи, може да поставя и разисква сериозни проблеми на съвременното общество и да има съществен принос за решаването им. С разработването на различни специализирани проекти и образователни програми Музеят на куклата може да съдейства за възвръщане самочувствието на хора в неравностойно положение, да формира позитивни житейски нагласи в доста обърканото и изпълненото с всякакви проблеми съвременно човешко общество. Един такъв музей притежава възможност не само да информира, но и да внушава, да утвърждава както общочовешки, така и специфични за българския национален образ импулси за добротворчество и сътрудничество между хората.

Този вид музей, посветен на куклата, не е насочен само към миналото, а и към съвременността. В него по много естествен начин, както в нито един друг музей, могат да се впишат както културни и образователни, така и здравно-охранителни, екологични и социално-нравствени виждания и идеи, което би дало възможности на съответните обществени и правителствени институции по-действено и ефективно да реализират свои хуманитарни програми. Той би могъл да бъде прекрасно място за работа със студенти, докторанти, научни изследователи, които се занимават с изучаването на влиянието на куклата при възпитанието на децата; с куклотерапия; с производството на кукли; с изучаване историята на костюма чрез историята на куклата; с изследване на театралната кукла, на празнично-обредната кукла и пр. В този смисъл Музеят на куклата е своеобразна информационна банка, съхраняваща уникални сведения за истината и доброто, за красивото и грозното, които са неразделно свързани с феномена кукла.

Кукли, изработени в Арт школа "Колорит"

Богатата история на специфичното ценностно отношение на обществото към куклите като произведения на изкуството създава възможност за появата на пъстра палитра от тематични търсения за всеки конкретен музей на куклата. Най-общо те се делят на:

1. Музей на историята на куклата - той предлага пътешествие с кукли в различни епохи от развитието на обществото. Тук обикновено се оформят отделни тематични сбирки в зависимост от времето на създаването или според утилитарното предзначение на куклата: куклата тотем, празнично-обредната кукла, куклата в домашния куклен театър, интериорната, маскарадната, сувенирната и прочие кукли, куклите с животински форми (зоопарк) и др. Разновидност на такъв тип институт е Музеят на уникалната кукла в Русия, където стриктно се спазва изискването автентичният експонат да е създаден преди началото на ХХ в.

2. Музей на театралната кукла - тук куклата е представена като особен вид произведение на изкуството и посетителят може да види как е направена отделната кукла, как актьорите са работили с нея, в кои спектакли е участвала и т.н. Любопитството на посетителя се засилва при съприкосновението му с колекциите от макети, рисунки, снимки, афиши, лични вещи на актьорите. Постепенно творческата лаборатория както на създателя на куклата, така и на режисьорските и актьорските решения при осъществяването на кукления спектакъл се събужда за нов живот, а атмосферата в музея се насища с особени преживявания. Представител на този тип музеи е Музеят на театралната кукла в Русия.

3. Музей на авторската кукла - това е място за примамлива и любопитна среща с майстора на куклите, с неговата жизнената съдба и с тази на създадената от него кукла. Такъв е напр. Музеят на куклата Барби, който скоро отбеляза своята 50-годишнина.

4. Музей на порцелановата кукла - уникален музей от този тип има във Франция, чието начало е поставено от две частни колекции.

5. Музей на восъчните фигури - такива музеи има по цял свят, като най-известните сред тях са в Англия, Австрия, Русия и др.

6. Музей на етническата кукла - той е твърде предпочитан културен обект от туристите, защото чрез него те най-непринудано опознават националната култура на един етнос, неговата специфика и културна идентичност. Добър образец в тази насока е Музеят на етническата кукла в Невшехире (Турция), където всички кукли са облечени в ръчно изработена национална носия. Витрините на този вид музеи приковават погледите с куклите си, нагиздени в характерните им етнически облекла и аксесоари към тях, с предметите от бита, с миниатюрната мебел наоколо и т.н. В този вид музеи се оформят различни кътове, наричани "куклен дом" или "антикварен салон". Изградени по точно определен принцип, тези кътове се отличават помежду си със своите характеристики, със стила на подредбата (интериора), с архитектурата, с представените традиции. Такъв експозиционен подход дава възможност и за друг вид показ - експонатите да напуснат стъклените витрини и да се разположат в неповторими куклени интериори. Нетрадиционен музей от този тип има близо до замъка Велтрус (Чехия). Там, под открито небе се намира една от най-забележителните колекции на чешкото народно изкуство. Дървени фигури в естествена големина от националния фолклор (отделни статуи или скулптурни групи) са пръснати до различните дървета на парка в замъка. Оформен е привлекателен кът за почивка, игри и забавления. Твърде интересна история има и Музеят на Шанкар в Делхи (Индия), чийто собственик поставя неговото начало с една-единствена кукла, подарена му от Стария континент (Европа). Днес в неговите ателиета работят над тридесет души - майстори на индийската кукла.

7. Музей на куклите марионетки - това е твърде забавен музей, какъвто е например този в Сицилия (Италия).

8. Музей на куклените къщички - особено интригуващи и впечатляващи са музеите от този тип в Швейцария, САЩ и Русия.

9. Музей на куклата и на детската книга в Екатеринбург (Русия) - той е насочен преди всичко към образователната и възпитателна функция на музея.

10. Музеят на детството "Виктория и Алберт" в Лондон (Англия) - по съдържанието си той също е музей на куклата с оригинално представяне и множество внушения.

Своеобразни експозиционни решения на куклата има в музеите на гр. Трефен, Австрия (с над 650 кукли); във Финландия, Тайланд, Китай, Япония, Норвегия, Германия, Испания и други страни. С всяка година географията на музеите на куклата се разширява все повече.

За Музей на куклата в България можем да говорим след 1985 г., когато в кукления театър в гр. Варна се открива Музей на театралната кукла. Тук са намерили свой дом над 130 експоната, изготвени по различна технология и с различен стил. В него са проследени тенденциите в развитието на българската куклена сценография. Регионалният исторически музей в гр. Пловдив се гордее с възможността да има постоянна музейна експозиция под надслов "Душата на японската кукла". Със своя ценностен подход към куклата им съперничи Врачанският музей. Неговата експозицията "Кукленият свят на детето от края на ХІХ и началото на ХХ век" е резултат от дългогодишна научно-изследователска дейност.

Неповторима куклена вселена представя и Националното етнопедагогическо сдружение "Проф. д-р Иван Шишманов", с ръководител Лозинка Йорданова, на конференция с тематична експозиция под общ наслов "Куклата в българската народна култура" през 2009 г.

Куклена експозиция, 2009 г.

Ние, българите, които обичаме куклата и познаваме нейното място в личния и обществения живот на хората, не се отказваме от удоволствието да навлезем в бъдеще в един Музей на куклата и в столичния град, който да разполага с уникални образци на млади и утвърдени творци и с дузина лични или институционални колекции на кукли. В куклените театри и в детските центрове в столицата в момента са притаили дъх множество прекрасни уникални кукли, които чакат мига, в който да заживеят своя нов самостоятелен живот със статус на общественозначими музейни ценности. Този желан български музей може да стане един от най-привлекателните музеи в страната, ако събере разпръснатите навред из София и България шедьоври на именни и безименни майстори на куклата.

Към днешна дата мога да представя следната "визитка" на българския национален Музей на куклата:

1. Направено е официално предложение за основаване Музей на куклата в София (на 25 ноември 2009 г.).

2. Адресът на Музея все още е неизвестен, но вече има няколко конструктивни идеи за ситуирането му в столицата.

3. Дата на откриването му не е уточнена, но това е въпрос на близко бъдеще, съдейки по желанието на учредителите му.

4. Първи дарители са Николина Георгиева, Милка Начева, Лозинка Йорданова, Стефанка Кръстева, децата и учениците, участвали в Националната изложба на куклата, открита на 25.11.2009 г. в Националния историческия музей в гр. София (със сигурност дарителите му ще се увеличават).

5. Бюджетният статус на Музея е труден за определяне без външна намеса, но се предвижда да бъде организиран на смесен принцип.

6. Типът на организация на Музея на куклата в България има две страни - медийно-комуникативна и научно-изследователска.

7. Класификацията на музейната колекция в него ще бъде на исторически, театрален и естетически принцип.

8. Сътрудниците на първо време ще бъдат подбирани на обществени начала, а по-късно - в зависимост от инициативността и интереса на желаещите да сътрудничат.

9. Посетителите се предвижда да бъдат хора от различни възрасти, без социални, професионални, етнически и др. ограничения.

10. Броят на експонатите ще бъде динамичен - непрекъснато нарастващ.

11. Първите експонати са от изложбата на куклата, открита на 25 ноември 2009 г. в Националния исторически музей в София под ръководството на НЕПС "Проф. д-р Иван Шишманов".

12. Организационният комитет ще включва всеки, който активно подкрепя идеята българският творчески принос в развитието на кукленото изкуство да се превърне в реален културен факт.

Кукли, получили награда в Националната изложба на куклата, 2009 г.

Българският Музей на куклата ще се превърне в институт на културна активност - в него не толкова ще се гледа, колкото ще се действа в клубове по интереси, в творчески работилници, в реставраторски ателиета и почитателски студии. Той ще бъде диалогичен, действен, полезен и атрактивен, разкривайки многовековното културно богатство на българската кукла.

© Стефанка Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.09.2010, № 9 (130)