ЛИТЕРАТУРНИЯТ МУЗЕЙ В СИСТЕМАТА НА КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУТИ

Стефанка Кръстева

web

Структурата и системата на културните институции, макар и в значителна степен да се формират стихийно, следват известна логика на развитие, като отразяват потребностите на обществото. Всеки културен институт и всяка културна институция трайно се ситуират в културното пространство. Те функционират по своя вътрешна логика, която отразява както взаимодействието с другите институции от същия тип, така и динамиката на микропроцесите в обществото.

Потребността от Национален литературен музей е исторически и културологичен факт, въпреки че при сегашните условия развитието му е обременено от общото кризисно състояние на българската култура. Но колкото и силно да въздействат кризисните фактори, те са ограничени във времето. За тяхното преодоляване от съществено значение е изясняването на генезиса и на перспективните направления. Съществени моменти са както специфичните черти от типологията на литературното музейно дело, така и разглеждането от един по-широк ъгъл на условията за по-динамичното му участие в актуалния културен процес.

Историческият процес на усложняване на системата от културни дейности поставя литературния музей в системата на културните институти, призвани да съхраняват националната идентичност и културната специфика на българите - библиотеки, архиви, театър, галерии и т.н. От друга страна, той е в системата на културните структури, насочени към моделиране на свободното време на човека.

Концептуалните виждания и в двете направления в сегашния момент са затруднени от ценностните преориентации в обществото. Тяхната обективност, а следователно и резултатност, може да се търси единствено чрез отчитането на по-трайни и по-независими от политически интереси аспекти на общокултурния, в това число и на музейния процес.

Възникването на библиотека с музей като единен културен институт в епохата на Възраждането е било закономерно. То съответства на руската и европейска практика по онова време, която е представила по-нататъшното развитие на музея предимно като хранилище на културни паметници. Важните етапи от развитието на музейното дело е последвалото му отделяне от библиотеките и приемането на първия Закон за регулиране на събирателската, научната и литературната дейност в страната. Историческите данни говорят, че първите хранилища на паметниците на българската писменост по своята природа са синкретични. Тяхната история се явява предмет на изследване не само на музеезнанието, но и на книгознанието, библиотечното дело, архивистиката. И още: музейният подход към древностите възниква постепенно.

Ако подредим добросъвестно историческите факти, се вижда, че литературният музей не е рожба нито на определена политическа партия, нито на някоя от нейните структури, а на българската музейна култура. Той съществува в нея като процес и като явление независимо от претенциите към него.

С какво по-конкретно се отличава един литературен музей от сродните нему институти?

Събирателската дейност е отличителна черта.

Писмени паметници събират и библиотеките, архивите, другите музеи (археологически, исторически, църковни, етнографски), културните и научни институти и организации. Но всички те имат специфични методи на използването им. За разлика от археологията, която изследва писмени паметници от по-ранни епохи и отдавна се е отделила като самостоятелна научна дисциплина, литературният музей има за свой предмет писмените паметници и от най-ново време. Словесните източници от по-ново време обладават много по-широки информационни възможности от предметните. Те отразяват по-пълно сложните процеси на историческото развитие. Затова са в основата на цялата музейна система.

Твърде високо йерархическо място в литературния музей заемат и архивите. Тук те се използват както с оглед пресъздаването на обстановката в експозицията, така и за изучаването на конкретните предмети и литературните явления и процеси. Съществен диференциращ признак е, че основополагащо значение при литературните музеи имат архивните фондове от личен произход и фамилните архиви, които съдействат за изследване на психологията и творческата лаборатория на писателя.

Друга характерна особеност и специфична цел на събирателската дейност в литературния музей е създаването на богат веществен фонд за постигане ефект на автентичност на литературните експозиции.

Трета особеност на литературния фонд е присъствието на пластично-изобразителното изкуство с неговите характеристики. За разлика от художествените галерии, тук картините, портретите, илюстрациите по литературни произведения, шаржовете, скулптурите и барелефите емоционално допълват общото възприятие на времето и местата на литературните действия и събития.

Съществено значение в събирателската дейност на литературния музей са личните библиотеки на писателите, съдържащи широк спектър на информация за интересите им, за техния творчески кръг и пр.

Литературната експозиция проследява историко-литературния процес, изявява приемствеността и динамиката в литературните явления, характеризира с музейни средства литературно-историческите периоди и пресъздава на исторически фон литературния живот на определена епоха, автор или литература като част от културата. Тя е особена сплав на научно и художествено отношение към обекта на представяне.

В литературната експозиция се демонстрират множество ценни експонати - книги, вестници, списания, пластично-изобразителни материали и вещи, документи, ръкописи и т.н. Те се обединяват от научната концепция и архитектурно-художественото решение на експозиционните комплекси и имат въздействие на драматическо произведение - със своя завръзка, развитие на действието, конфликти и развръзка. Основана на автентични експонати и специално отбрана документация, литературната експозиция стои близо до такива жанрове на съвременното изкуство като документалния филм, пиеса или художествената биография. При всички аналогии обаче, музейното изкуство без съмнение изисква неизмеримо по-голяма научна точност, достоверност, концептуалност. Именно тук се намира отликата между литературната музейна експозиция и произведенията на изкуството. Тъкмо взаимодействието между науката и образното начало може да реализира възможността за възсъздаване на достоверен образ както на дадена епоха, така и на облика на определен писател.

Бидейки художествено обобщен образ, музейната експозиция провокира емоционален отклик, поражда разнообразни преживявания и създава уникални образователни възможности. В своята дълбока същност общуването с художествено-научния образ на литературната музейна експозиция се явява сложно нюансирано съпреживяване и в най-добрия случай достига до процес на сътворчество. Неговата неповторимост е най-тясно свързана с обмяната на информация, с пълноценното възприемане на твореца или литературния процес.

Възсъздавайки духовното и литературно минало, историко-литературната музейна информация има характер на културно-обществено изследване със свой собствен принос в националното самопознание и саморазвитие като цел и същност на културата. Постигането на тези цели и реализацията на тази същност се осъществяват както в собственото поле на дейност, така и във взаимовръзките с Института за литература, съюзните организации на българските писатели, издателствата, архивите, библиотеките и т.н. Те дават възможност за по-ефективна работа в интерпретацията на паметниковото наследство, за комуникацията между поколенията и културите, между творците и ценителите; във формирането не само на конкретни знания, но и на ценностно отношение към националните традиции, история и култура, което очертава границите, спецификата и социокултурната същност на литературния музей.

© Стефанка Кръстева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Български писател, 30.01-05.02.1996, бр. 5, с. 11.