ОТКЪМ СТРАНАТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
(непоетичeн нетеатрален ескиз)

Радиопиеса

Румен Шомов

web

Действащи лица:

Старият - съпруг на Старата
Старата - негова съпруга

Стая. Изход към кухнята. Старият лежи на единия креват - чете книга. Тя на другия (вместо легла са възможни фатерштулове, хамаци, инвалидни колички и т.н. - въпрос на решение); върху очите си държи две кръгчета от памук или марля, а над тях нещо като наочници за спане, предпазващи от светлината. Звъни джиесема на Старата. Старият сваля книгата. Тя го вдига.

Старата: Да... да... Ъхъ... Ясно... Благодаря.

Затваря. Мълчание.

Старият: Е, и?

Старата: Какво "е, и"?

Старият: Много добре знаеш какво. И не виждам защо го криеш от мен.

Старата: Да крия какво?

Старият: Резултатите. Казаха ти ги.

Старата: Навън, нищо чудно да се е запролетило.

Старият: ...Ще умираш ли или няма да умираш?

Старата: Извинявай, но не мога да си отворя очите. Отрязала съм си миглите и съм ги намазала със счукани орехи, за да ми пораснат по-големи. Как мислиш, дали мога още да блесна?

Старият: Колко ти дадоха?

Старата: Искаш да кажеш, на колко са ме осъдили, така ли?

Старият: Щом така повече ти харесва...

Старата (Мълчание.): Не са сигурни...

Старият: ...Няма ли най-сетне да изплюеш камъчето? Въпросът е колко предвиждат?

Старата сваля превръзката от очите си. Пауза.

Старата: От - до... Ти, защо толкова се интересуваш?

Старият: Свети Петър имал намерение да ме назначи в небесното счетоводство...

Старата: ...Страх те е да не те надживея, нали?

Старият: Страх ме е, че няма да има на кого сутрин да наливаш газ в ухото и като му драснеш фитила, да се чудиш защо не свети като кандило.

Старата: ...Не бой се! Шестте месеца, дето ти ги даде загубеният ти доктор, почти изтекоха, а не виждам да си гушнал трендафила...

Старият: Никога няма да блеснеш!

Старата: Животът е много, ама много... тъпо нещо. И злобно. Съвсем като оня чукчи-хирург, дето сбъркал при операцията и хъц-хъц със скалпела - кръст в корема на пациента: "Ошибка! Давай следващия!"

Старият: Пълна глупост!

Старата: Както и да изглежда пейзажът, за листото есента винаги свършва по най-лошия начин...

Старият подсвирва.

Ами, да! Много важно, че след мене... Аз да съм била умряла, пък друг щял да се роди и толкоз - ега ти утехата! Ти можеш ли да ми кажеш кога точно ме намрази?

Старият: На 7-ми септември осемдесет и осма. В дванайсет и трийсет на обяд. Беше загорила свинското със зеле.

Старата: Заради едно свинско със зеле чак, не вярвам.

Старият: А ти мене?

Старата: Навремето имах една такава... лилава блуза с бие, помниш ли?

Старият: Много те отваряше...

Старата: Ти я помниш!? Да не повярва човек!

Старият: "Отваря". Хората са способни да измислят всякакви идиотщини. Какво "отваря"? Човек да не е врата, че да го отваряш? Или бутилка? ...Тази лилавата блуза, дето те отваряше, не си ли я купи на фестивала в Братислава?

Старата: Точно в Братислава! И докато бях там бременна в осмия месец с Емилия, ти реши да се позабавляваш със съседката, нали така?

Старият: Мно-ого ми се искаше...

Старата: Много му се искало? И това, ако не е кич!?

Старият: Ти да не искаш тя да ме тика на сила в леглото си, а аз да викам: "Помощ, изнасилват ме!" Бог е създал мъжа и жената с някои дребни разлики. И не е признак на добро възпитание, тъкмо когато мъжът е на прага...

Старата: ...Развратник!

Старият: Нито сме се пръкнали в един и същи ден, нито в един и същи ден ще гушнем трендафила! Защо да ти бъда верен?!

Старата: ...Развратник!!

Старият: Ако ще си говорим по този начин, аз млъквам. Ето на - млъкнах.

Тишина.

Старата: Само да не си помислиш, че аз от ревност?!

Старият: Не, ами! Не! И през ум не ми е минавало.

Старата: Нищо чудно след смъртта ти тук да завалят сметки. Сексуслуги по телефона... съседки, държанки, компаньонки...

Старият: Нали веднъж се живее?

Старата: От тебе всичко може да се очаква - включително да се родиш повторно...

Старият: Е, чак толкова - едва ли! (Мълчание.) Ще ти дам един полезен съвет - намери си добър адвокат! Битката ти няма да е лесна.

Старата (Прелиства книгата.): С кого?

Старият: С всичките ми бивши любовници. Те са цял полк.

Старата: Браво! Що не ме оставиш да си чета книгата!?

Старият: "Бисери на остроумието" - чети, чети! Току-виж, паролата за Рая, вземе че се окаже бисер на остроумието.

Старата чете на глас.

Старата: "Геният има своите граници; глупостта няма предели"... "Щом почнеш да се харесваш на глупци, бъди уверен, че си заприличал на тях."...

Старият: Откриха ли ти метастази?

Старата (Чете.): "Вие ставате това, за което се мислите" - Найтингейл... Ега ти името! (Чете.) "Упражнявайте се да умирате" - Платон... Тези упражнения изглежда съм ги пропуснала. ...Обаче съм се упражнявала точно в обратното.

Старият: Знам - в безсмъртие!

Старата: Бях седемгодишна, когато почина дядото на една съученичка. Явно, дотогава и през ум не ми е минавало, че хората не се раждат безсмъртни. Отидох в гората, изрових една дупка, наведох се над нея и започнах да крещя с пълно гърло: "Аз няма да умра! Аз никога няма да умра! И майка ми няма да умре! И баба ми няма да умре! И стринка ми! Никой, никога няма да умре! Никой - никога!" (Пауза.) Щото един съученик тогава ми каза: "Ако викаш от дванайсет на обяд до осем и четирийсет и седем минути, защото във вестника пише, че днеска слънцето залязва точно в осем и четирийсет и седем, ще станеш безсмъртна... заедно с всички твои роднини - честен кръст" ...Намериха ме чак към девет, с изподрани до кръв ръце, прегракнала до смърт...

Старият: Не умряха ли от радост, че си ги направила безсмъртни?

Старата: Не. ...От радост ме набиха.

Старият: "Цар Траян има кози уши!" - викало едно козарче над една дупка. Ти цял живот само цитираш! Нищо друго!

Старата: Човек като остарее - цитира. Или решава кръстословици.

Старият: Ти обаче не решаваш кръстословици! Ти само ровичкаш, наизустяваш, цитираш, ровичкаш, наизустяваш, цитираш...

Старата: ...Ако искаш да направиш нещо свястно, първо трябва да натрупаш...

Старият: Колко да натрупаш?!

Старата: ...Чак като натрупаш - тогава...

Старият: ...Ей, това "тогава" при тебе не настъпи! Чакахме, надявахме се... Ядец!

Старата: А при тебе ли настъпи?

Старият: ...Мене са ме извиквали пет пъти на бис! Леа Иванова - три пъти, мен - пет! Великата Леа Иванова - три пъти, мен - цели пет! Хайде сега да те видя какво ще кажеш...

Старата: И къде? В Горно Нанадолнище, нали?

Старият: В Москва - родината на цирка - турнето през седемдесет и трета.

Старата: Толкова скоро!? Айнщайн на цирка! Как досега не съм чула за тези велики подвизи, просто нямам представа!?

Старият: Успехът беше толкова голям, че ако искаш да знаеш, след представлението, две счетоводителки от руския цирк нахлуха голи в гримьорната ми!

Старата: Цели две!?

Старият: После звъняха чак от Новосибирск: "Миленкий, ние сме твоите каралеви!" От Новосибирск до тук - през цялото земно кълбо! Няма мобифони-гробифони! Жиците се пръскаха от чувство!

Старата: Къде съм била аз, докато жиците са се пръскали от чувство?

Старият: ...И досега щях да набивам сьомга - най-здравословната храна на света! И черен хайвер - денем и нощем... С черпаци! ...Как къде си била? В какъв смисъл къде си била? ...Само не казвай, че ревнуваш?

Старата: Защо да не ревнувам?

Старият: Сега пък да не помисли, че съм ти изневерявал?

Старата: Точно това ми разправяше току-що. При това с огромно удоволствие...

Старият: Изневяра ли!? Направо мислех как да те зарежа завинаги!

Старата: Ти си един стар, безполезен глупак. Дърдорко, който не може да повярва, че всичко си има край и че колкото и да не иска да спре да ломоти, не може да си навре главата в пясъка като истински австралийски щраус!

Старият (След пауза.): Ако не беше болката...

Старата: Какво?

Старият: Ако не беше болката, казвам, смъртта едва ли щеше да е толкова нетърпима...

Старата: Боли ли те?

Старият: Не казах, че ме боли, а че ако не беше болката...

Старата: ...Чух! ...Мъж да не хленчи при болка - да видя, няма да го повярвам!

Старият: "Хленчи", отдавна не го бях чувал... Първата любов на братовчед ми се казваше Елена. Тъпа работа - някой да се казва Елена, а ти да му викаш Ленче.

Старата: Много важно!

Старият: Съсипа ми живота!

Старата: Аз!?

Старият: Добре опечена, прясна свинска пържола... С хрян. Или с чешка горчица... и с пържени картофки... Да... Вече дори пържолата не ме съблазнява. Поне в това отношение Бог е милостив. Първо ти отнема желанието да ядеш вкусни неща, а чак след това - живота. Представяш ли си, да беше обратното? Лежиш си в гроба и подушваш с нос ароматите от най-близкия грил. Ужас! Ще ти стигнат ли силите да отидеш до кухнята и да изпържиш няколко яйца? Мисля, че има в хладилника.

Старата: Че откога сьомгата и черният хайвер не са по-здравословни? ...И жиците с чувства? Никога ли не съм ти казвала какъв леберкез продаваха в "Свободния колониал"? Като дете, до нас на "Оборище" и "Априлов" се намираше "Свободният колониал" - хлябът още беше с купони, а истинската, топла пражка шунка - без! Вярно - мама взимаше рядко и много по малко, беше страшно скъпа, но какъв вкус, ах, какъв вкус! Никога няма да го забравя! ...А пък какъв аромат!?

Старият: ...Навивай, навивай, навивай! Давай! Защо спря!? Продължавай да издевателстваш над един болен, сломен от старост, болка... и неразбиране... и глад... артист!

Старата: Цирков...

Старата: Да - цирков, но артист! А ти?

Старата: ...Цирков счетоводител, който понякога, директорът на цирка пускаше да дублира истинския клоун, когато той беше болен.

Старият: А кой си съдра задника, докато накара същия този директор да ме откаже от кариерата, за да не изпусна проклетото счетоводство!? Кой ми попречи да стана онова, в което... бях направо върха!?

Старата: "Съдрала съм си задника"? Що за простащини!? Казах му само да помисли...

Старият: Можех да стана Великият Дзампано! Да късам със зъби железни вериги. Да се издигам и да летя... под купола с цепелин...

Старата: И да си строшиш врата като първи глупак.

Старият: Без строшените вратове на своите гении, щом искаш да знаеш, човечеството още щеше да се търкаля в калта и да се храни с червеи. С червеи и с цитати...

Старата: "Гении" ли каза?! Добре ли те чух?

Старият: ...С червеи и с цитати! Това са те двата възможни пътя, пред човечеството... Човечество от счетоводители - път, по който, уви, засега то върви неотклонно, или човечество...

Старата: ...От клоуни!

Старият: ...От артисти! От артисти! Не от... цитатори-имитатори!

Старата: Точно така! Само дето Дзампано, за жалост, не е циркаджия, а персонаж от "Пътят"... А сега не ми остава друго, освен да отида и да ти направя скапаните яйца - точно три, на очи! Леко рохки... И ти цитираш, ненагледни мой Дзампано! Макар - за разлика от мен - да не знаеш точно какво, защото паметта ти изневерява!

Надига се да излезе.

Старият: Стой! ...Да не си посмяла!

Старата: Какво да не съм посмяла?

Старият: Да не си посмяла да мръднеш!

Старата: Какво ти става?! Нали искаше яйца? Или не помниш?

Старият: Естествено, че Великият Дзампано е герой от "Пътят" - великият филм на ненадминатия, безсмъртния... титанът - маестро Федерико Фелини, заснет в Чинечита през 1957, годината в която друг гений на италианското кино - Микеланджело Антониони прави своя абсолютен шедьовър "Викът", тъкмо когато наплива на банални комедии, мелодрами и антични приключения вече определя италианското кино... (Услушва се.) Не чуваш ли?

Старата: Какво да чувам?

Старият: Нищо ли не чуваш?

Старата: Нищо.

Старият: Не чуваш ли, как човечеството се осъзнава. То разбира по колко грешен път е вървяло досега. Нахълтва в банките, канцелариите и офисите, къса счетоводните документи, бордерата, ваучерите, кредитните карти, нотариалните актове... хонорарни фишове, адресни регистрации и заверки, бланки, заповеди, разпореждания, молби и решения, договори, проектодоговори, анекси и резолюции, преспапиета, досиета, декларации, прокламации и акредитации, покани за банкети и банкноти, стоварва всичката тази плява на камари и й драсва кибрита!

Старата: ...Свърши ли?

Старият: ...Край на: "Не е достатъчно да бъдеш информиран, важното е да си преди всички!" ...Край на "поредния джакпот" и на "Зареди деветнайсет литра и стискай палци! Печелиш шал, ако клиентския ти номер завършва на три!" ...Идва денят, изгрява слънцето, ручеят на истинското изкуство пробива горния земен слой на мрака, а жадното човечество гребе с пълни шепи и примира от насладата на истинското изкуство! ..."Това е" моят "глас"!... Сега вече можеш наистина да отидеш и да ми изпържиш яйцата! И да не забравиш - леко рохки!

Пауза.

Старата: Три яйца за поета - леко рохки! Ти преди колко месеца пусна за последен път телевизора, а?

Старият: Да гледам какво казал някой си депутат от ПРЪЧ и какво му "опонирал" другият от КОЧ!?

Старата: ...Съсипала съм му живота... Нали бях най-красивата орхидея в твоята градина. Навремето твърдеше точно това!

Старият: Твърдях, ама ти взе, че се оказа магнолия! Знаеш как действа, нали?

Старата: Омаен аромат! Заспиваш като ангел, а на сутринта си "гушнал трендафила". Пардон - магнолията... Благодаря!

Пауза.

Старият: Ти защо престана да ме желаеш като мъж? Питам те каква беше причината?

Пауза.

Старата: Най-сетне изплю камъчето! Някой път ще ти кажа!

Излиза към кухнята.

Старият: Помниш ли бай Христо - слепият от Емона - дето свиреше на дудук и трийсет години не бил слизал до морето. ...Дето го доведох да ни свири една вечер и се напихме като тараби... не може да не го помниш?! ...Бай Христо, бе, дето беше на осемдесет и четири...

Откъм кухнята се чува шум - срутване, падане, охкане. После настъпва подозрителна тишина.

Какво, за Бога, направи пък сега!? (Няма отговор.) Лошо ли ти стана? (Няма отговор.) Врата ли си счупи!? ...Не, че не го заслужаваш, заслужаваш го и още как, обаче... (Мълчи и слуша.) Виж, какво?! (Няма отговор.) Аз не понасям такива шеги. Много добре го знаеш! (Слуша.) Да ти се притека ли на помощ? ...Идвам веднага... (Опитва се да стане, тялото не му се подчинява, отказва се... опитва се - отново без успех.) Знам, че искаш да се справиш сама... аз... (Слуша.) Ти да не искаш да кажеш, че ти се е случило най-лошото? ...Изобщо няма да повярвам! ...Аз отказвам да повярвам, че ти се е случило най-лошото! ...Отказвам и точка! ...По дяволите! ...Виж, виж, като казвах, че си ми съсипала живота, имах предвид... Имах предвид... съвсем друго. ...Хайде, дай ми там някакъв знак... какъвто искаш... Може и цитат... Това "Както и да изглежда пейзажът, за листото есента винаги свършва по най-лошия начин...", от кого беше? Губи ми се, трябва да ми го припомниш! (Няма отговор.) ...Чувам, че шаваш, чувам те, няма защо да се криеш ...А тази история за бай Христо, непременно трябва да я чуеш - не съм ти я разправял досега. Като го изпращах обратно към Емона, му викам: "Е, хайде чао, ще се видим следващото лято", а той вика: "Следващото лято", вика, "аз няма да съм жив!" ...Имал си вземане-даване с една Калуда - седемдесет и седем годишна - обаче тя получила някакво стеснение и вече не можела да го прави... "Без жена", вика, "не мога. Без жена", вика, "това живот ли е?!" На 84 години... Следващото лято, помниш ли, видяхме некролога му. Тогава не ти казах, обаче... Намерили го обесен... Сам... и не на някоя греда, да речеш, ами на таблата на кревата... Представяш ли си...

Плаче. От към кухнята изпълзява Старата - цялата е в перушина.

Защо си цялата в перушина?

Старата: Ти случайно да знаеш колко копчета се поставят на маншета на мъжкото сако?

Старият: Каква е тази перушина по тебе?! (Трие сълзите си.)

Старата: Аз, за разлика от теб, знам! Точно три! Само на маншетите на капитанския кител копчетата са четири.

Старият (Оглежда я.): Четири?

Старата: Точно четири.

Старият: От половин час я мисля за умряла, а тя изпълзява като Осама бен Ладен от афганистанските пещери, цялата в перушина и... Какво значат тези кители, маншети и копчета, освен че си напълно откачена, което е известно и без да го казваш!?

Старата: Не е ли странно колко неща научава човек в живота си? И къде ги отнася, като дойде краят?

Старият: На майна си Райна! Аз какво я питам, тя за какво говори!?

Старата: Миналата година след едно погребение вървим с една приятелка по алеите и тя казва: "Знаеш ли", казва, "колко Ромео и Жулиети лежат", вика, "в тези гробища? Пет двойки само аз съм гледала в театъра, а колко са общо, не мога и да ти кажа"...

Старият: На тебе да не са ти открили метастази?

Старата: Кухненската библиотека се срути върху главата ми - тая цицина (Показва я.) е от Речника на литературните термини. И как няма да се срути като един пълен идиот я закачи така, че да се срути точно когато най-малко очакваш!

Старият: Загубила си съзнание, уловила си се, срутила се е - библиотека и в кухнята - чиста идиотщина!

Старата: Един-единствен път загубих съзнание и се ожених за тебе!

Старият: Ти ще кажеш ли откъде е тази перушина!? От Речника на литературните термини ли изпадна?

Пауза.

Старата: От Емилия.

Старият: Моля!?

Старата: Излюпили са се... Пъдпъдъците. ...Преди да си вдигне крушите за Канада, Емилия донесе пъдпъдъчи яйца да ни укрепи имунната система... Пъдпъдъчите яйца укрепвали имунната система. ...Според нея.

Старият: И понеже ние не си укрепихме имунната система, те са се излюпили? На луд ли ме правиш!?

Старата: Те са се излюпвали, а пък ти мислеше, че чуваш осъзнаването на човечеството! Рафтовете и книгите ги направиха дар перушан.

Старият: Ясно. Няма пъдпъдъци, няма пържени яйца! Този свят върви към своя залез.

Старата: За света - не знам, но ние с тебе...

Старият: Ти върви, където щеш! Аз оставам! Пак те питам - да не са ти открили метастази?

Старата: "Човек - това звучало гордо..." За звучене звучи... метастазно! А сега имам една новина за теб. Понеже много се интересуваш от резултатите ми - ще ти ги кажа незабавно. Изследванията показват, че аз съм напълно, ама напълно здрава. Никакви метастази, никакви туморни образования - никакви микроинфаркти - нищо! Като нова... Точка по въпроса. Ох!

Дълга пауза.

Старият: Ако не беше загубила съзнание, сега щяхме да си имаме поне пъдпъдъци.

Старата: Знаеш ли кога умрях?

Старият: Според мен много отдавна...

Старата: Имах лекция за анимационното кино. Най-интересната ми лекция - поне така смятах и се гордеех с нея. ...Влизам в аудиторията - едно-единствено момиче. Аудитория за двайсет души с едно-единствено момиче, сгушено като пъдпъдъче в палтото си - премръзнало от неотопления тролей. ...Майната му, викам си, едно - едно. В тези неща числото едно е най-голямата цифра. Един Фелини, един Антониони - какво повече!? ...Поемам дълбоко дъх и започвам - как един режисьор, когото добре познавах, още с първия си филм разчупи канона на плоската еднопланова анимация, как графичните му, обемни персонажи създадоха нов език и ново мислене... Как използва дълбочината на кадъра и обогати световната анимация, като въведе в нея похвати на игралното кино - раздвижен втори план; фарт - усещане за приближаваща камера от общ към близък план. Как го наградиха с най-високи международни награди... как след това същият този режисьор направи един много хубав филм, но не гениален; как след него направи още един филм - нито хубав, нито лош; как след него направи още един, направо ужасен филм; как след това стана продуцент... Майната му... Аз говорех, всъщност за това, че, ако човек иска да постигне нещо, трябва да насочи цялата си енергия в една точка и да се отказва, да се отказва, да се отказва и лишава; и как хората, които не могат да чувстват изкуството, са като родени все едно без крак, или без ръка, без сами да го осъзнават, защото изкуството съдържа в себе си...

Старият: ...Потентност.

Старата: ...кода на живота и щом то умре, ще умре и животът... Говорех как днешните игри, в които се печелят пари по телевизията, са направо смърт. Как там, откъдето си отиде изкуството, идват психиатрите, защото то не е за удоволствие, не е за да "примираш от наслада", а за наранената душа, как в Америка, ако искат, могат и да не правят изкуство, ама имат пари за психиатри, а ние - не!

Старият: ...Защо все имам чувството, че не чувам тези размисли за пръв път!?

Старата: ...Говоря! ...Как въпросът не е дали си "за" или "против" някоя война, а че в свят, където писателят, артистката, певецът и музикантът са заменени от кресльото журналист, манекенката - "барби" и ди джеят... ами той даже не пее, а само драска плочите... войната е неминуема...

Старият: ...За наместване на центровете вероятно...

Старата: ...Приказвам и летя, летя из цялата аудитория и чувствам как от мен струи нещо, дето омагьосва. И изведнъж - джи-ес-ем! Свалям очи, гледам моята единствена слушателка говори, а погледът й изпразнен, отнесен... Тъкмо да ревна от обида, тя казва: "Госпожо, от болницата... мама е починала преди десет минути... "Ти, не знаеше ли, че е там?", питам. "Знаех", отвръща. "Тогава, защо си тук?" ..."Тя самата настоя", ...Един час преди да почине, продължавала да учи английски, а знаела, че... Как да го разбереш този свят? Извинявай, че не те оставям да си четеш книгата...

Пауза.

Старият: А знаеш ли аз кога умрях? След като престана да ме желаеш. А имахме добър секс.

Старата: На него само секс му е в главата! И пържени яйца.

Старият: Така е - овации вече съм имал достатъчно! А на когото на лекциите му са влизали само по един пъдпъдък, и то женски, ...на сила - той да му мисли!

Старата: Ти си един мърморещ дъртак!

Старият: Аз пък знам защо "най-интересната ти лекция" е за оня... Защото за младите киноведки навремето беше модерно да се изтъркалят поне веднъж в кревата му.

Старата: Ти пък откъде знаеш!?

Старият: И знам защо, след като се ожени, филмите му станаха "кой от кой по-калпави" - защото спря да се търкаля с киноведки! ...Е, грешка! По-отмъстително нещо от киноведката и дяволът не е измислял.

Старата: Търкаляла съм се - да! Най-сетне и ти да познаеш нещо! ...В кинокабинката, докато художественият съвет приемаше първия му филм.

Старият: Ти, сериозно ли говориш?!

Старата: Напълно сериозно.

Старият: Че той беше петминутен.

Старата: Да, точно петминутен!

Старият: За първи път чувам, че пет минути са ти били достатъчни!

Пауза.

Старата: Помниш ли "Земята на сенките" с Дебра Уингър и Джон Ууд? Ох!

Старият: Боли ли те?

Старата: Мене никога не ме боли, помниш ли го, или не го помниш?

Старият: Нали цял живот ти бях единственият, който не пропуска лекции. Поне диплома да ми беше издействала.

Старата: Там Антъни Хопкинс има една реплика: "Болката тогава е част от сегашното щастие"...

Старият: Е, и?

Старата: Дойде време да бъде обърната: "Болката сега... е част от тогавашното щастие"

Старият: Бедрата ти започваха от сливиците...

Старата: ...Къде изчезва всичко, Господ знае?

Старият: ...Като катедрали! Е, още ги бива.

Старата: Човекът е нещо като обратна бутилка. Нормалната бутилка като се напълни, отварят я и я изпиват, а човекът като се напълни, вземат че го затворят и го хвърлят на боклука точно когато е научил и разбрал най-много...

Старият: Например колко копчета се слагат на мъжкия маншет и колко на капитанския, нали?

Старата: Имаше и хубави моменти... Мъжете направо се избиваха да ме ухажват. Тичаха с ей такива изплезени езици. Така и никой не разбра защо при толкова мераклии - красавци и връзкари, аз избрах "фукльо", който... Абе, просто фукльо!

Старият се задавя, жестикулира и кашля. Опитва да каже нещо, но кашлицата не му позволява.

Старият: Ако ще се обиждаме, аз млъквам - ей, на - млъкнах.

Старата: Според тебе, защо избрах тъкмо теб, а? (Мълчание.) Кажи де, защо?

Старият: Елементарно като спанак - блестящ ум!

Старата: Имаш да вземаш.

Старият: Неотразима мъжественост?

Старата: Много студено.

Старият: Заради таланта?

Старата: Отговорът е прост... Заради живота! В тебе имаше живот! А да има живот в някого - това е голяма работа.

Старият спира да кашля. Сега вече започва да хълца.

Старият: Срещу живота не знам, но срещу смъртта човечеството познава едно-единствено достойно средство за съпротива - ерекцията!

Старата: Идиот!

Старият: Като каза, че е имало и хубави моменти, се сетих за Емона.

Старата: Как бай Христо - слепецът, се обесил, понеже Калуда получила стеснение.

Старият: Но ти не си получила стеснение, нали?

Старата: ...Ако ще се обиждаме, и аз млъквам - ето на - млъкнах!

Старият: Сигурно си мислиш, че сега ще седна да ти припомням как сме се гонили чисто голи по празната ивица на Емонския плаж и какво сме правели върху пясъка, след като се настигнехме? ...Нищо подобно. Оня чех - Власта - дето, като си тръгваше, ми остави сърфа си за 15 лева, защото, както се разбра - по-късно обаче - той бил пробит. Не потъваше, докато се движиш, а само като спреш, иначе казано като изпуснеш платното и паднеш... Не щеш ли, в средата на морето, около мене изведнъж започва да кръжи една щръклица - екземпляр - ей толкова: половин мой показалец! Че като паркира на задника ми, че като се впи... Изпусна ли платното за секунда - докато го вдигна - потънал съм! Жива душа няма поне на десет километра и по вода, и по суша...

Ударих го на молитви: "Моля ти се, бе животно! Моля ти се, бе, гадино! Имай милост, остави ме, бе!" Не и не! Ръфа, гриза, дъвка, дълба живо месо, смука кръв. Като се насити, опита да литне - не можа. Падна мъртва и вълните я отнесоха. Как издържах, как не се хвърлих с главата надолу в морето - не знам.

Старата: Ако трябва да се даде пример на какво не може да се каже: "О, миг, поспри!" - мисля, че твоят е подходящ! ...Питаше ме кога съм те намразила? Дори не мога да ти кажа кога и аз като твоята щръклица, без да усетя, съм се преситила от тебе. Бавно, полека-полека... и - хоп! Край. Без предупреждение...

Старият: Мислех, да не би нещо в мене да не е наред. ...Щото, щом това е наред, нали, всичко е наред - винаги може да му се намери цаката.

Старата: ...Чрез ерекция, естествено?

Старият: Друго средство...

Старата: ...Знам, "човекът още не е изобретил". Обаче предпочитам да отида до кухнята. Ти си чети книгата или си пусни радиото.

Старият: Огладня ли?

Старата: Не, но между две злини, човек избира по-малката.

Излиза към кухнята. Старият става и отива да легне в нейното легло. Слага си нейните наочници.

Старият: В твоето легло съм. Предупреждавам те да не се стреснеш. Хапни си спокойно, не бързай! Аз ще почакам.

Чува се страховит грохот - същият, като при първото й излизане.

Старият: Жива ли си!?

Тя се появява цялата в перушина.

Защо си пак в перушина?

Старата: Сега пък ме затрупаха рафтовете с видеокасетите.

Старият: Помислих, че са те затрупали копчетата от капитанските кители.

Старата (Вижда го.): Я, тая щръклица как се оказа на моя територия? Ти какво правиш в моето легло?

Старият: Мно-ого ми се иска.

Старата: Като ти се иска, върви при съседката!

Старият: Съседката не ми е длъжна. Длъжна е жена ми!

Старата: Нали знаеш, че и без това...

Старият: Нищо не искам да знам!? ...Ела тука!

Тя ляга в леглото при него.

Старата: Дойдох. И сега какво?

Старият: Можем да четем... Отваряш книгата на посочена от мен страница, затваряш очи и поставяш пръста - четеш това, което се е паднало. После - аз. На когото е по-хубаво, другият изпълнява едно негово желание.

Старата: Готово, казвай!

Старият: Четирийсет и седем!

Отваря на страница 47. Чете.

Старата: "Раждането и смъртта не са две различни състояния, а две различни страни на едно и също състояние" - Махатма Ганди... Абсолютна идиотщина! Имах много по-високо мнение за него. Сега е твой ред. Деветдесет и шест!

Старият: (Взима книгата, отваря я, чете.) Робърт Елууд: "Смъртта само прилича на нещо окончателно; всъщност тя е живот, който триумфира" - направо върха на тъпотията... Печелиш.

Старата: Такава победа си е чиста обида. Да повторим!

Старият: Петдесет и три.

Старата (Разлиства, чете.): Темпълтън: "Онова, което гъсеницата приема за трагична смърт, пеперудата вижда като чудото на раждането". Е, това вече е по-така... Ти си! Седемнайсет.

Старият (Същият ритуал.): "По-добре да бъдеш нещастен с разум, отколкото щастлив без разум." - Епикур. (Зарязва книгата.) ...Гадост! Печелиш. Епикур. Искай!

Старата: Какво да искам!? Помниш какво каза Жан Маре, преди да умре, нали!? "Животът е ужасно лъжливо нещо, толкова много ми даде, а ето че сега иска да си вземе всичко." Така е, Жан Маре, така е като се намираме откъм страната на гъсеницата, а не откъм страната на пеперудата.

Старият: Ти спечели - искай! Чувствам как вътре в мене бясно мяучат барем четирийсет мартенски котарака! Искай!

Старата: Имаше един полски филм, нещо ми бяга заглавието... с Ян Новицки. Героят е тежко болен, идва приятелката му, правят, каквото правят, и това му дава надежда, обаче накрая си умира и точка. А сега искам да спя! Лека нощ!

Старият: Ами... Лека нощ!

Старата: Лека нощ!

Старият: Лека нощ!

Обръщат се с гръб един към друг.

Старата: Няма да забравя, като бяхме студенти, братът на един мой колега нахълтал в стаята на баща си и майка си - мислел, че са излезли, обаче те правели любов.

Старият: Е, и?

Старата: "Е, и" - голямо дивене падна и голям възторг, колко били стари, а пък още го правели - а хорицата не са били на повече от петдесет, петдесет и две...

Старият: Това защо го казваш! ...Да не би да ти се прииска?

Старата: Като затворя очи - единственото, което виждам, е Емона - пясъците, пеят под стъпките. Слънцето излиза от морето и огрява цялата безлюдна ивица, телата ни са голи, току-що събудили се, излизат от палатката в зелената дъбова гора, само на метри от морето.

Старият: Я!

Старата: Какво ти е?

Старият: Мълчи! Пълна тишина!

Старата: Да не умираш!?

Старият: Иска ти се! Не съм Ян Новицки. ...А, стига, бе! Не, не може да бъде... Направо...

Старата: Какво не може да бъде?

Старият: ...Ерекция!

Старата: Идиот!

Старият: ...Ерекция! ...Ей, Богу, получих ерекция! Събличай се! Сега или никога!

Старата: Ще умрем, докато го правим.

Старият: И Вазов - титанът на българската литература е умрял, докато го е правил! Събличай се!

Старата: Чакай да ида до банята!

Старият: Стой! Спри!

Старата: Сега пък какво ти стана?!

Старият: Да не си посмяла! ...Да не си посмяла да забравиш да си сложиш диафрагма!

Старата: Диафрагма!? ...Дума да не става! Винаги съм искала второ дете.

Тя излиза към кухнята.

Старият: В моето или в твоето легло?

Старата: Ти как предпочиташ?

Старият: Все ми е едно, където за тебе е по-добре.

Старата: На мен също ми е все едно. Ти избери!

Старият: По-добре ти избери!

Старата: Тогава - да бъде на моето!

Старият: Добре, обаче на моето ще е по-добре. Така ми хрумна.

Старата: На мен пък ми хрумва, че ще е по-добре на моето.

Поредните трясъци. Връща се цялата в перушина.

Аудиокасетите, плочите, компактдисковете... Не можаха да ме убият.

Старият: С перушина си още по-съблазнителна. А тази лилава блуза толкова те отваря, помниш ли, донесох ти я от Мишколц, когато ходихме там с цирка. Е, в моето или в твоето легло?

Старата: Май, най-добре ще е всеки на своето?

Старият: Май, така ще е най-добре.

Старата: Да започваме! Пусни малко музика!

Старата ляга в неговото легло. Той си остава в нейното.

Не бързай!

Старият: О, най-после!

Старата: Господи! ...Сушата е толкова силна, че едно къртиче е излязло да пие морската вода, която сме разляли под импровизираната мивка...

Старият: ...Цветът му е мастилено черен, а козината чиста и пухкава...

Старата: ...На склона се появява сърна, вижда ни и побягва с ужас надолу между дърветата...

Старият: "...най-после с теб! Тъй нежна е нощта..."

Старата: Давай, Скот Фицджералд! Давай!

Старият: ..."Тъй нежна е нощта - на своя трон Луна щастлива свети."

Старата: Ти наистина си голяма работа! ...Хормоните ми съвсем се развилняха! Няма нищо по-трудно на този свят от това, да разбереш, че не си "голяма работа", когато си се мислел за "голяма работа", и да остискаш после да не отровиш живота на ближните си. Това не е по-малко, отколкото да направиш и най-награждавания филм... Поне за мен.

Старият: Да сменим позата, а?

Старата: Ти както искаш, на мен така ми е добре!

Старият: Страхотна си! "Ах, летете ескадрони!"

Старата: ..."В устрема ви милиони..."

Бие стенен часовник.

Старият и Старата (Броят шепнешком.): Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единайсет, дванайсет...

Тишина.

Старата: Е, сега вече може да се каже, че минахме откъм страната на пеперудата.

Старият: Ужасно е да си откъм страната на гъсеницата.

Старата: Аз няма да умра! Аз никога няма да умра! И майка ми няма да умре! И баба ми няма да умре! И стринка ми! Никой, никога няма да умре! Никой - никога!

Старият: Аз няма да умра! Аз никога няма да умра! И майка ми няма да умре! И баба ми няма да умре! Никой, никога няма да умре! Никой никога няма да умре!

Поставят си наочниците. Чуват се отначало плахи, а после все по-засилващи се звуци на пъдпъдъци.

КРАЙ

© Румен Шомов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2007, № 11 (96)