ГУСТОДЖИЙНИЦА "АМАЛИЯ" ИЛИ ПОСЕЩЕНИЕТО НА МЕСЕЧИНАТА

Реалистична сценична притча

Румен Шомов

web

Действащи лица:

Хрисан - голям пияница и голям майтапчия
Амалия - жена на Драгой, симпатия на Хрисан и някои други
Драгой - мъж на Амалия, собственик на густоджийницата и други работи
Варлаам - голям... Често вади нож. И го прибира
Папаз - също голям. И бавен
Калистрат - хептен други работи
Продан - братовчед на Хрисан
Дамата - ценителка на отсъствието на комари, независимо от мястото и сезона
Господинът - фокусник-професионалист, изпълнява ролята на месечината
Гатьо - сянка, свиреща на кавал

ЗАБЕЛЕЖКА

В пиесата са използвани цитати и притчи от Библията, "Зигмунд Фройд: между бунта и помирението" - проф. д-р Любен Николов; "Изкуството на медитацията" - Свами Вивекананда; "Изкуството да постигнеш щастие" - д-р Хауърд Кътлър; "Истинска магия" - д-р Уейн Дайър; "В търсене сърцето на мъдростта" - Джоузеф Голдстайн, Джак Корнфийлд.

Сцена І

Мрак. Лъч върху надгробен камък. В другия край Варлаам със свещичка в ръцете върви към гроба. Свещта постоянно гасне, той постоянно я пали. Хлъзга се.

Варлаам: Дейби и мъглата! Дейби и поледицата! Човек да не може да стигне нито до гробищата, нито до густоджийницата! Дали пък не дойде време живите да завиждат на умрелите - ако немаше за какво, Здравке, ти надали щеше да продължаваш да стоиш там долу - в черната. На оня свет сигурно е като в рекламите по телевизора, инак ти се щеше да намериш пътя за насам, щото не ти беше лошо тука, нали? (Хързулва се и пада.) Дейби и мъглата! Дейби и поледицата! Само едно искам да знам, с кого ти беше по-добре тука, Здравке, С мене ли, или с Папаз? Дейби и мъглата! Дейби и поледицата! И друго, по-важно искам да те питам аз, ама знам, че и да се върнеш, нема да ми отговориш, па и сама надали знаеш отговора... Па и да се върнеш да ми отговориш, надали ще ти повервам, каквото и да ми кажеш... Дейби и мъглата!

Духва свещта. Мрак.

Сцена ІІ

Лъч осветява друг път, от който също нищо не се вижда, освен хлъзгащият се в поледицата Калистрат.

Калистрат (Вика.): Гатьо, Гатьо, автомобилът на другар... На господат... се хързулна в канавката. Гатьо, Гатьо, аз съм - Калистрат. Вади трактора, ти викам, че е грях зян да стане машинката!... Дейби и мъглата! Дейби и поледицата!

Сцена ІІІ

Густоджийницата на Драгой и Амалия - с дървени маси и столове. На всяка маса, вместо рабош, има по една голяма лъжица, на която се правят резки, кой колко е изпил. Амалия мие лъжици и черпаци зад бара. Драгой ходи с една тетрадка, гледа резките - записва ги в тетрадката с вересиите и цъка с език...

Драгой: За к`во ли се трепеш, Амалио?! В тая мъгла и поледица надали ще се излъже некой да влезе. Откога се чакат доктори от Окръжната - уж да преглеждат безплатно. ...Гледай, гледай! Продан - двайсет лева, Папаз - четирийсет, Варлаам, Калистрат, Гатьо... Ами Хрисан!?... Сто, Амалио, сто, та сто! Повече, докато не се издължат, никому нито капка! Добре ли ме чу, Амалио! Такива клиенти ми не требат! Бе що не взема аз да ковна една табелка - "УВАЖЕНИЕ - ВСЕКИМУ, ВЕРЕСИЯ - НИКОМУ"?

Влиза към избата. Връща се след миг вместо с табелка, с куфара, палтото и шапката на Амалия, приготвени за път.

Драгой: Това к`во е? (Тръсва ги на пода.) Пак ли, Амалио? Пак ли те прихванаха въртоглавите? Или този път си намислила да хукнеш с оня? ...И кътните му зъби знам аз на него.

Амалия не отговаря. Взима куфара, палтото и шапката и ги отнася зад плота на бара.

Драгой: ...Пет години не смееше да си признае сам пред себе си какво иска - само току се чудеше с каква щуротия да се заглавичка. Следващите пет - започна да те попоглежда, ама терсене работа - изпусна навремето питомното - сега как да гони дивото? Расли сме заедно - какво ще кажат хората? В града може, на село - не се взема току-така чужда булка. Запиля се на майната си да бере портокали из Гърция, дано те забрави, ама не го свъртя - от около месец седна в кръчмата... Прави се на пияница. Другите може да са слепи, Амалио, ама аз не съм - една, две малки изпие, останалото "люс" под масата. Хем не плаща, хем люска под масата. И те гледа както некое теле гледа леха с марули. Не се и крие вече. Нищо чудно днеска - утре, очи в очи да ти каже: "Хайде да бегаме!" Циркове му дай на него, ама мен той на слаба ракия нема да ме свари. Каквото хвана, лесно го не пущам... Такъв казан съм му приготвил, че жална му майчица.

Надниква през прозореца.

Драгой: Те ти го и вълка... Какъв ли нов цирк е приготвил?

Влиза Хрисан.

Хрисан: Дейби и мъглата! Дейби и поледицата!

Драгой: ...Заповедай, Хрисане! Добре си дошъл!

Хрисан: Ха, добър ден, Амалио! (Отива към бара и застава пред нея. Амалия продължава да мие.) На човек му иде направо да се свре там, отгдето е излезъл, обаче как!? ...Ей, тъй като дойде тоя час, сърце мое, че като ме прободе... Не мъгла и поледица, жив огън да върлува...

Драгой: Започна се...

Хрисан: Как е, Драгое, върви ли, върви ли?

Драгой (Шумно затваря книгата.): Върви, ама не чак дотам.

Хрисан: То сега "чак дотам" върви само на... Не знам дали ме разбираш?

Драгой: Абе за разбиране, разбирам, ама не знам дали чак дотам.

Хрисан (Към Амалия.): А налей, де!

Амалия не му налива.

Хрисан (На Драгой.): Дойдат ли милионите, друга песен ще запееш...

Драгой: Ще ти дойдат на тебе милиони, колкото докторите, дето ги чакаме!

Хрисан: За докторите не знам, мене, Амалио, днеска ще ме убият.

Драгой: Ще те дадат на лъвовете в цирка тебе днеска...

Амалия не реагира.

Хрисан: Сънувам, значи, Амалио, че лежа така - съвсем пукнал, а около мене бутилка до бутилка! Мъча се, знаеш, да възкръсна, напрегам се, жилите ми ще се изпокъсат - не и не! (Гледа Амалия.)

Драгой (Към Амалия.): Сетих се аз, че за сън става дума! ...Ей го и Варлаам.

Идва Варлаам.

Варлаам: Дейби и мъглата! Дейби и поледицата! Ха, добър ден! Опитвам се, знаеш, до гробищата да ида, свещичка да запаля... Здравка. Годишнина, такова, имаше скоро... Не, та не...

Драгой: Бог да я прости!

Варлаам: ...На Куковден ще ти дойде доктор в такова време, камо ли безплатно. Донеси ракия! (Сяда.)

Драгой не реагира.

Хрисан (Към Варлаам.): В донасянето на ракията, като във всека работа, има ред. (Към Амалия.) Така ли е, сърце мое?

Амалия не отвръща.

Варлаам: А в оная реклама, излезе ми от ума, какво викаха?

Хрисан: "Последните ще бъдат първи"! Ама е от Библията.

Влизат Продан и Папаз.

Папаз: Аз откога чакам да стана "първи", ама ядец! Файда от Библията нема! Мислех до гробищата да ида, на Здравка...

Варлаам бавно и заплашително се изправя, Продан сбутва Папаз.

Продан: Бат Папазе...

Папаз: ...Добър ден!

Продан: На кукувица ще ти дойде доктор в такова време. Ей! Докога ще ги дишаме тия мъгливи, хлъзгави лайна, бе, мамка им!?

Хрисан: До Второ пришествие! Амалия туря черта на вересиите.

Папаз (Отива до бара.): Туряш черта на вересиите, а Амалио?

Драгой: Туряме! Ти дължиш четирийсет лева...

Папаз: Ти мълчи!... (Към Амалия.) И на вересия не даваш, а?

Драгой: Т-цъ!

Папаз: Ти, мълчи, казах!

Продан: Ти уста немаш ли, Амалио?

Тя грабва цяла шепа мокри лъжици.

Продан: Не! Не! Не ме замерай! Лошо си се научила... с мокрите лъжици, Амалио!

Амалия ги хвърля по него.

Продан: ...Дейби и поледицата! И кой ще ги събира сега?

Драгой: Който пита!

Продан се изтрива и започва да ги събира. Папаз вади няколко банкноти, стегнати с ластик, отделя четири по 10 и ги оставя на бара. Множеството възкликва.

Папаз: От пенсията! Дай сега две на моя сметка!

Амалия налива ракията, Драгой я взима и внимателно я сервира на готова маса в другата половина на кръчмата, където седи Продан.

Продан: Жив да си, бат Папазе! Ха, наздраве на вс...

Папаз взима ракията от ръката му и я слага пред себе си.

Продан: Е, що така?!

Папаз: Те така! (Отлива на земята една капка от едната чаша.)

Хрисан: Животът е пиянство! А пиячката - по-късия път до рая! Тръгнеш ли обаче по него, най-много да зърнеш некое ъгълче. Да го стигнеш нема да ти останат сили. ...Какво е човекът, сърце мое? Едно божество е той - само дето боледува от забравяне, леност и кошмари.

Папаз: Това пак ще да е нещо от Библията сигурно!

Варлаам: Един мъж като не може да каже направо на една женска, "Мани го твоя кръчмарски дрисляк и тръгвай с мене" - всекакви фасони можеш да очакваш от него!

Драгой: А-а-а! Така - не! Ама ти си виновна, Амалио! С твойто мълчане ги подкокоросваш... Все мислят, че между нас нещо не е наред... Hаред е, ей на!

Отива и започва несръчно да я целува. Хрисан се строполява малко театрално на пода като подкосен. Тя не реагира.

Драгой: Видехте ли!?

Продан: Видехме... Целувка сладка като мед... Пфу! Братовчед, ставай!

Хрисан (Изправя се на колени.): Тръгни с мене, Амалио! ...Сега е моментът, друг може да нема...

Драгой: Знаеш ли какво значи да те изяде месечината?

Варлаам: ...Присъдата да ти е прочетена! (Киска се.)

Хрисан: ...Избирай, Амалио!

Драгой: Какво да избира!? Ти, какво!? ...Без пиячка ли се напи?! Тая кръчма е нейна. На нея се води!

Хрисан: Кръчмата - да! Ти кажи от нея (сочи Амалия) какво направи!

Драгой: Каквото направих - направих! Ти и това немаше да направиш. Гладна ли е, жадна ли е?

Хрисан: Не! Замера с лъжици! ...Амалио... Избирай, Амалио!

Драгой: Тя вече избра! И то преди доста години, ако случайно си забравил. Тогава требваше да откъснеш ябълката, ама дървото ти се виде високо. Изплаши се да не паднеш на слизане.

Хрисан: Човек, ако иска да откъсне ябълка, требва първо да се научи да се катери по дърво, не да го сече с балтията - щото ветърът го бил превил!

Амалия събаря в умивалника цялата купчина лъжици.

Драгой: Че продължавай да се учиш, кой те бърка! Хубаво се учи толкоз години, какво ти стана от месец насам? Научи се да се катериш по портокалово дръвче, та реши и на ябълково да посегнеш, така ли?

Хрисан: Стана ми това, че тя млъкна! Това ми стана!

Драгой: Завалията, заради пиене е готов родната си майка да сложи на тезгяха!

Папаз: Ти мълчи!

Хрисан: Амалио... (Прави й жест да го последва навън.)

Отговорът на Амалия е неприличен жест.

Драгой: Показа ли ти къде зимуват раците!?

Папаз (Към Драгой.): Ти нема ли да млъкнеш най-сетне!

Драгой: Ще млъкна! Цел живот с увесен нос ще ходя, че на разгонената ослица и друго магаре съм пуснал!

Папаз: Твойта мама! (Налита, Хрисан го спира.)

Варлаам: Твойта кожа кръчмарска! Сега жив те одирам и ти просвам кожата на стената! (Вади нож, тръгва към Драгой.)

Хрисан: Спрете, че дяволите ще ви вземат! (Варлаам прибира ножа.) ...Леност, безпаметност и кошмари... След малко ще е късно, Амалио!

Мълчание.

Продан: Ядец, братовчед! Ще имаш да вземаш! Това не ти е моят петел, дето осемдесет и трета го отрови със синка! Нито е синура, дето го обикрачваше кога-както си речеш! Тука са Папаз, Варлаам... Драгой, ако щеш! Какво можеш да сториш, а, братовчед!? Ще се попилее мъглата, като покрив от слама, кога го дигне ветъра! И цветя ще поникнат, братовчед, голе-еми! Не цветя, мълнии ще берем и ще пълним кой шише, кой к`вото намери. А ти, братовчед, тогава, замисли ли се какво ще правиш!? Амалио, дай на братовчеда една ракия, Амалио! Не може зарад сто грама гроздова да хапе като бесно куче. Налей му една гроздова, Амалио, ама не от шльоковицата на Драгой, дето твоя професор... навремето...

Сякаш пада бомба. Гробна тишина.

Драгой: Амалио, затваряй густото! Пускай кепенците ти викам! Да лочат навънка - мъглата е безплатна, поледицата - също!

Амалия: Професорът... На времето... Какво професорът!? Какво "навремето"? (Мълчание.) Какво млъкнахте!?

Продан: Я, проговори...

Драгой: Млъкни!

Продан: Аз, такова, исках...

Драгой: Млъкни, ти казах!

Амалия: Излиза, че професорът не си е заминал... Някой го е ...заминал!? Говори, Продане, изплюй това камъче, дето толкоз години го стискате и по никакъв начин не можах да ви накарам да го изплюете! Казвай, какво се случи тогава?

Варлаам: Нека, нека! Да чуем какво толкова ще каже (Вади ножа, към Продан.) Хайде, да чуем това, дето не сме го чували!

Продан: Какво ще се случи? Нищо не се случи... Аз не помня...

Папаз: И аз не помня... Убий ме, не помня...

Продан: Като в мъгла ни е. Преди толкоз години...

Драгой: Нищо не се е случило, Амалио?! Случило се е това, дето сто пъти съм ти го казвал вече! Върви горе! Зарежи густоджийницата! Аз ще затворя... А вие вървете на майната си!

Хрисан измъква ножа на Варлаам и го опира в гърлото си.

Хрисан: А си затворил, а си пререзвам гърлото за срам и позор на целата густоджийница!

Продан: Сакън, Хрисане, бизнес имаш, роднини - немой! (Бързо взима зад бара едно шише и налива една ракия, поколебава се за миг, отпива глътчица - към Хрисан.) На! Нали ти се пиеше ракия?

Драгой слага до нея втора чаша. Вади от джоба си плоска - налива от нея във втората чаша. Към Хрисан.

Драгой: Тая е по-добра!

Варлаам: Дай му, дай му да плюска, дано се задави! Плюскай! За теб от ракията нема по-мило на тоя свет!

Хрисан хвърля ножа. Излива в умивалника и двете чаши една по една. После оглежда всички и излиза. Амалия тръгва след него, но Драгой препречва пътя й. Пада на колени, прегръща нозете й.

Драгой: Само през трупа ми, Амалио, само през трупа ми! Лошо ли ти е с мене? Не ти е лошо... Сама го казваш! А и кръчмата, Амалио, без тебе пукната пара не чини!

Амалия: Върви по дяволите с твойта кръчма! ...Всичките вървете по дяволите! Не мога да ви гледам! Какво търся тука?! Какво си въобразявах, че ще намеря!? Божеството на Хрисан ли!? Леност, безпаметност, кошмари! Едни и същи навсякъде! Отникъде светлина!

Угасва осветлението.

Продан: Я, военните изключиха тока нещо.

Мрак. Преминава сянка на кавалджия, съпроводена от мелодията му.

Варлаам: Требва Гатьо да е наблизо. Ей, на - чува се кавалът му.

Папаз: Хубаво свири, ама не става да скокнеш на масата, па да рипнеш да заиграеш...

Продан: Па да дигнеш шишето, та от гърлото... Хем, доде не го преполовиш, да не го пуснеш на масата.

Светва. На вратата страстно се целуват непознат мъж с нещо като докторска чанта, облечен е в черен шлифер, с черна широкопола шапка, тъмни очила и млада дама в черни модни материи и очила. Смутено кашляне. Двамата се пускат.

Господина: Извинете.

Нахълтва Калистрат, който ги е довел дотук и се е забавил.

Драгой: Ей го и Калистрат!

Калистрат: Дейби и мъглата, дейби и поледицата! Загубили се друг... хората! То в тая мъгла как нема да се загубиш. Ще се загубиш, и оттатък! Дейби и мъглата! ...Господинът сигурно ще си поръча ракийка, че здравата се намръзнахме...

Дамата: Кòла, ако има... Нали, любов?

Господина: Защо не?!

Драгой: Кока-кола!? Има, има, как нема да има. Амалио!

Господина: Амалия!? (Приближава се към нея, оглежда я.)

Драгой: Какво ще обича господинът?

Господина: С теб не се ли познаваме отнякъде, Амалия? (Амалия мълчи.) Какви очи!

Дамата: За него - спрайт! (Дръпва го.) И тройно кафе да си освежи паметта.

Варлаам: Спрайт, онуй... "Животът такъв, какъвто е!" Не знам защо, ама туй рекламата, май ще измести Библията. Не знам защо!

Господинът продължава да търси с поглед Амалия.

Продан: Я, к`во е хубаво туй моме! (Към Дамата.) Що не вземете да останете при нас за всекога. Летос тъдева знаеш ли какви джанки растат?

Новодошлите кашлят.

Драгой: Ето, на тази масичка заповедайте!

Сядат. Драгой носи поръчката.

Калистрат: Дамата и господина се беха подхлъзнали в канавката, та добре, че минавах тъдева. Разпрегам аз коня, връзвам го където требва... Ама... Туй автомобилът им де, тежи-и, животинчето ще си изпокине жилите, а нищо. Хеле, Гатьо си беше у тех, та с трактора полечка, полечка. (Пауза.) На автомобила нищо му нема...

Оглеждат се взаимно. Напрегнато мълчание.

Варлаам (Към новите.): Господина с к`во си вади хлеба, ако не е тайна?

Няма отговор.

Калистрат: Музикант. Не, доктор е... Комай. Нали тъй?

Всеобщо оживление.

Драгой: О-о! Ама това били нашите от Окръжната, бе! Дето Евросъюза бил такова... поел разходите.

Продан: ...Че тъй кажете, бе! Пък ние да вземем да си помислим кой знай какво...

Драгой: Щом сте от Окръжната, наши сте! Пу първи!

Продан: ...Втора жичка!

Калистрат: Аз пръв доведох друг... госп... Требва аз да съм пръв!

Варлаам: Пръв аз, след мен Папаз... Трети - Хрисан... Понеже го нема...

Господина: ...Този Хрисан, дето ни изтегли с трактора, нали?

Калистрат: Господина пак се е объркал! С трактора беше Гатьо! Колко пъти му казвам, пък той: "Хрисан, та Хрисан"... Ама тъй е то - жив ли е човек, ще греши - нема как!

Варлаам: С трактора е само Гатьо! Гатьо и никой друг! И с кавала - пак е Гатьо... Щото свири на кавал. Сега да не губим време, ами както си е положено...

Започва да разкопчава ръкава на ризата си и да го навива. Другите - също.

Варлаам: ...По старшинство и най-напред кръвното...

Господина: ...Само че, докато мерихме кръвното на онзи, как му беше името, с трактора - Хрисан...

Папаз: Гатьо!

Господина: Да, де ...Взе, че се развали апарата...

Варлаам: ...То от Гатьо друго не може да се очаква!

Продан: Той нашият късмет се такъв! Ама ще ни вземете кръв!

Господина: Кръв - веднага! Давайте спринцовките!

Продан: Кои? Ние ли?

Господина: Преди неделя ги изпратихме...

Драгой: Ясно... Наркоманите не пасат трева...

Папаз: Язък за барута! Да задигнат спринцовките, може ли, бе!?

Амалия шепне нещо в ухото на Продан.

Продан: Амалия пък я заболела главата: все нещо требва да им се намира, вика - аналгин, аспирин... Нали са доктори?

Господина (Към Амалия.): Защо все имам чувството, че те познавам!?

Драгой: Господин Докторът се припознава. Мойта невеста от село не е излизала... eди колко си и еди колко си години... с изключение на един-два пъти, ама то не се брои. Пък и господина не сме имали чест тъдева...

Господина (Към Амалия.): В детската градина си завръзвахме лигавничетата, нали?

Пауза. Амалия шепне в ухото на Продан.

Продан: Пита, аналгинът също ли го е изял Гатьо?

Драгой: Амалио, ти уста немаш ли?

Дамата: Аналгинът го изяде месечината. Така й кажи!

Тишина. Зазвучава кавалът на Гатьо и пак утихва.

Варлаам: Та с какво господина си изкарва хлеба, че не разбрах?

Господина: Моля!?

Варлаам: Рекох, с какво господина си изкарва хлеба? ...Хлеба, рекох?

Господина (Вади пистолет и го насочва към всички.): Никой да не мърда!

Всички се вцепеняват.

Господина: Мъчим се да живеем, значи!? И защо? ...Другите се мъчат и ние - да не изпуснем джанките!? Да, ама на тях - бизнесът - бизнес, лимузините - лимузини, на коленете - от Наоми Кембъл нагоре, а вие!?

Тишина. Господинът бавно насочва оръжието към слепоочието си. Натиска спусъка. Вместо изстрел, от дулото с гъргорещ звук, излиза балон, който се надува. Оживление. Той поднася балончето на Варлаам.

Продан: Я, от цевта... балонче!

Господина: С фокуси си вадя хляба? Фокусник съм. А това ми е... асистентката!

Дамата: Оле!

Ръкопляскания.

Варлаам: Абе, ти, господине, не си ли моя кръв случайно? Не си ли ми нещо роднина?

Господина: Роднина?! (Към дамата, сочи Варлаам.) Днес човек семката си не може да познае, щял да познае истината!

Варлаам: Познавам си я аз семката!

Папаз: Познаваш си ти оная работа, ама и то не е сигурно!

Варлаам посяга за ножа. Господинът ги озаптява.

Господина: Като се подреждахте за преглед, този третият, дето го нямало, Хрисан ли го нарекохте?

Продан: Хрисан - братовчеда. Не Гатьо! Отиде нейде преди минута, ама разбере ли, че ще се изнася представление, мигом ще довтаса. Той и без представление... Пъпът му е хвърлен тука! Всека година през март си продава печката и изпива парите, а есенес търси нова. Така вече и аз не знам колко години!

Господина: Напоследък се занимава и с друг бизнес обаче, нали?

Драгой: Гони конските мухи от гъза на осела!

Продан: Стърже некакви черешови стволове, ама... Черешови топчета ли, бомби ли, прави!?

Господина: Фугаси! Хвърля ги върху главите на хора, дето и Наоми Кембъл ще им седне в скута. И знаеш ли защо? Дървен господ им е роднина по права линия!

Продан: Чак... Чак пък по права? Не знам...

Дамата: А за петдесетте декара реституирани гори в Родопите, знаеш ли? А за предприятието с гръцко участие - и за него не знаеш...

Продан: Кой това?! Хрисан, братовчеда!?

Папаз: Абсолютно невъзможно!

Драгой: Него го бива само да изкрънка некоя пиячка, друго за нищо не става! Всички го знаем!

Продан: Става, става! Става да ти отрови петела със синка! Ей, за това става! Неговата...

Дамата: Пред вас се преструва, че няма за една гроздова, а нощем се скъсва да праща факсове!

Варлаам: Халогъзникът му с халогъзник! Ако му беха върнали в нашия край... Ама чак в Родопите...

Драгой: Знае ли господинаът каква вересия е навъртел? Цела стотачка!

Папаз: Заради него ни бастисаха вересията! Пусна мухата и сичко се забоде в Библията.

Продан: ...Понеже в днешно време човекът немал опора...

Папаз: ...Замерат се с разни дрънканици като с камъни!

Варлаам: Дирник с дирник! На нас камъни, а на него фабрика!

Папаз: После пак викайте: "Вервай, Папазе, в Библията!" ..."Опора"!?

Продан: Такъв братовчед... Срам и позор! Уж, портокали в Гърция... На ти тебе портокали сега!

Драгой: Затова, значи, той все говореше за некакви си милиони, дето като дойдели...

Господина: Ти как мислиш, той снощи дали е сънувал, че му вадят зъб, а?

Продан: Да знаех - хубаво, ама... Не знам!

Господина: Ха-ха-ха! Майтап!

Продан: А на вас Хрисан за какво ви е?

Господина: Артистът в днешно време без спонсорство е като ездач без жребец!

Групово: А, ясно!

Ни в клин ни в ръкав пропищяват и комари. Някои се опитват да ги ловят.

Продан: Дейби и комарите! Те пък отгде се взеха посред зима?!

Дамата: Някой вентролог издава звука с корема си!

Драгой: Нема такова нещо, госпожице! Военните са отворили колектора. Откъде ще дойдат отдругаде!? Избием ли ги веднъж - край! Сега не е като през летото.

Отново тишина. Бият комарите.

Дамата: Скъпи, тук наистина има комари! Настоявам моментално да напуснем тази гадна кръчма!

Тя все по-тревожно гледа около себе си - от време на време размахва ръце - пази се от комарите.

Господина: И да идем в мъглата и поледицата, нали? За улеснение!

Продан: Дейби и мъглата ...и поледицата, че и комари барабар! Това - за братовчеда обаче, беше лакардия, нали?

Господина: Фокус-мокус - абра-ка-дабра!

Продан: Аз не, че съм се хванал, ама... Хубаво щеше да е братовчеда да не е от Гол Тупан... Пък и той не прави бомби, а копчета, ама за дървени копчета днес кой плаща, че и милиони!?

Дамата (Убива комар.): Боже, колкото врабче! Изпива те като текила... Боже, какви очи?! Абсолютен фасет!

Драгой: Ама какво пък толкова им се плаши Госпожицата!? Мен вече три ме ухапаха и нищо...

Господина: Тя е чувствителна... Смята, че тук сме на купон! Обаче текилата не й е по вкуса!

Продан: Слушай, господине, като те гледам, хубав човек ми се виждаш, пък и щом си, такова... фокусник, бая те бие парата. Кажи по едно питие и всичко ще си дойде на местото!

Господина: А-а! (И към Амалия.) А дамите какво смятат?

Дамата: Мразя комари, триста пъти ли да повторя!

Господина: На купон, като на купон! Сервирай!

Оставя на бара тлъста банкнота. Амалия пълни чашите. Драгой ги разнася.

Продан: Наздраве! Абе, знаех си аз, че и днеска късметът нема да ни отмине, ама...

Всички: Наздраве!

Калистрат: За нашия гост и неговата друг... госпожа! Голема работа сте вий, да знаете!

Господина (На Амалия.): А вие, мадам? Няма да ми откажете един коняк, нали?

Амалия мълчи и го гледа в очите. Той й налива малко коняк. Подава й чашата. Тя я поема.

Продан: Сега да имаше един оркестър, можехме да направим танци до зори - напук на мъглата. Ама и тоя Гатьо къде се дена!? Барем той... таковата.

Господина (Към Амалия.): Наздраве! Не учихме ли в една прогимназия заедно?

Варлаам (Към Господина.): Що все ми се чини, че си моя семка все пак?

Драгой: Че то колко останахме - 5-6 милиона, нищо чудно и една семка да сте...

Господина: Eврика! Ами да! Прогимназията! Оттам се познаваме!

Амалия демонстративно излива коняка си обратно в бутилката. Той внимателно проследява жеста й.

Господина (Към Продан.): За оркестъра си прав! Не случайно заведението се нарича густоджийница, нали? От "густо"! Караме прости каруци. Наоми сяда на коленете ни само ако я има на снимка във вестника, но и ние си искаме насладите, как иначе!? И понеже другите наслади не са ни по джоба, ракията ще ги замести до една!

Продан: То и братовчеда вика... такова...

Господина: Братовчед ти е наясно със "стремежа на нагонните пълнежи към оттичане", така ли?

Продан: Бе, чак наясно...

Господина: Ето така, скъпа, се сриват границите и цъфва глобалното село! А кой твърдеше, че човекът имал само две възможности: бавно да се разболява и да разрушава себе си или вместо на себе си, да разкатае фамилията на мало и голямо?

Дамата: Ти явно си решил да си опресниш паметта на чий таван и преди колко столетия си чукал кръчмарката. (Към Амалия.) Ти кога онемя? Веднага след като преспа с него или по-късно?

Господинът я удря с кожената си ръкавица през лицето.

Господина: "Човекът може или да разруши себе си, или да причини страдание на другите". Кой го е казал? Познаете ли - цял народ печели по бутилка, не познаете ли - "губите само себе си"... е!? Кой започва?

Драгой: Ами то... Не се ли бехме събрали тука за друго?

Мълчание. Звук на комари.

Амалия: Залогът?

Дамата: Я, тя не била няма!?

Господина: В случай, че отговорът ти те подведе...

Дамата: ...Ще те изяде месечината?

Амалия: Залогът!

Господина: Добре! Сто евро!

Отброява няколко банкноти и ги оставя на бара. Амалия връща парите.

Амалия: Прибери си еврото!

Продан: Амалио, ти да не си слънчасала!?

Варлаам: Излиза, че Амалия можела да говори и когато не става дума за нейния професор.

Амалия (Към Господина и Дамата.): Ако отговоря, се измитате!

Господина: Кой казва, че старата любов ръжда не хваща?

Пауза.

Драгой (Взима парите от залога от ръката на Господина.): Аз взимам залога! Тук не влизат всеки ден клиенти с нещо в джобовете си!

Амалия (Към Господина.): Е!?

Господина: "Човекът може или да разруши себе си, или да причини страдание на другите"...

Пауза.

Амалия: "Колкото по-първично и грубо е наслаждението, толкова е по-близо до модела ни на щастие.

Онзи изпитателно я гледа.

Импулсите, насочени към удоволствието, са колкото ненаситни, толкова и слепи. Стихията им неизбежно води до страданието и саморазрушението."... Зигмунд Фройд

Мълчаливо започва да вади бутилки, да ги отваря и подава на Драгой, за да ги разнася той по масите.

Дамата: Завря ли ти го в задника, "старата ти любов"? Всяка кръчмарска кучка рано или късно ти го завира по някакъв начин в задника! Сто пъти обеща да спреш да си избиваш комплексите по кръчмите. Не! Кучият син трябва да вдигне крак! Защото някога си вместо да му лекуват клептоманията, го изключили от университета!

Дълга пауза. Двамата се гледат като куче и котка. Господинът пръв отмества поглед.

Господина (Към всички.): Хрумна ми една история... Навремето, значи, не знам преди колко години... Не знам точно къде... дошъл известен професор с младата си любовница - негова студентка, и както се надявала, годеница - след като го разведе, естествено. (Към тавана.) Това пропусна да ми разкажеш, нали!? ...Гостът и годеницата му не били какви да е професор и студентка, а тъкмо по психология. Идиот!

Калистрат (Ни в клин, ни в ръкав.): Ама аз... Аз...

Господина (Към него.): Няма значение! (Към всички.) Та, посрещнали ги (влиза Хрисан, остава незабелязан), както подобава - туршийка, ракийка... Пил, що пил известният професор по психология - ден, два, седмица! Дошла Нова година. Пак пили и пили... И точно когато им се отворила най-много глътката, пиячката взела, че свършила. ...Свършила само за професора. Тогава единият от домакините рекъл: "Аз мога да намеря още, обаче... Човекът, от когото ще взема пиячката, ще иска нещо". Гостът извадил всичките си пари... "Не, не!", задърпал се домакинът, "ще иска друго." "Какво друго?", започнал да откача от ръката скъпия си часовник професорът. "Не, не!", пак го спрял домакинът. "Е, какво друго, по дяволите?" ...След половин час - нощ. Вали сняг. На улицата се срещат двама мъже - единият с шише скоросмъртница и два буркана туршия, другият - с жена в чаршаф. Честно и почтено правят размяната и кой откъдето е...

Пауза. Напрегнато мълчание.

Калистрат: Аз, такова, жената, такова... Требва да вървя...

Драгой (Към Калистрат.): Повече да не си прекрачил прага на кръчмата ми!

Продан: Мамка ти, калистратска!

Калистрат: ...Аз за разнообразие, времето да мине... Мислех, че другар... ...господат... са хора, пък то... То пък чудо големо! Народът днес - убийства, грабят... Взривове, кражби... И пак нищо, а вие - преди осемнайсе години сменили шише за женска - тайна на тайните, срам на срамовете!

Изнизва се от кръчмата.

Амалия (Към госта.): Едно нещо не ми стана ясно...

Господина: ...Тези, на които наистина не им станало ясно, били състудентите й. Колежката им изчезва, а професорът дума не дава да се обели за нея...

Амалия: И какво е правила, докато са я сменяли за ракия? Мирувала като животно в кланица, така ли?

Варлаам: Мислех, че тая работа - размяната, де, Хрисан му я е предложил на твоя професор, Амалио, а излиза...

Амалия: ...Излиза, че аз подучих Хрисан. Аз му казах: иди и му предложи да ме смени за шише шльоковица!

Варлаам: Да провериш колко те обича професорът, за туй ли го направи, Амалио? Ама не си очаквала, че онзи ще се хване и ще си смени момичето като капка за бутилка, така ли?

Амалия мълчи.

Драгой: Господине, ще ви помоля да напуснете кръчмата!

Господина: Има и други поучителни истории. Как двамата ербапи на селото не можели да си разделят една жена. Нито приживе, нито след смъртта й, а сводник в тази работа бил местният кръчмар...

Папаз: Мамка му на този Калистрат!

Продан: И това, докато Гатьо изтегли колата от канавката!

Варлаам (Изважда ножа и тръгва решително към мъжа в черно.): Сега ти изпивам кръвчицата и окото ми не мигва, твойта мама!

Господина: А да си сънувал, че ти вадят мъдрец снощи? (Изважда под мишницата си друг пистолет със заглушител.) От този пистолет не излизат балончета. Оставаш като на картинка. Много мило погребение ще ти спретнат, "татенце".

Пристъпва към него. Варлаам отстъпва.

Варлаам (Прибира ножа.): Пак взе, че ми изфиряса!

Продан: Кое, бе, бат Варлааме?

Варлаам: За кафето, кое!? Имаше преди години една такава реклама... А-а-а, сетих се! "Престъпно добър вкус!" Значи "престъпното" вече е хубаво. Как иначе ще искаш да си продадеш стоката, пък ще й викаш "престъпна"!?

Дамата рязко се плясва по ръката.

Дамата: Ухапа ме! Ето - наистина ме ухапа!

Господина: Кой? (Кикоти се.)

Дамата: Мръсно копеле! Ако ненавиждам нещо повече от бившите ти любовници - това са... Сбогом! Забрави, че сме се познавали!

Господина: А мъглата?

Дамата: Майната ти! Някакъв кретен, в някаква кръчма, научил биографиите на всички, за да им запушва устите! А аз - десерт на комарите. Баста!

Тръгва към изхода. Господинът след нея.

Господина: Разкарваш се, а!? Напускаш кораба?! Уплаши се, че ще дойдат военните, нали?!

Дамата: Уплаших се, че тук няма нищо, дето си струва да си го купиш! И бившата ти любовница не става!

Господина (Сочи дамата.): Тя е изоставено дете! И понеже като бебе майка й я зарязяла, цял живот бърза тя първа да зареже гаджето си, да не би то да я зареже първо! ...Изостави те мамчето, нали!?

Дамата (Избухва в плач.): Копеле! Кой си ти, бе!? Ти кой си, бе, а? Аз за една бройка не станах момичето на текила! (Имитира го.) "Стремежи с пълнежи" - пфу! Аз даже в книгата на Гинес щях да вляза, обаче ме ухапа комар... Ти? Ти, с какво си вадиш хляба, а!? Пфу! ...Той ще плямпа за "мамчета"! "Мамчетата" са дрънканици на лелките, щом искаш да знаеш... Да допобъркват децата - изоставените нито от "мамчета", нито от "татенца" имат нужда! Само от... детето, дето спи на леглото до тях - вземат ли го, половината от теб късат... Затова, не дай си Боже, осиновителят да се откаже от него, да го върне обратно в дома - тежко му и горко! "Татенце"!

Излиза, затръшквайки вратата.

Господина: Подла кучка! Ти ще ме молиш! (Разтреперва се.) Знаех си, че някъде кока-колата няма да й хареса и ще ме зареже! Защо винаги ме зарязват, а?

Стоварва глава на рамото на Драгой. Реве.

Драгой: Господине, за Бога, вървете си, господине! До половин час от мъглата нема да остане и помен. Ако тръгнете веднага... целият днешен оборот... Ето, вземете! Заповедайте! Ваш е! И еврото!

Господина (Взима парите, бърше очите си.): Пари... Какво са парите!? Нищо! (Прибира ги.) Е, хайде, сбогом!

На изхода се сблъсква с Хрисан.

Продан (Към Хрисан.): Хайде, бе, братовчед, къде се дена!?

Амалия: Ти нямаше ли си друга работа, та намери кога да се домъкнеш!?

Господина (Към Продан.): Братовчед ти - бизнесменът?

Продан: Той, той!

Господина: Каква грешка! С някакъв тракторист-кавалджия да го сбъркам. Покорно моля за извинение!

Хрисан: Имам чувството, сърце мое, че докато ме е немало, при теб са гостували интелигенти?

Амалия: Не можа ли да се спънеш някъде!? Да си счупиш ръка, крак!?

Хрисан: Не мога да разбера - как в другите държави интелигентът е готов гъза да си даде за народа, а нашият - гъза на цел народ харизва, заради своя!?

Господина: Значи народът не струва. (Към Амалия.)

Амалия (Към Господина.): Ще направя всичко, което поискате! Само се махнете, моля ви!

Господина: Вече съм те забравил, Амалия, дори не те познах.

Амалия: Искате ли да настигна приятелката ви? Да я върна?

Господина: Не пречи! (Към Хрисан.) Като ме вземаш на подбив, знаеш ли поне кой съм?

Хрисан: Една маймуна излезла от джунглата, а на среща й - катранов капан. Понеже не била виждала, взела, че бръкнала и ръката й залепнала. За да се освободи, маймуната бръкнала и с втората, но тя също залепнала. Ядосала се маймуната и решила да си помогне с единия крак. След малко и с втория... накрая мушнала в катрана и главата си! ...Некои хора, точно като тази маймуна, са целите в катрана, сърце мое!

Господина: Ако намекваш, че маймуната съм аз... Ти си маймуната! Аз съм месечината и съм тук да те... огрея.

Хрисан: Аз съм свидетелят. Това кажи на онзи, дето те е изпратил! (Пронизва с очи Драгой.) Кажи му още, че окото ми нема да трепне!

Двамата се гледат очи в очи. Другите следят ту единия, ту другия. Амалия рязко бутва Варлаам, изважда ножа му и допира острието до гърлото на Господина.

Амалия: На колене! На колене, казах! (Към Хрисан.) Толкова ли не разбираш, че е дошъл да те убие! (Обръща се към Варлаам, Папаз, Продан.) Не стойте като глинени гърнета! (Селяните започват да зяпат към тавана и да ловят комари - "не чуват и не виждат".) Оглушахте ли!? На вас говоря!? Варлааме, Папазе, Продане, помогнете ми! (Никаква реакция.)

Драгой ги фиксира с поглед. Бавно се приближава зад гърба на Амалия с намерението да й отнеме ножа.

Драгой: А мен, Амалио, мен защо забравяш!?

Господинът с ловко движение избива ножа, и извива ръката й. Взима ножа от земята, издухва го от прахта. Повиква с жест Варлаам и му го подава. Той боязливо пристъпва, но си го взима и го прибира.

Господина: Никой никого няма намерение да убива, Амалия... Никой никого... Това са само болезнените ти фантазии...

Зазвучава кавалът.

Хрисан: "Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм..."

Амалия пристъпва като послушно дете. Хрисан несръчно я прегръща, тя него - също. Дълго са потискали чувствата си...

Хрисан: Не ти отива да държиш нож в ръката си, Амалио... Ела... Уморена си... Имаш нужда от отдих, Амалио...

Отвежда я до един стол. Целува я. Непознатият приближава до Хрисан. Осветлението угасва. Непознатият бавно пристъпва към Хрисан. Отвежда го до друг стол с гръб към публиката. Нежно докосва врата му. Звучи кавалът на Гатьо. Сянката на кавалджията преминава през тъмната кръчма и мелодията затихва.

Господина: Никой никого няма да убива, Амалия...

Токът идва отново, Хрисан седи безмълвен. Непознатият шепне нещо в ухото му.

Господина: Отговорът ти те спаси. Вече се чувстваш по-добре, нали?!

Целува Хрисан по челото и отива при Амалия.

Господина: Сега мога да си тръгна, Амалия, така както преди... два века, си тръгна ти от мен... Не ме изключиха заради кражба. Изключи ме професорът, защото, преди да бъдеш с него, си била с мен. (Дава й парите, взети от Драгой.) Вземи! Твоят кръчмар ми набута някакви пари. На теб ще ти трябват повече. Сбогом! Някога те обичах. Какви очи... Какви очи... (Излиза.)

Пауза.

Драгой: Не мога да повервам, Амалио, че си имала имане-даване с фокусник некакъв? Той и с втория пищов да беше гръмнал - пак щеше да изфърчи я гълъб, я некоя друга чафка.

Амалия: През живота си не съм виждала този човек.

Драгой: Обаче не си много сигурна, нали?

Амалия: Никога не съм била по-сигурна...

Драгой: И в какво точно си толкова сигурна?

Продан: И на мен нещо ми се мержелее, че нема като как господинът да е питал професора след таковата...

Брей, голем тарикат тоя господин - как му сече пипето! Ама що тия, дето най им сече пипето в тая държава, не вървят по правия път, ами се по кривия? ...Нема като как да се е виждал с професора...

Драгой: ...Може то, може! Реши ли една женска да слага рога, ще намери и къде, и с кого...

Амалия: Какво намеква тоя? (Сочи Продан.) Тръгна ли си професорът или толкова години си ме пращал за зелен хайвер? Какво стана тогава?

Драгой: Лично го откарах на гарата - това стана! Лично го качих на влака и му махнах с кърпичка - това стана! Сто пъти съм ти го казвал! ...Махмурлия, хариза ми колата си... Стига вече! Сума ти години минаха! Стига! ...Нали ходи? Нали пита? Какво ти отвърнаха? ..."Ще требва да си е дигнал дърмите за чужбина..." Че то, ако нема да бега, кой си харизва така колата... Щом не верваш, и бездруго си си приготвила куфара - вземай го и айде!

Продан: Дeйби и поледицата!

Папаз (След излезлия.): Мамка ти! Само да се върнеш! Грабвам един стол и додето ломотиш - тихинко отзад - пра-ас! Я, що народ сме тука! С айроплан не можеш ни изплаши! "Пълнежи-трътлежи"... Да не съм тра-ла-ла, бе, оу!? Седя си като един балкански лев и нагъвам - от пенсията! ...А некого да съм "унищожил"!? Некого да съм затрил? Само кацата със зелето! Седим и поркам! Хем, с Варлаам... Верно, идело ми е да му ударя балтията, и още как ми е идело...

Варлаам: ...Сто пъти да съм ти изпил аз кръвчицата, ама Здравка немаше да прости!

Папаз: ...Тя, Здравка, лека й пръст, викам си, щом с него..., ако го затрия, друг ще си намери. Като кучетата се ръфахме - до кръв, ама е, оня ден пратих у града двайсет лева - от пенсията! - на сина...

Варлаам: ...На моя син!

Папаз: На твоя - грънци! Колкото може да е твой, толкова може да е и мой!

Варлаам: Лесно вадя ножа, Папазе!

Папаз: Вадиш, ама сега ще го прибереш завинаги!

Грабва лъжицата-рабош.

Драгой: Вие ще спрете ли най-сетне!?

Варлаам: Текна ми! "Малко кафе, много топлина". Имаше такава реклама ...дето сина носи на баща си нес кафе, дордето онзи лови риба.

Папаз (На Драгой.): Ти мълчи!... А синът телеграма ми пуснал - "Сполай ти за подкрепата", пише! А мога ли аз да го питам него чий Михал гони в града той!? Ей, на - тази година и сланата ни хвана слабо... (По посока на неотдавна излезлия Господин.) Сопол със сопол! Сираче ще тормози!

Продан: Хубаво му го рекна, бат Папазе, ама що не го стори, додето Господина беше тука, а чак сега?

Папаз: На сина ли пращах пари по пощата, или... Не се ли спомина сина ми от менте-скоросмъртница!? Синът ми ли се спомина, или след Здравка се спомина синът на сина ми? ...Менте скоросмъртница... Кое как беше?

Драгой: Никой не се е споминвал - така беше!

Папаз: Ти мълчи! Спомина се! Кой се спомина?! Не помня!? Кое беше сън, кое - наяве!? Една менте скоросмъртница!

Драгой: Дали и нас некоя майка не ни е изоставила сами на тоя свет? Понекога човек не знае защо се ражда...

Продан: Знае! Да си прави густото! Кефа да си прави, нали? Да се радва на живота до пълно оцепенение! Дейби и мъглата! Да вземем да му ударим по една скоросмъртница, а? Тук густоджийница ли е, или погребално бюро!?

Драгой: Дейби и поледицата!

Продан: Веднъж се живее, ей! Прав ли съм?

Повечето: Прав си, майка му стара!

Продан: Прав ли съм, Хрисане?

Хрисан се строполява на пода. Всички се скупчват над него. Кавалът извива.

Продан: Що се капична като чувал с картофи тоя човек!?

Папаз: Аре-е, пак ги отпочна неговите!

Продан: Може да се наложи Драгой да донесе цокалото! Току-виж, братовчедът решил... да изгони на Амалия клиентелата.

Прикаламисва се към бутилките от спечеления от Амалия бас. Налива и пие.

Драгой: Това означавало да те изяде месечината - да се правиш на маймуна по три пъти на ден!

Оглеждат.

Варлаам: Абсолютно не може с едно пипане по врата оня да го е умъртвил! Такъв случай и в Книгата на ...как му беше името... а, да, Гинес... нема! Всички бехме тука и гледахме?!

Драгой: Целуна го човекът - нищо друго!

Продан: Чер гологан се не губи! Нема начин Хрисан да е мъртъв!

Варлаам: Жив е, ама хептен прилича на умрел.

Папаз: По-скоро ми се вижда умрел, обаче прилича на жив, мама му стара!

Вижда Продан, че си пие. Отива при него и на свой ред хваща чашата.

Амалия (Навежда се над Хрисан.): Господи!

Продан: Ей, сега ще рипне! Забрави ли, Амалио, как го преметна твоя професор!? За бутилка шльоковица, жена като Амалия! Ама защо не си я запази за себе си, защо я хариза на Драгой - и той надали може да каже.

Варлаам (Надвесва се над ухото му, вика.) Изпихме пиячката! (Никаква реакция.) Тарикат! Знае - толкоз пиячка не се изпива. (Отива пак при пиещите.) Наблегнем ли по-здраво на чашката, тоз час ще рипне! Наздраве!

Вкупом: Бог доброто! (Пият.)

Папаз: Кога сме най-зле, така да сме!

Драгой: Който ни мрази, под нас да лази!

Влиза задъхан Калистрат.

Калистрат: Друг... Госп... Прият...

Драгой: И тоя навлек има дупе да се яви в густоджийницата след всичко, дето надроби!?

Папаз: Сус, твойта мама!

Калистрат... (Крещи.): Селяни-и! Стойте! От пощата идвам! Запис за Хрисан! Трийсет хилядарки! Нови! Само подпис да тури. На - сами вижте!

Гледат. Тишина. Писък на комари.

Продан: Дейби и мъглата! Дейби и комарите!

Варлаам: Оня никакви фокуси не е говорил, значи!

Всички: Дейби и поледицата!

Продан (Отива над Хрисан.): Братовчед, стига, братовчед! Трийсет хилядарки са това! Не се ебавай! ...Без завещание не вервам да ми се дадат? ...Втори братовчеди сме само.

Драгой приближава до устата му огледалце.

Драгой: Бог да го прости! (Прекръства се.) Уж, се познавахме, а какво излезе?! Трийсет хилядарки и никой да не узнае... Нито да разбере...

Другите се прекръстват. Отливат от чашите си на пода. Пият. Мълчание.

Калистрат: Един подпис, бе, един подпис, бе, мама му стара!

Продан: И тоз Гатьо къде се дена цел ден, дявол знае! Кавалът му чуваме, аха да влезе, аха да влезе... Не и не!

Калистрат: Амчи, забравих да кажа - Гатьо, де, некой го зяносал. По погрешка такова... Требва да са го припознали за Хрисан, инак що!? Доде това-онова, додет... Ние с господина... другарк... госпожицат... (Показва с жест, как го е застреляла.) Ама знам ли? Не знам! Бех там, ама нит съм чул, нит съм видел! Ей, преди минутка проплака жена му... В трактора си седел като заспал - с дупка в сърцето... То за другар... за господат... един Гатьо повече, един по-малко - комар ги ухапал...

Папаз: Дейби и мъглата!

Варлаам: Дейби и поледицата! Амалио, ти защо носиш Библията?

Амалия се надвесва над Хрисан.

Драгой: Ще вървя. Уморен съм, пък и требва да се извика попът, полицията...

Калистрат: То, в полицията аз отдавна, ама с таз поледица... Хрисане-е! Хрисане-е!

Папаз: Млъкни!

Калистрат: Млъквам. Готово... Абе, не можем ли да опитаме да го възкресим, а, Амалио? От проба глава не боли, дет се вика?

Варлаам: "Мъжете знаят защо"... Ама не знаят как...

Папаз: Ами, да му излеем в гърлото малко скоросмъртница! Бетер жива вода е!

Продан: Ум! Ум - царува!

Налива в устата на Хрисан ракия. Нищо.

Калистрат: Ъкъ.

Варлаам (На Продан.): Направи масаж на сърцето! Нема да навреди!

Продан се заема да масажира сърцето.

Продан (Спира.): Не става!

Варлаам: То да беше удавник, гледали сме преди години сериала за спасителите... Бе, що пък да не опитаме!? (Започва да му прави изкуствено дишане - уста в уста.) Не ще!

Папаз: Да вземем да го потръскаме малко надолу с главата - току-виж нещо се отпуши и изплюе отровната ябълка, ако е глътнал такава...

Варлаам: Раз-два!

Хващат Хрисан и започват да го тръскат.

Продан: Ядец! Нито ние сме джуджетата, нито той - Снежанка!

Оставят го.

Продан: Ех, братовчед, братовчед! Голема работа беше ти! А аз... Де се е чуло и видело петел със синка!? И защо?! Щото Амалия на него обръща внимание, а на мен - грънци! Дейби и мъглата! (Пие.)

Варлаам: Да пийнем, да пийнем! Може да ни дойде нещо! Имаше преди бая години една такава реклама: "Водка № 5 - живот като на кино!"

Налива - всички пият.

Папаз: В Библията...

Варлаам: Ти нали... немало файда!?

Папаз: ...Дай Библията, Амалио!

Амалия му я подава.

Калистрат: Друг... господа! Щом Христос е върнал "Из мертвих" себе си и е възкресил Лазар, що ние да не възкресим Хрисан?

Папаз разлиства библията. Другите се скупчват да подкрепят.

Папаз: Пише само, че е възкресил Лазар, ама как?

Варлаам: Не търсиш както требва!

Продан: Дейби и мъглата!

Варлаам (Взима, разлиства, сам.): "...Както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца..."

Продан (Чете.): ..."Тъй и ние да ходим в обновен живот..." (Посл. на ап. Павел до Римляни 6:4)

Калистрат: "Чрез славата на Отца", то хубаво, ама Хрисан като нема "Славата на Отца" си?

Папаз: Рови, рови още!

Калистрат взима бибилията и рови.

Калистрат (Чете.): "Като дойде Исус, намери, че той е вече от четири дни в гроба." (Ев. от Йоан 11:17)

Продан: Лазар ли? Че то с Хрисан нашта е лесна! (Взима библията. Чете.) "И Исус дигна очи нагоре и рече..." (Ев. от Йоан 11:41, 43)

Калистрат (Грабва библията.): ..."Отче, благодаря ти, че ме послуша." Когато каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!" (Към Хрисан.) Хрисане, излез вън! (Всички чакат.)

Папаз: Нищо!

Калистрат: "Отче, благодаря ти, че ме послуша!"...

Всички: Хрисане, излез вън!

Пак чакат.

Варлаам: Пак нищо!

Калистрат: Дяволска работа!

Угасва осветлението.

Продан: Ей, на - и военните пак спреха тока!

Калистрат: Май, аз ще взема да тръгвам, окъснех. Другарк... Жената, де, пак ще гълчи...

Варлаам: И на мен ми е време. Тая пущина - гроздачката, яко ме хвана! Хайде, до утре!

Папаз: Аз също тръгвам. До утре!

Излизат.

Продан: Хайде, бе, братовчед! Хайде, напрегни се, бе! Я, що народ тебе чакаме! Не ще! ...Амалио, ти да не помисли преди малко, че аз към тебе такова... Не, че не, обаче не чак толкова... Абе, да изтрезнеем до утре, пък каквото сабя покаже! Запали една свещ и си легай! Щом Лазар четири дни е бил погребан и са го възкресили, време бол! Макар че... кой тук, тъй де, като Христос... Пък и военните надали до заранта ще пуснат тока... Със здраве!

Излиза. Връща се.

Продан: Амалио, толкоз години се искам да те питам, и се езика ми залепнал. Ти, Амалио, защо... Ти, Амалио, можеш ли един път да кажеш ясно и членоразделно, тогава... След като таковата... с професора, защо не се метна на влака, па не си замина, ами взе, че остана тука? Защо, а? Беше млада, хубава... Немаше ли си кой да те чака в града? Защо остана?

Амалия: Заради джанките... Те растат едни и същи всяка година...

Продан: Дейби и мъглата! Дейби и поледицата!

Излиза. Амалия изважда зад бара палтото, шапката и куфара. Оставя куфара. Пали свещ. Взима библията. Отваря я, разлиства. Надвесва се над Хрисан, чете.

Амалия: "...Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, ...на неправда се не радва...; ...на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат... Защото донейде знаем и донейде пророчестваме... А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта." (Първо послание на Св. ап. Павел до коринтяните - 13:1,2,3,4,5,6,7,8,9,13)

Бавна червена светлина, сред която преминава сянката на мъж, който свири на кавал. Хрисан възкръсва...

Хрисан: "И запрети Иисус на беса и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя..." (Ев. от Матея 17:18)

Амалия: Жив!?

Хрисан: Човек, сърце мое, никога не е толкова умрел, колкото го сметат, нито толкова жив, колкото сам се смета. "Аз съм Духът, вечно благословеният!"

Амалия: Щом си Духът, какво чакаш!? Казвай кой те уби, как стана убийството, на кого трябва да отмъстя, но да опазя душата си... Срещу кого не бива да замислям нищо... Хайде, започвай!

Хрисан: Нищо няма да започвам, Амалио. ...И не съм този дух, за когото ме вземаш. Поне не знам как можеш хем да отмъстиш, хем да си опазиш душата.

Амалия: Ти беше от тези, дето обичат да спасяват...

Хрисан: Аз бех... А ти от кои си, Амалио?

Амалия: Като братовчед си ще ме попиташ защо, като ме смениха за бутилка шльоковица, не се качих на влака и не си заминах?

Хрисан: Чух вече: "заради джанките!"

Амалия: Тук ми харесваше...

Хрисан: Тук остана, за да покажеш на твоя професор, че не си като него. Само така можеше да му отмъстиш... Затова побърза да се ожениш за Драгой? И не ми казвай, Амалио, че толкоз си била без дъх от твоя професор. Какво търсеше, Амалио, в него? Бащата или човекът, който ще ти разчисти пътя нагоре?

Амалия: Пътят ми нагоре и без професора беше достатъчно чист.

Хрисан: Тогава?

Амалия: В града не можехме да бъдем заедно. Властите постоянно го държаха под око, с жена си живееха разделени, но тя не му даваше развод... Аз... можех да живея в щастливото ново семейство на майка ми, или в още по-щастливото на баща ми? Мястото ми навсякъде се пазеше, но... чувствах, че се задушавам. Исках истинска работа, исках нещо истинско... Бях силна, бях влюбена...

Хрисан: ...Влюбена в себе си, а мислеше, че си влюбена в него...

Амалия: ...Дойдохме тук, за да напишем книга... Нещо като нова "Оптимистична теория за българския народ".

Хрисан: Можеше ли да предположиш, че бунтарството на твоя възлюблен учител ще се изпари толкова бързо!?

Амалия: Не съм сигурна в нищо...

Хрисан: Нямаше защо да гледаш през увеличително стъкло, та да видиш, че тук му липсваха нещата, с които е свикнал, Амалио... А и кой мъж на години не мечтае за нещо младо... но колцина искат да го задържат за постоянно, когато го имат?

Амалия: Размяната измислихме заедно с него. Беше научен експеримент - кой как ще реагира. Попресолена игра!

Хрисан: А пък според мен, той просто беше много, много пиян... До никакъв... как го каза?

Амалия: Експеримент

Хрисан: Не му беше до това, Амалио.

Амалия: Никой не изоставя така! Толкова ли не разбираш?! Никой не разменя любовницата си за бутилка и не изчезва от света...

Хрисан: Свят широк, хора всекакви...

Амалия: Да, ожених се за Драгой напук на професора... Като не се върна и не се появя на лекции, ще хукне насам да ме прибере, а аз ще му кажа: "Запознай се с моя съпруг!"... Но той не идваше и не идваше... Заминах за града. В университета не беше подавал никакви молби за напускане, а не се появяваше... Жена му не знаеше нищо... Никой от познатите му не беше чувал каквото и да било... Полицията... Така и не разбрах направиха ли нещо, за да го издирят, или приеха случая само за сведение... Нещо ми подсказваше, че истината ще изскочи тук...

Хрисан: Излиза, че Драгой е живял с две Амалии - едната го е дебнела, другата...

Амалия: Другата, след като я изоставиха, загуби почва под краката си. Заживя с един лъжец...

Хрисан: За кого говориш, Амалио?

Амалия: За лъжеца, ей тука... (Сочи себе си.) Той по цял ден не млъкваше: "Щом не можеш да бъдеш щастлива, направи някого другиго щастлив! Я, как те е зяпнал - свети като крушка сто вата. Гледа те като кюлче злато. Стига му да избърсва прахта от тебе. Пък и кой ти е казал, че той има някаква вина!?"

Хрисан: Толкова години само този лъжец ли чуваше?

Амалия: Залових се с книгата, която смятахме да пишем двамата...

Хрисан: Виждах нощем как свети прозореца ти. И нея ли писа на инат? На кого на инат, Амалио?

Амалия: На мъглата... На собствената си гордост, на обидата... Така я захванах. Постепенно зад стоте им маски започнах да долавям силуета на онова твоето, отритнатото като самата мен, болно от забравяне, леност и кошмари божество... Все по-ясно започнах да чувам мълчанието му.

Хрисан: Разправят: "Това, което го няма, не съществува! Който има нещо за казване, да тропне с юмрук по масата." Другото не се брои.

Амалия: ...Невежеството не може да си представи нищо по-ярко от самото себе си. ...Започнах да виждам този мълчалив силует през селската заядливост, през "Пий, яж - това ще ти остане!" ...През чакането, някой балама-чужденец да се спъне и да изсипе тука рога на изобилието... Недодяланото ухажване, с което ме обграждахте... Неумението им да изрекат нещата на друго място, освен на гроба на този, когото са обичали, или пък ако ги изрекат, да е като "замеряне" с камък. Варлаам, Продан, братовчед ти, ти самият... Почувствах, че всички вие... Всичко, което носите вътре във вас - и лошото, и доброто - по някакъв странен и друг начин го нося и аз. Може би с инакви думи, но... Много години писах тази книга... Опитвах се да се отърся от своето добре информирано невежество, да се доближа до потайното божество във вас и в себе си... Дължах го на онзи, който ме размени за шише шльоковица и ме изостави тук. ...Все по-ясно осъзнавах, че няма да успея да изкопча повече за случилото се с него. Нито пияни, нито трезви отваряхте устите си. Мълчахте и мълчахте. Книгата ми вече беше готова. Нищо не ме задържаше повече тук. А и нещата се промениха. Вдигнах куфара си и тръгнах към града. ...Уви... Оказа се, че в кипежа на безкрайния преход от комунизъм към... към какво!? - най-отгоре е изплувало нещо, което никой не предвиждаше. От него започвало всичко... И от безпогрешното му правило: "Не се ли яде едно нещо, значи не става за нищо." ...Книгата ми беше излишна... Божеството в нея - също. Изплувалото не се интересуваше дали някой е изчезнал и защо. Нито сега, нито преди години. То имаше една единствена потребност - по-тъпи от него да му се кланят до земи така, както си е - натюр. Тогава дойде страхът и аз захвърлих куфарите, върнах се тук, защото страхът спасява. Води те в уютната густоджийница, дето е вътре в теб и единственото усилие, което се иска, е да надигаш чашката и да се самозалъгваш, че ти е хубаво. Страхът те загръща в заблуда и отчаяние ...И за капак точно тогава се намира милозлив човек, който ти подарява куче или густоджийница. И густоджийниците стават две - едната в тебе, едната - извън тебе... Казваш си: "Защо ми е свобода, каква свобода!? Защо ми е истина!? Какво ме интересува защо и как е изчезнал някой си!? Нали няма да умра от глад? Имам за кого да се грижа - куче, густоджийница." ...Лъжецът спира времето... Светът се напълва с хора, които "нищо не разбират", но това е част от играта в густоджийницата, то е за улеснение на невежеството... Нали си въобразяваш, че ти единствен различаваш злото? Значи си върха!

Хрисан: Исках да се махнем оттук, не виждаше ли това?

Амалия: Вече се бях махала с един... Знаех какво следва. Ти искаше да се махнем, но не защото тук ти бе непоносимо, а защото смяташе, че на мен ми е непоносимо.

Хрисан: А не беше ли?

Амалия: Особено накрая...

Хрисан: Толкова много те обичах, Амалио...

Амалия: Обичаше не мен, а жестовете си, Хрисане! А може би ме отстъпи на Драгой, защото не можеше да вземеш жена, която някой е разменил за бутилка ракия?

Хрисан: Ти реши сама себе си да убедиш, че един женски каприз или както научавам чак сега - "експеримент" по научному, е нещо сериозно, Амалио. В края на краищата това заприлича на търговия. Можех ли като свинята, която изяжда хубавата ябълка, да спечеля от търговийката с твоя професор...

Амалия: Драгой можа...

Хрисан: А аз - не! ...Пък и какво щях да ти дам тогава, Амалио?

Амалия: Какво щеше да ми дадеш тогава... Как можеше да вземеш "жената на ближния" - после... Цяла въртележка, Хрисане...

Хрисан: Щастието кацва на рамото веднъж, а ние чуваме само комари.

Амалия: Като госпожицата.

Хрисан: Поискал един човек да го отведат първо в Ада, а после в Рая. В Ада имало казан със супа. И лъжици. Дръжките им обаче, били по-дълги от човешка ръка. Гребнеш от казана, понечиш да се нахраниш, а дръжката, нали е дълга, поднася храната не в устата ти, а встрани. Мъчиш се, мъчиш се, пък я разлееш. И глад! Страшен глад - обикалят хората край казана сърдити, мрачни, болни... Какво имало в Рая, мислиш?

Амалия: Ти си духът, ти си по притчите.

Хрисан: Същият казан, същите лъжици - но хората - здрави, усмихнати, сити... Били се научили да се хранят един друг. Това е раят на земята, сърце мое - един друг... Толкова много те обичах, Амалио. Дори не можеш да си го представиш...

Амалия: Ти знаеше, че онези двамата са дошли за тебе...

Тихо зазвучава кавалът на Гатьо.

Хрисан: ...Те беха само фокусници, сърце мое.

Амалия: Драгой ли ги беше повикал?

Хрисан: Драгой беше сляпото куче, дето води вълка в кошарата.

Амалия: Защо не ги изчака да си отидат? Защо се появи в кръчмата?

Хрисан: Когато видиш как камион връхлита дете на улицата - или отскачаш да не те изпръска кръвта му, или се хвърляш...

Амалия: И детето пред камиона бях аз...

Хрисан: Требваше некой да те отлепи от катрановия капан, сърце мое. ...Ако човек сам не зареже кучето и густоджийницата, какво му остава!? ...Не съм го направил само заради тебе, Амалио... И на мен ми требваше да се измъкна от мойта си густоджийница...

Амалия: ...Гори, фирми, факсове, копчета... - кое беше истина, кое - не? Наистина ли загуби всичко това просто така?

Кавалът леко усилва мелодията. Появява се и сянката на кавалджията. Хрисан става все повече дух...

Хрисан: Не вервай, че този, който иска да вземе за себе си масата, на която трошиш сухия си залък, щото баба му на времето била седела на нея, е дошъл да ти оправи къщата, Амалио! ...Гори, фирми, факсове... Да ги зарежеш заради някого... Не знам дали на това вие, учените, му викате "първично", нито дали е "грубо удоволствие", ама такава наслада никакво менте скоросмъртница не може да ти даде... Това, дето ти му викаш вътрешен лъжец, и божеството са едно и също нещо, сърце мое. Но лъжецът, за да се спаси от удавяне, се вкопчва в спасителната сламка и се удавя, а божеството - се пуска от сламката и плува... Не се куми... Как иначе Исус ще каже: "И който не взема кръста си, а следва подире ми, не е достоен за мене." (Ев. от Матея 10:38) ...Човек требва да прави разликата между Исус и Калистрат и Продан, Амалио...

Зазвучава силно кавалът. Сянката му се уголемява.

Хрисан: Време ти е да кажеш майната й на густоджийницата, сърце мое. Самото движение на човешкия живот е към щастието. Само че, освен вера, надежда и любов... требва да излезеш от мъглата и поледицата... Време ти е, Амалио... Време ти е...

Изчезва.

Амалия: Наистина е време. Сбогом Дух... Сбогом, сърце мое! Почивай в мир!

Взима куфара си. Излиза. Мрак. Бавно пълнолуние.

Сцена ІV

Драгой описва в тетрадка вересиите от рабошите. Обстановката е както обикновено, но без Амалия.

Драгой: Едни вересии и друго нищо! Какъв доктор ще ти дойде при такива клиенти? Да даде Господ да си прибера некой ден вересиите, цела болница накрая на селото ще вдигна...

Влизат останалите без Хрисан и Амалия, ловят комари.

Папаз: Текна ми кой умре - професорът на Амалия умре, не синът ми.

Драгой безмълвно хваща рабоша.

Продан: Сънувал си го, бат Папазе!

Всички: Сънувал си го, Папазе!

Продан: И аз го сънувам същия сън, ама не е истина.

Всички: Не е истина, сън е!

Папаз: Ще требе да е сън. Нема как да не е сън! ...Налива Драгой в шише, уж шльоковица, пък то спирт за горене, дето и кон да го гаврътне, в дървен костюм ще го изнесат - да не би, като изтрезнее професорът, да си поиска Амалия обратно... После с Варлаам, Продан, Драгой влачим, копаем, погребваме, крием нещо... Драгой продава часовника на професора, добавя парите, дето са в портфейла, колата му - на части... ...Накрая - преватизацията вече е почнала - Драгой купува кръчмата... Добре, че е сън!

Драгой: Бълнуваш, бълнуваш, Папазе!

Папаз: Ти мълчи! ...Чакаме некой да го потърси професора, да обяви, че го нема... никой, никъде... нито дума... Една Амалия...

Всички: Бълнуваш, Папазе!

Продан: Професорът си замина по живо, по здраво.

Варлаам: Кошмарен сън, нищо друго!

Папаз: Доктор ми требва на мене.

Драгой: На всички ни требва доктор.

Папаз: Ама на мене ми требва такъв, дето лекува кошмари.

Продан: Такъв и на нас ни требва.

Папаз: ...Добре, че е сън! Дейби и кошмара!

Продан: Добре, че е сън!

Всички: Дейби и мъглата! Дейби и поледицата! Че и комари барабар...

Продан: Ами Хрисан!? ...Заради некакви дърва!? Дейби и дървата!

Продан: А Амалия? Да ни зареже заради некой фокусник, разбирам, ама така? ...Дейби и комарите! Дейби и съня! Че и джанките барабар!

Край

© Румен Шомов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2011, № 12 (145)