|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОЧТИ КРИМИНАЛНА ИСТОРИЯ Нина Кръстева Ходих на море и се върнах шоколадова. Един ден в асансьора се засякохме със съседа, не му знам името, и той забеляза: - На море ли си била, съседке? Ама аз май съм по-черен? - приближи голата си ръка до моята за сравнение. - На мен и толкова ми стига. Важното е, че съм глътнала слънце и цялата съм почерняла. - Я, я покажи един бедър!? Вдигни, де, вдигни малко полата... - посегна към мен. - Съседе-е-е... увличаш се!!! - Защо бе? Ти си хубава жена, имаш какво да покажеш... - Я, слизай! Дойде ти етажа. - ... или да се кача горе, у вас да ми покажеш? Възмутена, треснах асансьорната врата под носа на нахалника. Мъжка му работа! След около седмица, натоварена с торби с покупки, излизам от кварталния супермаркет и пак виждам съседа, на когото не знам името. Като че ли ме изчаква да вървим заедно към блока. Правим десетина крачки заедно и...: - Рано се прибираш, съседке. У вас ли си тая вечер? - У нас съм - изненадана съм от въпроса, - защо питаш? - За да ти дойда на гости. Да ми покажеш какъв тен си направила. - Съседе, нямаш ли си друга работа, че с мен си се захванал? - Ох, от онзи ден в асансьора, само за тебе си мисля. - Я стига! - опитвам се да го приземя. - Кажи какво пиеш? - Защо те интересува? Не пия. - Кажи де, ракия или водка? Какво да донеса? - Къде да носиш? - У вас. Ти направи салатата, аз ще донеса ракията. - Абе, ти чуваш ли се какво говориш? - Ще ти позвъня довечера точно в дванайсет. Да знаеш, че съм аз. - С жена си ли ще дойдеш? - подигравам му се, но той сякаш не забелязва и много сериозно ми обяснява. - Махни я жена ми, отдавна съм я отписал! Кажи кога да дойда? - А може и сина си да доведеш. - Продължавам да го иронизирам. - Не се шегувай, влез ми в положение! Отдавна не съм бил с жена. - Съседе, не си спомням да съм ти давала повод за подобен разговор! Бъркаш ме с кварталната курва. - Кипва ми келя и вече съм ядосана. - Не съм казал такова нещо за тебе. Значи категорично ми отказваш? - Да, възмутена съм и категорично ти отказвам! Изведнъж цялото упорство на съседа сякаш се изпари. Той сви рамене, каза едно многозначително “Добре!” и забърза пред мен. Заклатушках се към вкъщи с торбите в ръце, изпълнена с гняв и обида. Не! Върховен е мъжкият егоизъм и нахалство им! Не му знам името, може и той моето да не знае, поздравили сме се десетина пъти край блока, но това не му пречи да ми отправи неприлично предложение. Дори не си е направил труда да ме ухажва, да разбере имам ли, нямам ли партньор, към него какво отношение имам... На следващата сутрин в осем и двайсет, настойчиво звънене на вратата ме изкара от банята. Погледнах през шпионката и се ужасих. Пред вратата ми стоеше млад полицай в синята си униформа. - Кого търсите? - попитах през затворената врата. - Вас търся, отворете! - Не мога да отворя. - Отворете, имате призовка! - Не мога да отворя! Гола съм. Изкарахте ме от банята. - Тогава ще оставя призовката на съседите ви, те ще ви я предадат. Изпаднах в ужас. Защо полицай ще носи призовки? Тази работа я вършат цивилни. Съседът, който снощи се натискаше да ми идва на гости, е някакъв шеф на отдел в еди-кое си районно МВР-управление. Отишъл е на работа и веднага е изпратил свой подчинен уж призовка да ми носи, за да ме закара при него в управлението. Отида ли там, вляза ли в кабинета му, няма мърдане. Също като в американско криминале - ченгето се възползва от служебното си положение и прилага сексуален терор. Какво да правя? Играта загрубя. Ами ако е някакъв маниак? - Ало, лельо Марги? - разказах й цялата история. - Не знам как да постъпя? - Няма да отиваш. Ще се оправдаеш, че си болна. Мъжете не обичат болни жени. - Посъветва ме жената, поне с двайсетина години по-голяма от мен, но съветът й нещо не ми прозвуча правдоподобно. Докато се чудех как да постъпя, на вратата отново се позвъни. Този път - съседското момиче. То безмълвно ми подаде призовката, аз безмълвно, ужасена я поех и зачетох. Известяват ми, че трябва да се явя на еди-коя си дата, в еди-колко си часа, за да свидетелствам... по дело за измама. Ох! Олекна ми. Май наистина прекалено много американски криминалета съм гледала?
© Нина Кръстева |