Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЛЮЯ НА ПЕТИТЕ
web
Океанска милост мие бреговете
от завръщането. И то не разпознава себе си.
Какво да му предложиш, за да се огледа?
Пукнатата светлина от керемида, или улука -
пързалка за врабче и дъжд.
Чия ли меланхолия да му извикаш,
от черните пътечки на винила?
Къде да го удариш?
С глава под мишница -
боде очите си. Клепачите
по милост си оставя. Да чакаш,
за да видиш как ще трепнат и ще се отворят
с възклицание:
"Една и съща бездната за любовта и камъка!"
2012
© Нели Добринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.07.2017, № 7 (212)
|