Аман от тъжни случки!

Смешни случки (на корем) номера 4, 5, 6 и 7

ИНТИМНО-ПУБЛИЧНИ КЪТОВЕ

Момчил Попов

web | Ерос и Потури

Четири месеца след най-голямата екологична трагедия на Европа - "Чернобил `86", заминах към епицентъра й - Киев. Приятелите ме убеждаваха, че съм луд, а аз дори хванах за ръчичка новоподписаната си невеста, та отидохме двамата. Първата нощ в хотела страшно ме сърбя кожата, въпреки че всичко бе пребоядисано, а на другата сутрин с голяма доза любопитство гледах как обилно обливат централните улици с вода. Тази смъртоносна вода, която и до ден-днешен не пият в Киев. Близо до летище "Бориспол" мярнах и контролния противорадиационен пункт. Строевак, изпълнил командата "Газ! Чорапи! Наметало!", с дълга човка в ръце опипваше корпуса на всяко преминаващо возило.

Интересното бе, че хората тук изглеждаха спокойни, а може би - примирени. Преводачката ни посочи болницата, където присаждат костен мозък, показа и червените петна по кожата на ръцете си. На пръв поглед - дребна работа!

Отлетяхме за Кавказ да видим най-високия географски връх на Европа - Елбрус.

Фиг. 35. Връх Елбрус е двуглав, височината му е 5642 м н.в. и шапката му е във вечен лед. Въпреки че тук 300 дни от годината грее слънце, го наричат Малката Антарктида. Въздухът е беден на кислород и неподготвените (като мен) получават височинна болест. Пукнатините в леда са тесни на повърхността, но надолу се разширяват в кристални пещери, дълги са до хоризонта и са дълбоки по двайсетина и Бог знае още колко метра. Паднеш ли случайно при прескачането им, шансът да не замръзнеш долу, да дочакаш жив спасителите и да те извадят отново на светлина е почти нулев

Видяхме го, но видяхме и друго. Един от групата, интелигентен, пътувал мъж, на поканата да пообиколим магазините в Налчик тихо, но спонтанно даде мнение: "Не ме интересува началото на цивилизацията, а върховете й!"... Един магазин за месо и два тамошни клозета още ухаят пред носа ми. Магазин - с лепкав от "чистота" под и едри зелени мухи по "стоката", а тоалетните - пази, Боже! На летището в Минеральные воды - международно, с излаз към Кавказ, в града на Пушкин и Лермонтов, се стъписах. Няма да описвам интериора на всеки интимен кът, а само ще отбележа неговата публичност. Основата на клекалата вдигната на половин метър от пода, а вратичката на бокса изрязана така, че хем с лика на ползващия безплатната услуга, хем с чепиците и част от смъкнатите му панталони отблизо да се запознаеш. Влизаш и гледаш оцъклени грузи, кабардинци, руси, заети усърдно с топлото си занимание... После ми обясниха, че било в помощ на милицията - да няма укриване на престъпления, демек... А на пазара в Налчик, столицата на Кабардино-Балкарската автономна и така нататък, булчицата си изчака на опашката, влезе и с разширени от ужас очи изхвръкна на часа. Чак на портала на пазара я догоних, да й върна чантата. Там тя ми каза: че вътре няма клетки! Има само дупки в пода! Моля? Ами да. Запрятат жените полите и давай... Ама как, пред другите ли?! Точно така... Може би тук се касае за азиатска свобода на нравите, която още не ни е прегазила...

И нашите гарови клозети са с кафяви запетайки по стените, ама чак пък такова чудо...

© Момчил Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2008
Момчил Попов. Ерос и Потури. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Момчил Попов. Ерос и Потури. София: ИК "Черноризец Храбър", 1996.