Подтикът към научна дейност

ДОСТОЕН АКТ НА СЪБУВАНЕ И ОБУВАНЕ ДОВЕДЕ ДО НОВ ПРОЕКТ ЗА ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРКАТА

Момчил Попов

web | Ерос и Потури

Някъде 91-ва, лятото, тоталитарно настроени младежи (от двата пола) решиха да вземат изпита си по марксизъм-ленинизъм по модерен и достоен начин. Докараха насред София грохнал соцавтомобил, типосаха го на жълтите павета пред входа на спорната сакрална сграда и подредиха учебници около и в него. Последва освобождаване от вехтите дрешки и позиране пред пресата ептен дибидюс. Родната полиция се намеси решително и отново им обу гащите.

Фиг. 1. ...твърде делнична: плаж, хавлии, пясък...

Ние пропуснахме този достоен акт на събуване и обуване, но все пак успяхме да сварим таратайката агиттабло пред входа на сакрамента. Тиха печал и нега ни изпълни от непоправимия пропуск да съзерцаваме голо моминско дупе на площада, където съвсем доскоро можеше да се чуе предимно "Ура-а!", трясък от вериги на танкове и "Да живее БКП!". Тиха печал и съпричастие към грешките на младите... Първа грешка: че вече е изгряла демокрацията и на никого не му пука за другарчето. Втора грешка: че вече не се полагат изпити по истмат, диамат и тем подобни мъдрости. Трета грешка: айде, пичовете да си седят в строшената колица и да си се пържат в собствен соус из напечените ламарини, ама девойчетата, девойчетата-а... Защо и те?! Я, както са си били така голички, да вземат да се качат на трибуната. Хем прохлада, хем всички и отдалече да ги виждат. И да им се радват...

Фиг. 2. ...в научната литература...

В този образ и подобие свитичкото нашенско девойче ще осмисли и украси каменното чудовище, което едни го искаха за трезор, други - за градски кенеф, трети за графитни излияния, четвърти го гърмяха на макет, а пети го накичиха във фантазиите си с конници и ханове. Никакви конници, а ханшове! И то само един - на българката! Ето туй трябва да подпира купът бели камъни - белите форми на българката.

Окрилен от тази единствено подходяща идея, ние се сетихме за снимката, подарена ми след законен фотолов от приятел. Поразгледахме я вкъщи оттук-оттам, но ни се стори твърде делнична: плаж, хавлии, пясък... Пък и предлаганият символ на българщината е твърде ярко и обло изразен. Трябва нещо по-приглушено.

Заровихме се в научната литература по въпроса. Да, тук символът е по-пестелив естетически, позата е типична и за българина, и за българката, с този стол композиционно ще стои по-добре на каменния покрив... Но азиатските черти на лицето развалят внушението. Та нали сме в Европа... Не. Не!

Така лека-полека, търсейки и лепейки, отчитайки социалната многофункционалност и присъща красота на българката, най-сетне стигнахме до този проект. Средата (цирк) е загатната, основата е достойна за нашето съвремие, символът деликатно е завъртян на запад - актуално и обнадеждаващо. Само дето скулпторът трябва да замени топките с дини.

Изграждайки този проект, ние се зарадвахме, че съм успял най-сетне. Така решихме да се заемем с кандидатска дисертация на тема "Ерос и Потури" за придобиване на научна степен Доктор на гимнофилските науки.

© Момчил Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.03.2008
Момчил Попов. Ерос и Потури. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Момчил Попов. Ерос и Потури. София: ИК "Черноризец Храбър", 1996.