ГЮЛХАНСКИ ХАТИШЕРИФ
3 ноември 1839

Мария Антонова

web | Рада Казалийска. Първата...

От историческите документи знаем, че през 1839 г. в павилиона на розите "Гюлхание" в Цариград султан Абдул Меджид в присъствието на европейски посланици прочел реформен акт, известен като Гюлхански хатишериф (честно писмо), който открива "ерата на Танзимата" или ерата на реформите, според които правителството обещавало да гарантира живота, имота и честта на всички хора в империята без разлика на народност и вяра. Историческите извори сочат, че Хатишерифът не се изпълнявал от турската власт в империята съобразно постановеното в него, но все пак е свидетелство, че са започнали опити за реформа на законодателството.

Надяваме се, че читателите на настоящата книга биха проявили интерес към съдържанието на документа, свързан с епохата, в която живее и твори Рада Казалийска, и непознат на широката читателска аудитория в пълния си вид.

Реформен акт, издаден от султан Абдул Меджид, който представлява опит за въвеждане на държавни гаранции за имота, живота и честта на всички поданици на султана. Активизира възрожденските процеси в българското общество. Тържествено е прокламиран на 26-ия ден на месец шабан 1255 г. (3 ноември 1839 г.)

Печата се по Международните актове и договори, засягащи България. Год. СУ, Юрид. фак., 34, 1938-1939, № 96-107.

Всекиму е известно, че в първите времена на Османската империя славните предписания на Корана и на законите на империята бяха винаги почитани. Вследствие на това империята цъфтеше по сила и по величие и всички поданици без изключение се радваха в най-висша степен на благополучие и напредък. От сто и петдесет години обаче една непрекъсната верига от случайности и различни причини доведе до неспазване на свещените закони и правилата, които произтичат от тях, и миналата сила и напредък се замениха със слабост и обедняване: когато една империя престане да спазва своите закони, тя изгубва своята здравина и сигурност. Тези мисли постоянно пълнят Нашия ум и от деня на Нашето възкачване на престола мисълта за общото благо, за подобряването на положението на областите и за облекчаване на населението постоянно ни занимава. Пък и като се гледа на географското положение на османските провинции, плодородието на почвата, духовната издигнатост и развитието на жителите, идва се до убеждението, че ако се потърсят и приложат ефикасни средства, резултатът, който Ние се надяваме да достигнем с божията помощ, може да се добие, може би, в течение само на няколко години. Прочие изпълнени с доверие в подкрепа на Всевишния, разчитайки на застъпничесвото на нашия пророк, ние намираме за необходимо да потърсим чрез нови иституции да дадем на провинциите, които съставляват османската империя, благата, които се постигат в една добра администрация. Тия институции ще трябва главно да засегнат следните три въпроса: 1. Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност за живота, честта и имотите им; 2. Един редовен начин за определяне и събиране на данъците; 3. Също един редовен начин за събиране на войници и срока на обучението им. И наистина не са ли животът и честта най-скъпите ни блага? Кой човек, колкото и да е голямо неговото недоволство от грубите обноски на баща му, няма да потърси пак при него убежище, когато се намира в опасност, и не ще напакости на управлението и на страната си, когато неговият живот и неговата чест са поставени в опасност? Ако, напротив, той се радва в това отношение на една пълна сигурност, той не ще се отклонява от изпълнение на законите и всички негови действия ще бъдат за доброто на управлението и на неговите братя. Когато липсва сигурност по отношение на имотите, всички остават хладни към позива на владетеля и на отечеството. Никой не се грижи за напредък на общественото благосъстояние, защото всеки е погълнат от собствени грижи. Ако, напротив, гражданинът владее със сигурност своите имоти, тогава грижейки се ревностно за своите работи, стремейки се постоянно да ги разширява, за да извлече по-голяма полза, той увеличава в сърцето си любовта към владетел и отечество и привързаността си към своята страна. Тези чувства стават у него източник на най-похвални дела. Колкото се отнася до редовното определяне и разхвърляне на данъците, много важно е да се уреди тоя материал, защото държавата, която за защита на своята територия е принудена да прави различни разходи, може би да се сдобие с необходимите пари за войската и за други нужди само от данъците, наложени на нейните поданици. Макар и благодарение на бога нашата империя от известно време да се е освободила от бича на монополите, които в миналото се смятаха въпреки тяхното зло като източник на приходи, един печален обичай още съществува, който дава само нещастни последици: това са концесиите, давани срещу пари, известни под името илизам. Чрез тая система гражданското и финансовото управление на всяко място е предоставено на произвола само на един човек, т.е. понякога в ръцете на най-престъпните и насилнически страсти, защото, ако наемателят не е добър, той се грижи само за своята собствена полза. Ето защо необходимо е за в бъдеще всеки член на османското общество да бъде обложен с данък, определен според неговото състояние и неговите способности, нищо повече от това да не му се иска. Също така трябва със специални закони да се определят и ограничат разходите на нашата сухоземна и морска армии. Макар и, както ние казахме, защитата на страната да е много важно нещо и главна длъжност за всички жители е да дават войници за тая цел, необходимо е да се създават закони, за да се определят контингентите, които трябва да дава всяка местност според нуждите на момента, и да се намали времето за отбиване на военната служба на 4 или 5 години. Защото, когато се вземат войници от разни местности, от едната повече, от другата по-малко, без да се гледа колко могат да се дадат, е не само несправедливо, но се нанася с това смъртен удар на земеделието и промишлеността, с това самите войници се отчайват, а страната се обезлюдява, когато мъжете са принудени да прекарат целия си живот на военна служба. Накратко, без създаването на различни закони, чиято необходимост се изтъква, за империята няма да има ни слава, ни богатство, ни щастие, ни спокойствие: напротив, тези блага могат да се чакат от новите закони. Ето защо за в бъдеще делата против всички обвинения ще бъдат разглеждани публично съгласно нашия свещен закон, след като се изследват и проучат, и докато не бъде издадено едно редовно съдебно решение, никой не може тайно или явно, да погуби никого чрез отрова или други мъчения. Не ще бъде позволено никому да докача честта на когото и да било. Всякой ще владее своите имоти от всякакъв вид и ще разполага с тях с пълна свобода, без да може да му се пречи. Така например невинните наследници на един престъпник не ще могат да бъда лишавани от своите законни права и имотите на престъпника не ще бъдат конфискувани. Тези императорски отстъпки ще се простират за всички наши поданици. От каквато религия или секта и да бъдат те, ще се ползват от тях без изключение. Прочее една пълна сигурност е дадена от нас на жителите на империята за техния живот, чест и имот, така както това се изисква от нашия свещен закон. Колкото се касае до другите въпроси, които трябва да бъда уредени с помощта на просветените мнения на нашия съдебен съвет (увеличен с нови членове, доколкото това се окаже необходимо), в който ще се събират в определени от Нас дни Нашите министри и знатни в империята с цел да се изработи органически закон върху горните въпроси за сигурността на живота, имота на гражданите и размера на данъците, всеки в тия събрания ще изложи свободно своите мисли и ще дава своето мнение. Законите пък, които ще уредят военната служба, ще бъдат разглеждани във военния съвет, който заседава в Сераскерата (Военното министерство). След като всеки един закон се изработи, за да бъде валиден завинаги и подлежащ на изпълнение, той ще Ни бъде представляван: Ние ще го обличаме с Нашата санкция, която Ние ще написваме на заглавието с Нашата императорска ръка. Понеже тези институции ще имат за цел процъфтяването на религията, правителсвото, нацията и империята, Ние се задължаваме да не вършим нищо, което е противно на това. В залог на Нашето обещание, Ние искаме, след като внесем в залата, където се пази славната мантия на пророка, в присъствието на всички улеми и знатни на империята да се закълнем в името на бога и да закълнем след това уремите и знатните на империята. След това всеки от улемите или знатните на империята или всяка друга която и да било личност, която би нарушила тая наредба, без да се гледа на положението й или доверието, с което се ползва, ще бъде подложена на наказание, което отговаря на констатираната грешка. По тоя повод ще бъде издаден един наказателен закон. Понеже всички чиновници на империята получават днес една подобающа заплата, а на тия, чиито служби не са достатъчно възнаградени, ще бъдат повишени възнагражденията, ще бъде създаден един строг закон против тези, които злоупотребяват със службата си срещу пари (рушевет) нещо, което се осъжда от божествения закон и се счита като една от главните причини за падане на империята. Понеже гореизложените постановления са едно изменение или пълно подновяване на стари обичаи, настоящият императорски рескрипт ще бъде публикуван в Цариград и във всички области на Нашата империя и ще трябва да бъде съобщен официално на всички посланици на приятелските сили на Цариград, за да бъдат свидетели на установяването на тия институции, които, ако е угодно богу, ще траят вечно. Нека великият бог да излее върху това и върху Нас цялото свое благоволение!

Нека на ония, които ще направят нещо противно на настоящите установления, да бъде божието проклятие и да бъдат лишени завинаги от всяко щастие (Христоматия 1996: 9-14).

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Христоматия 1996: Христоматия по история на България (Българското възраждане. Втората и третата четвърт на ХІХ век). Съст. Димитър Цанев, Пламен Митев. София, 1996.

© Мария Антонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.10.2008
Мария Антонова. Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Мария Антонова. Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса. Смолян: Зеа-Принт ЕООД, 2008.