|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВНО Калин Василев Любовното мероприятие следваше да се разрази в един апартамент, който му беше поверен да стопанисва по причина, че собственикът му самоотвержено се биеше в Афганистан, неизвестно на чия страна. Мотивиран да укрие делото си, за да не отнесе критическите ни бележки за вкуса си към обли жени, реши да потули случката, за това взе всички предохранителни мерки никой нищо да не разбере, както всъщност и самият той на другия ден. На момичето било указано да наметне бурка и да ползва таксиметров автомобил, нает да дойде от друг град, да слезе на четири пресечки от въпросния апартамент, да изостави бурката, да смени превозното средство и вече предрешена като Евита Перон, включително тъмни очила и забрадка да се упъти към мястото без да води полиция със себе си и да не се обръща в никакъв случай, като за последното й разказал от вече унищожен телефон легендата за Орфей и Евридика. Всичко било изпълнено. Младите се приготвили за консумация на мероприятието, любовната игра била започнала отдалеко. На 40 км от този момент. Някъде в тези минути той получил смс, който гласял намерихме кучето от обявата. Тъй като нямал изгубено куче, той го разчел като наблюдаваме те и паднал от любимата си, заради завихряне на фината му моторика. С патешка походка доближил прозореца. Усетиха ме копеленцата - мърморел си той, криейки се зад лирата на парното от ъгъла на хола, напразно взирайки се в безлюдния паркинг в 2:48 ч. На другия ден на инат приел намереното куче, дори платил някаква обещана награда. След няколко дни кучето свикнало с новия си стопанин, а след няколко месеца придружавало двойката и новороденото. Но съмнението си останало.
© Калин Василев Текстът печели Втора награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2015. |