ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ПУЛС НА РУСИЯ

web

Русийо, моят дъх примира
пред онзи строй идиотски,
щом спомня си как експулсира
ти Солженицин, после Бродски.

Дорде умираха акации
под черен дъжд от Чернобил,
над тях валяха пък овации
зарад наградата на Нобел.

В държавата ви, ужким нова,
общественият пулс вибрира,
но слава Богу, че за слово
той никого не експулсира.

Напреко договора "Цефта"
и всяка клауза по-хуманна,
ти днеска експулсираш нефта
и по тръбите от стомана

като в система от артерии
кръвта му черна пак пулсира.
И верна на Сърцето-Кремъл,
обратно носи, без да спира,

не кислород, а пресни сметки
в конвертируема валута.
Тъй днес ти свойте петилетки
преизпълняваш за минута.

Щом тръгна по Арбат, забавно
ми става пак да те откривам!
История тук шества славна
във постмодерна перспектива!

Върху витрините кокетни
и по матрьошки, с лик банален,
Барон Деникин тук съседства
с изображения на Сталин.

До Врангел Ленин гузно трепка
върху гобленчета от свила:
червени с бели кръвни клетки
отдавна ти си примирила!

Но срещнем ли тез "нови руси"
с обноските им идиотски,
пак спомняме си помежду си
за Солженицин и за Бродски.

Срещу подмените безстилни
и на властта срещу бацила
от тия двамата по-силни
антитела не си открила.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.06.2009, № 6 (115)