УСЕЩАНЕ ЗА ДЕБАТ

Ивайло Иванов

web

Как е дебатът? Спи ли? Спи... А-а-а, да не би!... Ще дойда да направим един дебат. (По-добре, отколкото да направим една духовност!...) Как е дебатът, ще живее ли, или ще мре? Малко творчество подобава, така, да се пусне. Да не ви умре шугавата овца. Как е дебатът, келепир има ли?... А-а-а, успокоих се и аз!... Ами, по четината го почешете, той ще пусне и още... Голям маслодаен дебат! С ногавици от пърчова кожа върху Проектите. С талисман от либертариански заклинания против уроки върху косматата културоложка гръд.

Добре й дебатът, викаш? В Кольовото частно отиде. Да го завърнеш с един кърпел оттам, че иначе мен ще глобят!... Да го натириш към Язови дупки или към кучкарника на Червената къща. Ей, проклет дебат. Не ще да пасе. Не ще!... Ще го продавам други да го ковандрят и над тях да се надгавря и перфидно да се изтерзава над душите им. Мръсен дебат - голям таласъм!... Гадове и диванета от времето на късния комунистически лайфстайл. Ще дойдат - вярвам - утре за душите ни по Мръсни дни. От тези групи плъзнещи по земята ни таласъми, най-страшни са комсомолските зализани до богонеугодност тарикати. Голям дебат преглътни - голяма сума не плащай!...

- Как смяташ да помириш профанно и сакрално в контекста на един секуларизиращ се свят?... От трите кое си избираш - дебат, диспут или дискусия? Диспутия, дискус или дебат?... И инферналните интуиции на Данте са релеванти за тоя момент!... За съжаление, те са така далеч от персоналния ми хедонизъм... Или - не са?... Аз имам, май, надежда за една хипотетична ентелехия!... Ще си възвърнем целостта на духа...

- Ще ти прасна един през устата, да знаеш!... Да вървиш да приказваш с циганите на тоя език!... Аз цигански не разбирам... Да се мащаш оттук!...

- Дебатът къде го завре?...

- Ще те набия!... Ще ти прасна един!...

- Бабо, бабо, ела да ти прочета едно стихотворение от Марко Ганчев!... И заглавието му доста си подхожда на двуместната ни ситуация. Ето го това стихотворение!... То се нарича...

НИЕ И ЛЕВ ТОЛСТОЙ

Ето го!...

"Питаше се Лев Толстой
за какво човек живее?..."

- Как за какво? Да е жив и да тъпче земята!...

"...Гениален беше той!...
Де сме ние - той къде е..."

- Той - в гробищата!... А пък ний сме живи с теб, все още!...

"...Творчеството наше, не,
тъй дълбоко се не гмурка..."

- А, то оставаше и да се гмурне твоето творчество и тогава хептен ще ги изнамериш нещата...

"...Но да питаме поне
за какво човек живурка?..."

- Как за какво? Да е жив и да тъпче земята. Нали ти рекох одеве! Дай сега да ядем!... Майка ти донесе ли маслините?...

- Добре й дебатът, викаш? В Кольовото частно отиде. Да го завърнеш с една по-чепата вършина оттам, че иначе менека ще глобят. Да го натириш към кошарите на Язови дупки или, още по-добре, към червена гнила, дето я къртихме есенес под кучкарника на Червената къща. Ей, проклет дебат, казвам ти, зълво, проклет да е! Не ще да пасе - и не ще!... Ще го продавам други да го ковандрят и над тях да се надгавря и надсмива на душите им...

- Да ги препикае, един вид?...

- Как е, живо-здраво, ще свършва ли твоята студия? Дай ми поне малко почивка, че ми се отели волът. Млякото ми на цвик ще се пресече...

- Да си го сложила в тензух!... Като го сложиш в тензух, тогава няма мукает да се пресича. Няма тогава никакъв хипотетичен шанс и псевдоалхимична версия, граничеща с трансмутация към невъзможното, да се обръща в сирене и да се пресече...

- Познай къде живее Господ? В коя от трите сливи живее?...

- Ей в тая, средната!...

- Мъжът ти й прасе, а пък ти го пасеш!...

Дето стъпи дебат, там трева не расте. Никне само бригадирска поезия (и двете са утвърждаване на статуквото)...

...Като вземеш едино дебат, като го лумнеш по главата на либертарианеца, ще стане на льольо, ще види звезди посред пладне... Дебате, дебате, ние ли криво мислихме - или ти криво отсъди?... Дебатенце-дебатенце, ела да те почеша по козината като послушно прасе.

Един Дебат написал Проект. А пък другият му измъкнал изпод полата парите. Ухание на дебат - усещане за жена. Със черен кант върху червения чорапогащник. Подобно щъркел крачи между масите... Оххх!... Благоухание за един много хубав и окончателно пестелив откъм думи Дебат... В ранното кафене на Велико Търново. "Сервитьорката"!...

Къса е полата й, а дълги -
краката, във червен чорапогащник.
Подобно щъркел крачи между масите.
Хубава е сервитьорката. (Тя крачи)
уверено помежду масите. Сервира
кафе, по-черно от безсънни нощи
и от безсънни нощи по-горчиво,
и сок от розмарин, след който после
остават жълтеникави мустачки...

Хубава е сервитьорката. Със къса
пола и със червен чорапогащник
Подобно щъркел крачи между масите.
Какво ти крачене!... Та тя почти
не стъпва по земята... Да лети
опитва се... Но тя... но тя полита,
със гръм пробива небосвода нощен,
за да сервира с "етос" ненаситен,
навярно там, на Бога край полите,
сок от дебат и сервитьорски нощи...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2019, № 7 (236)