ПРОПУСНАТАТА БУКВА

web

На Слави Боянов

Днес книга философска на шега
разтворих аз без всякаква критичност,
на нейната корица щом видях:
"Защита на човешката ни личност".

Но мойта личност проста няма как
да бъде от сюрпризи защитена.
И в черна дупка аз пропаднах пак:
на четенето в умната вселена.

Щом страница поредна аз разтворя,
на всяка втора фраза: "диамат"!
Отгръщам я, прочитам после втора,
пак "диамат" и само "диамат".

Какво ще е туй странно съчетание,
напомнящо на фраза алхимична,
която ври и пълни със страдание
бакърния котел на мойта личност?

Тук буквичката "н" е може би
изпусната - си мисля аз, - защото
със "диамант" по-лесно ще върви
към края си хуманен четивото.

Да, камък благороден е, понеже
ще е логично всеки докторант
да има ум шлифован, който реже
привидността подобно диамант.

И чак след послеслова й, когато
на воля във бележките навлизам,
разбирам, че е думата позната:
"Диалектичен материализъм!".

И като гамен в мойта гръд затропа
сърцето възмутено: "Твойта мама!"
Пребродила е цялата Европа
подобно призрак тая анаграма.

Додето над листа се ти дивиш,
да свърже със невидима интрига
разкошните шансони на Париж
със сталинското време в тая книга.

Науката, тогаз на колене,
усети ханшът... как й се пропуква,
но на сатрапа тя не каза: "Не!".
Оттам дойде пропуснатата буква!

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.06.2009, № 6 (115)