ПОСЛЕДНИЯТ ПИСЪК НА ТЕХНИКАТА

web

Бях влизал в магазина музикален
и разузнавах сетните тенденции
във рока ни, когато ми предложиха
една чудата група с още по-
стъписващо ме име: "Саламандър".

И не че просто "била нашумяла",
а зарад туй, че саундът й (шумът)
бил с качество такова, че критиците
единодушно казвали: - Това е

на техниката писъкът последен!

Последен писък? Верно е. Личеше си
не само по фалцетите, с които
вокалът вземаше октавите високи,
не и по туй, че не един клиент
бе пропищял от страшното различие
между талант и качество на саунда,
а по онези съскащи,
                                    шиптящи,
убийствено високи честоти,
които няма как да бъдат ни изпети,
нито изсвирени - а само синтезирани
със помощта на техниката дигитална.

И "не е писък, ами съсък" аз си казах,
но бързо върнах се на мнението първо,
а именно: че е последен писък.
Защото, ако още мъничко усилим
високата честотност, после още,
звукът на "Саламандър" ще пробие
обхвата на слуха и ще се слее
действително със писъка на саламандър.

А той пищи със честота тъй силна,
че ние не го чуваме, но нашата
мембрана тоя писък не издържа
и тутакси човекът оглушава.

Зарад което баба ме предупреждаваше:
- Внимавай, като ходиш покрай блатото
след дъжд - да не настъпиш саламандър!

И аз с това ще свърша: - Хора, бдете!
Внимавайте, когато си купувате
или като боравите със техника,
да не я настъпите, защото
на техниката писъкът последен,
това ще бъде писъкът на саламандър
и няма да се чуе той, понеже
след тоя писък всички ще сме глухи.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.