МЕМОАР ОТ ВЪСТАНИЕ
(Потомци на комитите разказват)

web

Днес, ровейки се в купчината стара
от вестници, неволно се зачетох
във някаква тирада за Априлското
въстание, с наивен усет кръстена:

Април - гневът! Комитите разказват.
Из Спомените на Христо Иванов-
                                                Големия.

Не бе гневът така добре описан,
както гнетът. Големия разказва,

как след погрома, през боаз планински,
те на балкана хребета изкачвали,
и как се крили под върха "Седлото",
опърпани и гладни, и валял ги
сняг, колкото за три проклети зими,
от "Записките", дето все вали ни.

Дебел - снегът. Под преспи - недоволството.
А пък Русия преспи я не плашат...
Но не нататък нишката поведе ме,
а към пейзаж от спомени по-топли:

към твойте голи хребети, любима,
към зимата на нашто... удоволствие.

Аз - сгушен във седлото на гърдите ти.
Цигарата на бунта дълго пуши.
А после - гняв! Бунт на плътта! И кърви!
И - кърви пак... Погромът беше пълен.

Но аз, нали съм опитен комита,
наместо фатализма да прегърна,
прегърнах теб, ранена ми княгиньо,
и раната запуших със целувка.
А после през боаза на корема ти
със четата от пръстчета юначни
отново твойте хребети изкàчих
и свойта сила жертвал пред родината,
глава навеки, майко, в теб положих.

А вън, разкошна, паметната зима
затрупваше света, погрома, взора ни,
кръстосвайки върху стъклата сребърни
иглянки пушки с дамаскини саби.

Да, подвизи, които дълго помнят се...
И трябва тоя спомен да запиша,
макар че той, в традицията устна
на мъжките компании, навярно
отдавна е ядро на бъдещ епос.

Пък и защо ли трябва ми да пиша,
щом всяка нощ за подвига напомня ми
гласът на гъдуларя сляп, що буди се
под пъпа ми
на педя.

                                   Само питам
дали със късна дата имам право
да вярвам на певеца сляп, когато
оттам за тези подвизи епични
отдавна не разказва харамията,
а внука му: Христо Иванов-Малкия.

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2008, № 6 (103)

Други публикации:
Ивайло Иванов. Пастирът на мухи. Троян: Линеа принт, 2008.