ЯНУАРИ

Ивайло Иванов

web

Януари - най-здравият месец. Здраве пращи от въздуха, здраве лъха и те обгръща отвред. Помня, че в подобен месец написах едно от най-чистите си стихотворения.

Клонки борови игли,
като таралежи,
са нападали. Вали.
И през ситна мрежа

от снежинки, виждам как
във дола приплел е
клони сечен вършинак,
като кости бели.

Оставим ли настрана мотива за костите, който вързах с принадената тема - "Зима край Скравена", чувството беше топло и трогателно, чувството беше непонятно, необятно и по детски чисто. Такава чиста чистота съм чувствал много рядко след това, спомням си я осезаемо само веднъж и беше свързана с усещането за аристократизъм, което ме споходи от един търновски пейзаж. Пейзажът сякаш че се въплъти у мен и започна да тече през душата ми. Подобни чувства, според мен, са невъзможни без духовно здраве. А тогава бях осезаемо по-здрав, с ненакърнена психика и чист като дете. Оттам навярно идва и въпросната трогателност. Все пак, една пластинка в мен звъни и ми нашепва, че няма вече никога да бъда същият. Като онази плоча на Валери Петров която той забравил върху радиатора (било е януари, без съмнение, иначе защо ще включват радиатори) и той веднага я стопил и изкорубил, на което нашият злощастен поет се усмихва:

По разплавеното тяло
вие връхчето сапфирено.
Нещо ценно е умряло,
без веднъж да е изсвирено.

Такава е съдбата на поетите. Да правят от битовите си загуби - драма за цял народ.

По разплавеното тяло
...лепва се моминско тяло.

След това и аз, като Геров, срещнах много "добри и хубави жени. Но никоя от тях не смогна в сърцето ми да те смени." Кого да замени? Онази чистота на пейзажа!...

По разплавеното тяло
...трепка тялото умряло.

Гледам, една мушица се залепила тук на плочата (моята, не онази на Геров) и трепка ли, и трепка, като малък дъждобран. По този повод може да се каже следното:

Умирайте изящно и свенливо.
Като жужене в непозната стая.
Като мухата, петънце мастило
сред сребърната графика на паяка.

А после времето, като салфетка,
ще я попие. (Споменът е смлян!)
И само, прашни, две крилца ще трепкат,
като забравен, малък дъждобран.

Това ми хрумна в тоалетната. Както си клечах под една талашитена, наклонена плоскост в турската махала. Имаше паяжина, разбира се, и в нея - "малък дъждобран". Направо - бижу! С две думи - откровение от небесата. Сега, сред тези чисти тоалетни на Европейския съюз, нищо няма да им хрумва на "небесата", гнездящи, без съменние, в главите на поетите. Направо ще се сриват тези небеса през телесата и ще изхвърчат през гъза им право в тартара, който е дислоциран долу там, под тектоничната, цинична плоча на Европейския съюз. (Само за тях се грижи тартарът и само тях ползва. Другите сме лишени от ад.) Може би затова сме толкова нещастни?... Нищо, ще си го намерим лесно!... Ето как:

Върху релсите легна Анри,
бе решил да умре във зори.
Но умря от съклет -
вместо в седем без пет,
влакът мина в дванайсет без три.

Това е влакът за Европейския съюз. Вървете, легнете и вие, да не би случайно да го изпуснете!...

"През 1940 г. България прави своя пореден "цивилизациоен избор" (четвърти за този век), подписвайки договора за сътрудничество с хитлеристка Германия."

Уа-уа-уа! Голям кеф! Не е ли кодош?...

Цивилизационен избор. На страната на най-примитивния садизам, който някога вековете са раждали. А днешният Европейски съюз знаеш ли какво ще роди? Нищо друго, освен обединение на цялото човечество, върху което ще се възцари Анихристът.

Радичков казва, че януари е най-здравият и най-българският месец. Церовете се пукали в корията, котлите им гърмяли долу край гераните, а пък жените се стоварвали върху полите си и се пързаляли върху баирите на родното му село (вероятно Калиманица?). Трябва ли обаче да застанем на тази страна? Трябва ли, като сме срещу Европейския съюз, да бъдем непременно "за" национализма си? Не, не и не! Това, че си против болестта заушка, не значи, че желаеш на всяка цена да боледуваш от глаукома. В национализма има страшно късогледство и аз ще се постарая да го превърна в обект на специално есе. Гледайте, с духовното си зрение се взрете по-добре в съвестта и сърцето си, и то ще ви посочи най-верния път сред тези дебри, сред тези планински лабиринти на света. Още повече, че сега е затрупан със сняг и вероятно по-трудно се вижда.

Януари е най-здравият български месец. Духовно здраве - само то ни трябва, и ще се ориентираме...

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2013, № 1 (158)