МИСЛЯ, ЧЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ШЕДЬОВЪР!

Ивайло Иванов

web

За Батето става въпрос, за Батето, наш Бати. И за живота като произведение на изкуството. (Мисля, че става въпрос за шедьовър!) И за смъртта, като Народна Батковина...

Не че не ни остави и други превъзходни текстове: автографи, билети, квитанции и разплащателни сметки от питейни заведения, както и два-три тома тежки мемоари, за които до последно се хвалеше, че не ги е писал той, ала в един дендистки, неомодернистки смисъл, животът също би могъл да бъде мислен като произведение на изкуството и тъкмо за този тип възвишена, високо котируема естетика (байганьовски трансавангард) сърцето ми не може да се спре и пее, и през час и два си тананика и възкликва:

Бато, Бато, Бато,
ти си мое злато,
на руце ти спавам,
я те обожавам!...

Така ли пееше Лепа Брена през съвсем недалечната 84-а, годината на Олимпиадата, спроти която Батето не зная как пропусна да не се похвали, че той я е организирал, генерирал и самосъздал? Така и днеска пее народът за него. Манталитетно близки времена и духовни нагласи. Хора на патриотизма. И лайфстайла. Любовници на Духа!...

Всъщност Батето е надвремево и трансисторическо явление. Не бих казал, че е присъщо само на нашите земи и народи, макар в техните гени и напукани вени то да се проявява най-добре. С онази осезаема и тънка разлика, отвъд която човекът вече престава да бъде мислен като човек. Защото бива мислен като дериват на Нищото и Злото. Като бик и добиче. Като Животно. И съвсем не е странно, че такива ги не съдят и закон ги не хваща. Законите, доколкото аз знам, са писани за човеци. А погледнете ги - та те отдавна са престанали да бъдат хора!...

Под "Батето" или под "Народна Батковина"... аз разбирам всичко мърляво и гнусно, всичко мизерно, гадно, омерзяващо и дерибействащо, всичко пикаещо над гроба на нормалните порядки, пъчещо се в сатанински танец над душите ни, всичко верблюдско и гнусарско, провинциалистко и бездарно, тръшващо слонския си задник върху всеки тапициран стол и всяка медия, всичко извратеняшко и огъващо действителноста на четири, докато в грубите й ръбове попадне всеки врат, крепящ трезва глава на раменете си, докато попаднем всички, дето се опитваме да заживеем някакъв нормален и смислен живот. Всичко червено-гоговско и газдовско-горановско, разстрелващо наши предци и събратя или хранещо прасетата с тях, всичко бухалчесто и мутренско, разбиващо на чирепи главата ти и след това танцуващо в Байландото до мъченическия лик на Нешка Робева, всичко зловещо и злорадо, и зловонстващо, блеещо от сутрин до вечер по продажните медии: всичко, което е гнъс! Слави Трифонов и Бойко Борисов, Ахмед Доган и Волен Сидеров, Бай Ганьо, мутрите и КДС, Яне Янев и Румен Петков - как можахте така да изчадите и изюдите българската действителност? Как можахте така да я огънете на четири и да приклещите главите ни сред нея?... Ядосвам се, не, ами направо злобея срещу вас, страх ме е да не кажете по телевизора думата "ябълка", че ще се наплаша от ябълките и няма да смея да ги ям след това. Недейте произнася никога думата "майчица", едно, че майки хора като вас едва ли имат, и второ, че ще се наплаша и от тая дума и надали ще смея с майка си да разговарям след това. Ами, да! Тя мутрата затуй е мутра - да я не срещаш по белия свят, да нямаш никаква допирна точка с нея - те се наврели в телевизора и по цяла нощ реват и смъхтят - мутрица, майка, майка-мутричка. Аз такъв свят не съм виждал още!... Той бетер алисиния стана. Повече ще дойде към Маркиз дьо Сад.

С две думи - въобще не смятам да се занимавам с тоя бай-ганьовец и плазмодий, присъдата над когото е произнесена отдавна и то от всички мислещи хора. Определено не ме интересува от какво е умряла Людмила Живкова и дали Нешка Робева е душила и надничала под полите на Ванга. (Гущеру с две ципи на очите, лепнати подир шамар от дявола. На една снимка прилича на АЛФ!) Искам само това да ви кажа, че едничкото сърце да ми остане, едната пухкава власинка над челото ми, пак няма да престана да ви питам и разпитвам, и да ви упреквам с омерзено-яростен тон: Защо направихте всичко това?... Защо така безбожно се изгаврихте с Битието ни? От абсолютната любов към злото? Не съм знаел, че обичате Зло!... Как, на шербет ли го пиете, в пропорции 3: 5: 8, или в копанката сте се ориентирали към консистенцията на Абсолютното Зло? Плазмата на желтъка му обаче ще ви дойде в повече. Дайте го за козметична маска на хубавката Мира Баджева.

Чуй ме добре, мъртвецо - Злото е неотменимо и непререкаемо! Веднъж извършеното зло остава да трепти в трансценденталното пространство и умножава адовите си потенции и негации връз душата ти. С нищо не можеш ти да го изтриеш даденото зло, освен чрез християнското чудо на покаянието, което обаче е абсолютно недостъпно за теб, защото приживе живя като катил, защото завчера умря като бездарник и сега се намираш завинаги в ада.

Да, тази е истината по въпроса и това е абсолютната истина, и няма друга истина по този въпрос, освен същата, защото в този разрез на живота демократическа процедура не съществува. Тук най-недемократично Бог затръшва над главата ти дъбовите врати на ковчега и ти пропадаш към сърцевината на земята в най-дълбоките й и благоуханни пластове, където дяволи с тризъбци мъчат твоята душа, а Тодор Велчев, иже нарицаем Тато, пъчи мускули и учи твоите събратя на отвъден културизъм. Да, Господ не е плуралист. Той е теократ. Монологично същество е Господ-Бог и той налага истината с тежината на стоварващ се юмрук върху главата ви - та затова ви питам, казвам и повтарям, че злото е неотменимо и непререкаемо!... Ти постигна абсолютното зло! Съвършеното бездарие на живота!... По-надолу не би могло да се слезне, даже и да искаш (късно е вече). Дори Антихристът ще живее по-талантливо от теб. Дори и Юда е предал един-единствен човек, една Божествена Личност, а ти предаде усета ни за нормалност и копнежа по смислен живот на цяла една нация. Няма да запаля свещ за теб. Е, няма да заплача над гроба ти. И никога, по никакъв повод, няма да кажа добра дума за теб, и никой няма никога да те обикне истински, ни някой ще изпита жал по теб. Ти провали живота си. Ти живя в естетическа "хула срещу Светия Дух" и сега вече "постигна" своето. Хвалят те отрепките от "Труд" и брантиите на червената олигархия. Нормалният живот спокойно си тече без теб - тъй както винаги си е течал, и реката на забравата спокойно носи трупния ти прах, за да го влее в горчивото море на Очищението. Ала вече без тебе. Така че хубаво е да мисли, като живее, човек. Хубаво е да пише стихове, да се причастява при отец Марин и да се радва на приятелството си с Наталия Андреева, и да си умира от кеф, тропвайки кръшен казачок, когато някоя помивка цопне в мивката и плавничко поеме към сифона на смъртта. Там ви е мястото!...

Същото се отнася и за Яне Янев, Бойко Борисов, Божидар Димитров, Ахмед Доган, Румен Петков и всичките гнусари и мърлячи на обществения ни живот. Всичките, дето са постигнали "живот", слава и популярност не по силата на вроденото или таланта си, а по изконния, патриотичен принцип на алъш-вериша. За всички, дето подпикават адовия карнавал на настоящето в ролята си на волнонаемни мъдреци. Продал гласа си за Олимпийските игри, платил на свои близки и жени-съратници за над четирисет аборта, похвалил се за същото в над 300 телевизионни предавания, като отнел възможността за смислено участие на поне 300 нормални хора в събитийността на настоящето и рафинирал до брилянтен блясък - "А-ха-ха-ха-ха-ха!"-културата на празненето и алъш-вериша. Постигнал метода на бичия, добичешко-извратеняшки реализъм в българската мемоарна култура. С поклон ще те изпратя към ада!... Няма да ми дожалее на сърцето за теб!... И ако някой нявга пак реши да омерзи живота ни до преизподна степен, да заповяда пак на кладата, съгрявана от същите императиви и негации!... Надали ще съумее да се смъкне по-надолу от себе си. Мизерковци и трошляци, прошляци и трошковци с манталитета на ДС, смешно ми е за вас. Смешно и нелепо-божествено. Умирам си от кеф, че никога не съм имал допирателна точка с вас и, като гледам как вървят нещата, няма и да имам. Ще продължа да си живея с баба, с майка ми и стиховете си, ще продължавам да се радвам на троянската зеленина и да си гукам с ласкави момичета по скайпа, дордето вий цвърчите и се пържите като сланина в ада. И знаете ли кое е най-лошото, къде се корени коренът на неправдата?... А бе, доколкото съм вярващ, мисля, че завинаги ще е така!... Такива съмнения глождят отвътре главати ми. Бог ще ме възкреси на тридесет и три години и пак ще съм с Елица Бонева и Мая Ангелова, и пак ще обичам хората, които и сега обичам, в пълноценно щастие и на яве, а вие ще се пържите като сланина в ада. Не ви е много леко, нали? Еми, кога човек обикне Злото... Баб-бай-бай, гуш-гуш-гуш!...

Ето го некролога:

Цмокни ме, цмокни ме, цмокни
обрашец руменобели,
стави ми, стави ми, стави
на устне па любав трели.

(http://www.youtube.com/watch?v=4p_XvbQeUPw)

© Ивайло Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2011, № 8 (141)