|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ НА РАДА ПОПОВСКА
web
Източна Англия. Едно стопанство
с одъртели кокошки, прилича на нашенско.
Път, мокри ботуши и малко роса на снимките.
Дървени складове, части за трактор,
две пердета, които святкат изцъклено.
Не, не харесвам тази идилия.
Първо кокошките.
Тези птици ме стряскат.
Могат да те стъпчат в съня, докато потреперваш.
От гумените ботуши ми се повдига - носила съм такива навремето.
Мръсните складове са идеално скривалище,
но отпред има кучета, а железата за трактора са много далече.
Пердетата пъдят като ръце.
"Аз не искам нищо сега." Може само котлона и
кафеварката.
Докато я чакаме, слушам любовната история на Рада Поповска.
Тя се родила в Костурско. Бисерът на селото я наричали.
С Ване Балин се влюбили и нищо. Нищо, защото били братовчеди.
"Дявол да го вземе, в това село всички сте били братовчеди!"
"Попът не даваше, сърце мое."
Той умрял от инфаркт в градината си в Австралия.
Казала й го наскоро сестра й, също на осемдесет -
македонка, преселена в Бостон.
Ване все повтарял, че има болка в сърцето.
"Рада ми е на сърцето“, казвал. "Рада ми е болката."
Бисерът на селото плаче пред мен. Аз си изглеждам нормално.
Някак си схващам, че не му е отворила вратата.
Гледали се през оградата цяла нощ.
Рада с двете починали деца и красивият австралиец си държали ръцете.
© Екатерина К. Григорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2013, № 4 (161)
Други публикации:
Екатерина Григорова. Фарадеев кафез. Пловдив: Жанет 45, 2013.
|