ЙЕЛЕНА Д. РАЗКАЗВА

web

Гледах те днес - потънала в мидата
на полата си. Гледах гърдите ти.
Идеше ми да плача -
толкова топъл беше диванът.
Исках да си спомня и моята любов.
Ти помниш всичко, мила моя,
а аз не забравям.
Та, зяпах балатума - имаше
смешни фигурки и не можех да откъсна очи
от шатрата на цирка.
Показваше ми някакви снимки.
Не, морето ме изхвърли.
Сега лае след мен като куче -
с див бяс, с лиги.
Тук само въздухът липсва.
Не ти ли казах - истинският въздух
изчезна, когато го изпих целия и не
оставих на никого. Нито на бъдещето си.
Изпих го - това е.
Ако ме питаш, сама си изкарах акъла.
Къде да се крия?
Веднъж видях каменния коридор и стената.
Нещо невидимо ме накара да прелея.
И плаках, плаках, а мъжът ми си караше колата.
Нищо не разбра.
Навън валеше, по радиото трещяха глупости,
а аз плачех с гърдите.
Мъжът ми помисли, че танцувам и
увеличи звука, затанцува с мен.
Танцувахме заедно - той и аз -
двамата.
След това съм заспала.
Щом отворих очи, се усмихна:
Тази вечер бяхме щастливи.

© Екатерина К. Григорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.04.2013, № 4 (161)

Други публикации:
Екатерина Григорова. Фарадеев кафез. Пловдив: Жанет 45, 2013.