ДАНИ ЧАКАЛОВА: "ДА НЕ ИЗНЕВЕРЯВАМЕ НА ИСТИНАТА"

Емил Басат

web

С Дани Чакалова се срещаме в къщата й в Драгалевци, в която живее от 60 години. Всичко е нацъфтяло, в градината е пълно с нарциси, зюмбюли, лалета, иглики. И тази ми среща става благодарение на моите приятели Елена Метева и Илия Русев, които живеят близо до Оми. Така са почнали да казват на Дани Чакалова всички след няколкото конференции, проведени под патронажа на фондация "Конрад Аденаеур". И децата, и внуците й казват така. Отиваме при нея на Цветница, на 12 април преди обяд. Въпреки възрастта си - 86 години, тя е изключително жизнена - пише активно в печата, наскоро излезе последната и книга "Просрочен дълг", посветена на баща й инж. Димитър Ножаров, работи в новоучредената Асоциация на гражданските настоятелства. Тя изглежда доста властна, самоуверена, нетърпяща възражения жена, вярваща в правотата си и защищаваща своите убеждения на демократ.

Професионалната й биография е впечатляваща. От 1954 г. тя прави преводи на научни и технически доклади за изданието на БАН "Доклади на БАН". От същата година участва и като синхронен преводач на стотици международни конференции и конгреси. Превеждала е публикации - на и от немски език на Драговитийския епископ Йоан, проф. Шиваров, проф. Царевски и проф. Събев. От 1963 г. е преподавател по немски език в МЕИ, където превежда публикации на български учени за немски списания, а така също научна информация на немски автори за нуждите на различните катедри на института. Превеждала е доклади и студии на проф. Бистра Цветкова, историк. Дани Чакалова е превела книгите: "Пътят на робството" и "Интелектуалците и социализма" от Фридрих Хайек (МаК, 2004), "Престъпления против човечеството. Борбата за световна справедливост" от Джефри Робъртсън (Сиела, 2005), "Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване" (превод на публикация от 1904 г. във Филаделфия, САЩ) от Станислав Шумков и Георги Чакалов (Орбел, 2005), "Село на Балканите" (социологическо проучване на село Драгалевци, публикувано в Бостън, 1949 г.) ("Южен кръст" ЕООД, 2006). Освен това е редактирала книгата на д-р Георги Чакалов и Гочо Чакалов "Такива бяхме", издадена от Ротари клуб, Каварна (2007). Публикувала е учебници и помагала по немски език за студенти от ВМЕИ, НИИ по сугестология - в съавторство и самостоятелно, била е преподавател по немски език към катедра "Чужди езици" във ВМЕИ, хоноруван преподавател към НТС и "безплатен преподавател по немски и английски език на различни, мотивирани желаещи".

Освен споменатата по-горе последна засега нейна книга "Просрочен дълг. Изповед на една дъщеря", излязла в съавторство с инж. Цвятко Кадийски (Орбел, 2009), тя е автор и на една изключително ценна и интересна според мен книга - "Шопски летопис. Разкази и одумки" (Емас). Книгата претърпя вече няколко преиздания - 2000, 2001, 2002, 2008 г., и е съхранила автентичната шопска мъдрост на драгалевчани.

Още преди началото на разговора ни Дани Чакалова ме предупреждава:

- Дали ще ни стигне времето? Аз съм много сладкодумна...

Ще започна с това, че сега, когато децата и внуците ми си поеха пътя, за мен остана да поддържам паметта на един род, работил за изграждането на съвременна България. Окуражена съм и от факта, че читавите хора са много повече, отколкото личи на пръв поглед. Дълго време се чудех защо. И стигнах до извода, че те са хора с достойнство, държат се настрана и в никакъв случай не се блъскат с лакти между другите. И заради това, когато "гамените и кресльовците" се проявяват, хората си мислят, че целият свят е пълен с "юродиви шашкъни", както казва даскал Нено от "Веселите злополучия". Обаче не е така. Лошото е, че няма връзка между читавите хора. Ако имаше такава връзка те щяха да станат обществен фактор.

- Какво се разруши според Вас в ценностната система на българина след "великата победа" на 9 септември 1944 г.?

- Тогава, както пиша в книгите и статиите си, рухна цялата ценностна система. И се обърна всичко. Навсякъде в соцлагера се случи същото. Първата световна война не доведе до разрушаване на гражданското общество и затова между 1918 и 1936 г. бе постигнат и невероятен икономически скок в България. Всичко градено в областта на морала в онези години, след 9.ІХ.1944 бе обявено за "буржоазен предразсъдък". Сривът беше огромен, не можеш нищо да направиш. Единственото, което успяхме да направим, е да се запазим да не станем "хуманоиди".

- Какво стана с човека?

- Когато ти заплашиш човека, ти можеш за направиш от него онова, което искаш. Спинът на нашето време е страхът. От него няма измъкване. Виждах как наши приятели и съмишленици просто бяха смазани от този страх.

- Можеше ли човек да издържи?

- Може, ето ние издържахме. И не само ние. Въпросът е, че беше много трудно. Моят съпруг Гочо Чакалов, когато го питаха как е издържал, той отговаряше: "Можах, защото имах зад гърба си една жена, която не ми мрънкаше и не ми е поискала никога да излезе в чужбина, децата ми не са поискали да излязат в чужбина. А много мои колеги го направиха заради жените и децата са."

Ако има нещо, в което "болшевиките" да са идеално подготвени - това е в комплотите, интригите, манипулациите. Чели ли сте една книга "Лингва терци импери" - "Езикът на третия райх" от Виктор Клемперер? (от същия автор излязоха два тома спомени "Ще свидетелствам до края", 1998-2000, Прозорец, б.а.). Когато я прочетох през 1945 г., на немски език, ми се отвориха очите. Той пише за това, колко са паралелни начините на манипулиране на човешкия мозък. Не вярвам да я преведат у нас, тъй като, който я прочете, ще разбере как и днес по същия начин хората се манипулират. Видяхте как изведнъж бившите комунисти, днес социалисти, станаха "патриотични индустриалци", как се оказаха в първите редици на вярващите в църквите - със свещи в ръце - на всеки по-голям празник. След като преди това говореха, че "религията е опиум за народите". И всичко това те успяват да представят по свой начин и да убедят лековерните - видите ли, ние се променяме. И този, който не иска да мисли - приема нещата на доверие.

- А защо хората отказват да мислят?

- Ами защото всичко е направено така - спомнете си какво казва шопът - "я най-мразим да мислим". Най-лесно е да не мислиш, защото в момента, в който започнеш да мислиш, си задаваш въпроси - за едно, за второ, за трето. И беше много показателно, когато през 1963 г. отидох в МЕИ и започнах да преподавам немски език, разбрах, че студентите ми са вече второ поколение след 9.ІХ.1944 г. и за много неща нищо не знаят. Затова реших, че е добре, използвайки лекциите си по немски, да им говоря за странознание и за това какво става в другите страни - култура, ценности и т.н. Но никой не ме издаде, че се отклонявам от учебната програма.

- Нека поговорим за биографията Ви. След като завършвате католическото училище "Санкта Мария", какво се случва с Вас?

- Сгодих се и се омъжих за Гочо Чакалов, който беше военен. Тъй като ни бяха обявили за "фашаги", не можех да следвам. Използвах свободното си време да науча английски, защото исках да имам възможност да помагам на съпруга си в неговите занимания. Научих го, родих две деца и чак когато синът ми тръгна на училище, подадох молба да ми издадат характеристика да отида на работа. Дотогава работех вкъщи. Работех с един "фашистки" (немски) език и с един империалистически - френския. В колежа освен немски, учехме френски и руски. Освен това съм завършила класически профил с гръцки и латински. След това научих английски - съвсем сама. Това стана просто и неусетно. Мъжът ми се разкъсваше да работи, правеше непрекъснато преводи. През 1947 г. аз започнах да преписвам неговия "Английско-български речник", който излезе през 1948 г. Работих десет месеца, по около десет часа на ден. Отворих една английска книга и констатирах, че разбирам какво пише в нея. Бе ми лесно, защото знаех френски. Граматиката е с немска структура. Като преписвате, вие имате и фонетичната транскрипция - значи, знаете и как се произнася. Имате и всички комбинации - фразеологията.

- Много ме порази онзи епизод в последната Ви книга "Просрочен дълг", в който описвате как сте плакали в католическия колеж "Санкта Мария" в началото, тъй като не сте разбирали какво си говорят пансионерките. Било е забранено да се говори на друг език освен немски. Но постепенно, с упоритост и воля, вслушвайки се в казаното от другите и запаметявайки го, в един момент сте проговорили немски.

- Когато започнах да преподавам, мнозина се учудваха, че трудно проговарят на чуждия език, въпреки старателното учене. Приказването, "проговарянето" на чужд език е най-висшата форма на усвояване на езика. Защо децата проговарят толкова лесно. Защото тяхното равнище е много малко - и те лесно стигат до равнището, на което си декодират чуждия език. Колкото е по-умен един човек, толкова по-трудно ще проговори чужд език. Защото трябва да достигнете до такава възможност да използвате езика и в другата посока. Колкото сте по-интелигентен, толкова на по-високо равнище си изказвате мисълта. И заради това трябва да овладеете повече, за да може да кажете това, което искате. Иначе се спъвате. Опитайте се да кажете нещо с хиляда думи на български и ще видите как ще се оплетете като пате в кълчища.

- И преписвайки речника Вие научихте английски.

- Казах на мъжа си: "Дай да опитам да превеждам нещо, да ти помогна." Той ми даде една глава от книгата, която превеждаше. Преведох я и той одобри работата ми. Всичките книги, които той превеждаше, бяха обществено-политически. Мъжът ми бе съученик на Петко Бочаров - само десет дни им е разликата. И мъжът ми работеше за БТА. Аз също работих известно време в БТА - по времето на Елена Гаврилова. Тя беше човек, който държеше на това хората да се използват максимално според техните способности. И затова беше назначила мъжа ми. Гочо каза на Петко Бочаров да си подаде документите. По същия начин той помогна на Борис Паланков, завършил Робърт колеж и бил 4 години на лагер. Като излезе от лагера, Борис се записал дърводелец в пчеларска кооперация. Мъжът ми го срещнал и го попитал защо не си използва познанията по езиците. И Борис Паланков отиде в преводаческото бюро на "Всестранни услуги".

На Петко Бочаров му идваше отвътре да работи в БТА - той обичаше повече да пише, да прави коментари, отколкото да превежда. Призванието му е да е журналист. Нямате представа каква поддръжка съществуваше помежду ни в БТА. Защото знаехме, че само така можехме да оцелеем. Никога не съм говорила нещо, в което не вярвам, но ако трябва - мълча. Бях в БТА за кратко - 1961 г. 1962 напуснах, защото трябваше да помогна на Гочо Чакалов - тогава излизаше българо-английския речник. Срещу този речник имаше голямо брожение от страна на университетската катедра в СУ.

- За това говори дъщеря Ви Недялка Чакалова в анкетата, която направих с нея.

- Те се свариха в университета - той завършваше, тя влизаше да учи английска филология. Преписах над 3 500 страници на машина в продължение на година и нещо. След като излезе речника, аз отидох на работа в МЕИ и даскалувах 23 години. Както вече Ви казах, от 1954 г. започнах да превеждам - станах извънщатен преводач в БАН. По същото време се сформираха и две групи за синхронен превод - та работих и синхронен превод. През 1959 г. отидох в научно-изследовaтелския институт по енергетика, чийто директор Георги Рашеев бе стар обожател на майка ми и политемигрант в Съветския съюз. Този институт го направиха специално за него. Той ми даде и бележка за да следвам задочно. Тъй като нямах висше образование, а знаех три езика и на него му бе нужна преводачка, той ме назначи на работа в института - но на длъжност библиотекар. Гочо Чакалов бе изхвърлен отвсякъде и му бяха казали, че го очаква да края на живота му "труд, труд, само черен физически труд". Така че тази работа дойде като спасение за нас. Но директорът Рашеев започна да ме притиска да му доноснича какво си говорят хората в библиотеката. Отказах му и той започна да ме преследва. Издържах около една година - превеждах само технически текстове. Когато човек знае езика и се ориентира в терминологията може да се справи с този вид превод. Аз разчитах главно на познанията и усета си за езика и на многобройните речници, които ми помагаха. Но и четях специализирана литература, за да съм в крак, да съм наясно. В превода от немски човек може да се води по езика. Докато в английския, без да знаеш същината, не можеш да преведеш текста. Една дума може да бъде и глагол, и прилагателно, и съществително, и наречие. И ти ако не можеш да се хванеш в глагола - увисваш. Спомням си, че за да преведа един текст от някаква конференция, свързана със земна механика и строително инженерство за аеропланни писти, трябваше да изчета цялата "Земна механика" на Балушев. Това показва до каква степен не можете да превеждате от английски, ако не знаете същината. За да разгадая половин страница ми бяха необходими 12 часа, след което нещата тръгнаха. Предполагам, че съм имала и много голямо желание непременно да оцелея и да помогна на мъжа си. Защото го виждах, че се разкъсва от работа. Залових се с невъзможното. Аз презирам хората, които си вършат работата отгоре-отгоре.

- Превеждали сте много технически текстове - кое е специфичното и какви изисквания има при този вид превод? Още повече, ако сте хуманитарно насочени по нагласа и образование.

- Хуманитарно насоченият преводач трябва обезателно да научи терминологията, която е свързана с тази определена техническа област. Но то не е чак толкова трудно - и когато работите 50 години в тази област, се научавате. Много ми помогнаха речниците - по мое време имаше много добри руски речници - руско-английски, руско-немски, руско-френски - за всякакви технически специалности. Вкъщи имаме цяла стена със специализирани технически речници. Бяхме принудени да бъдем всеядни - не можеш да се специализираш само в една област.

Когато с години работиш само в една област, без да искаш ставаш стерилен. Виждала съм източногерманци, които като млади бяха толкова гъвкави. След време влизат в един стереотип, където всичко е канализирано и ги виждате как след 12-15 години те се износват, изсушават. И всичко се изразява само с клишета.

- Как може да се избегне това? Как се справя един преводач?

- Ами няма да превежда обществено-политическа литература, а ще се опита да превежда или художествена, или техническа литература. При превода на техническа литература трябва да използвате точния термин, там не може да го замажете. И аз затова и се насочих към техническите преводи. Защото си казах, че ако превеждам обществено-политически книги, ще затъпея. В онези години имаше голямо търсене на преводачи на научно-техническа литература. Въвеждаха се т.нар. ГАПС - гъвкави автоматични производствени системи, за които се оказа, че е писано много повече в Западна, отколкото в Източна Германия. И точно тук възникна проблемът. Онези, които бяха завършили в ГДР, не можеха да превеждат както трябва западногерманските автори - имаше разминаване в терминологията в едната и другата страна. В Западна Германия беше навлязла масово английската терминология и четейки даден текст на немски, можеше да разбереш дали го е писал някой от Западна, или от Източна Германия. До такава степен се бяха разделили езиково. Ето виждате как се променя и езикът. След навлизането на русизми в езика ни, сега наблюдаваме все по-голямо нашествие на американизми в българския език. В другите страни има опити за връщане към корените, към чистотата на езика - ето във Франция например приеха закон за езика.

Ще ви дам няколко смешни примера. У нас се използва термина "замерване". С какво се замерваш, бе? Или "консултативен съвет"? Нали консултацията е съвет. И колко още.

- А защо така се "опростачи" езика ни? Какво се случи след промените с него?

- Е, как защо. Ти не можеш да мислиш по друг начин, освен по този, по който ти предписват. И постепенно езика ти, мозъка ти изсъхва и ставаш стерилен.

Тук отново се вмъква Елена Метева: - Заради този клиширан език, с който боравиш години наред - сега ефектът на махалото задейства в обратна посока, - слободията, която цари в печата в последните 20 години доведе до това опростачване на езика. Така е било след 9. ІХ.1944 г. - тогава също се е получило подобно "снизяване" на езика. В Чехия например се връщат към много по-елегантното изказване в пресата - наложили са си по-изискан стил.

- За тези 23 години, в които аз даскалувах учебните програми се смениха 4 пъти. И тези, които идваха при нас, бяха претоварени с информация, която те трябваше да попият, да назубрят буквално, без да имат време, сили и възможности да я осмислят - и при най-добро желание от тяхна страна. Подрастващото поколение буквално е залято от информация и то няма време да си оформи мироглед. А такива хора лесно се манипулират. Излизаш, рецитираш като папагал назубреното, без да си го осъзнал, осмислил - никаква твоя мисъл. Пак ще повторя, ако има нещо, в което болшевиците са съвършени - това е в изкуството как да поробят човека - и в духовно отношение. И така да го обвържат, че да не може да се измъкне. Нужни са големи усилия, много голяма жизнеспособност, мотивация. И да не се умориш - защото можеш да си кажеш - "ексик олсун, аз ли ще оправям света".

А сега искате ли да говорим за "Шопския летопис"? Защото за мене шопите са едни абсолютни шампиони в оцеляването. Аз ги следя от 1940 година насам и съм ги виждала във всякакви ситуации.

- Вие сте сред тях вече 60 години! Възприехте ли някои от житейските им принципи?

- Възприела съм невероятно много от тях. И благодарение на тях се научих на житейска мъдрост. Тази мъдрост е заложена в гена им. С години събирах тяхната мъдрост - помнех всичко, което споделяха. В един момент реших да запиша историите им. Първата публикация излезе през 1964 г., с благословията на Йордан Радичков, който работеше тогава във в. "Литературен фронт". Когато занесох втората история, той вече беше напуснал и редактор бе Васил Попов. Той ме накара основно да преработя материала си. Казах му, че сигурно няма да дойда и няма да преработя материала си, защото "аз пиша, както раждам деца". Прибрах си текста и повече не отидох в редакцията, но продължих да записвам историите на шопите. Нарекох ги "одумки", за да бъде абсолютно автентично всичко - това бяха монолози, в които само в края си позволявах кратка бележка на "летописеца". Георги Цанков написа препоръка, Борис Димовски направи илюстрациите и през 2000-та година книгата ми "Шопски летопис. Разкази и одумки" излезе в издателство "Емас". Шопите успяват от най-малкото нещо да си "заредят батериите" и са абсолютно праволинейни. Освен това те са и страшно прагматични. Попадането ми в този "анклав" Драгалевци беше благословено - защото много от онова, което носеха драгалевчани, стана и моя житейска философия.

И аз си казах - независимо какво правя, независимо с какво се занимавам, истината, само истината, цялата истина трябва да се знае - за всичко. И затова и пиша своите книги. Това е.

© Емил Басат
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2017, № 1 (206)