Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Засях те в моите ниви, построих те по площади,
вградих костите ти в катедрали, от погледа ти
изковах покриви за къщите в моите родни градове,
от кожата ти си уших кесия за мандарини и хляб, с
миглите ти почиствам снега, навалял по ръката ми,
останала висяща дълго след като си излязла
от геометрията на нейната прегръдка.
Ще заключа плътта ти в този хлад,
в случай че трябва да те създам отново.
© Димитър Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2013, № 1 (170)
Други публикации:
Димитър Ганев. Никол слиза по стълбите. Пловдив: Жанет 45, 2014.
|