|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЕРАСА
web
Нека Джото да ти нарисува приказка.
За всичко мислих -
морските чудовища изчезнаха, когато Гибралтар
се изроди в платена дестинация.
Шехерезадите живеят кратко, сломени от инфекции и раждания.
Не е за приказки това хилядолетие,
накъсано от печалта на разказвачите.
Душите на децата са със нокът по-тесни
от идеята за призраци,
но мъртъвците се променят бавно.
По-бавно от рефлексите на живите.
Умрелите са стиснали саката си и миризмата на картонените скринове,
но няма и следа любов,
това усещане е забранено за пренасяне оттатък.
Изнеси на южната тераса най-големите цветя на роклята си,
от тълпата ще излезе онзи,
който има още за разказване.
Такива хора не изглеждат истински,
не ходят истински и не излитат истински,
не заминават истински и
даже времето
благодарение на тях е безвъзвратно.
Обаче ходят по вода и са усмихнати,
издържат песни на сирени и не пият.
Ако премине обич във отвъдното,
навярно някой техен ще я носи.
Раздорът между мен и тях в очите ти
не е завръзката на приказка,
за всичко мислих.
Нека Джото ти я нарисува,
загубвам този си талант при всяко раждане.
© Димитър Гачев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2008, № 5 (102)
Стихотворението е отличено с Първа награда на
Националния поетичен конкурс "Магията Любов" (Казанлък, 2008).
|