СВАТБАТА НА ЧАЙКОВСКИ, ИЛИ СМЪРТТА НА ЦЕННОСТИТЕ

Андрей Ташев

web

Парадоксалното на пръв поглед съполагане и свързване на сватба и смърт не е непознато за българската литература. То е характерно най-вече за художествените текстове, засягащи гранични за общността ситуации, като бунтове, войни, революции. Не са един и два примерите, в които носещият смърт кървав бунт е интерпретиран като сватба, като своеобразен ритуал, предхождащ и предвещаващ раждането на новото.

Комедията на Иван Хлебаров "Ангелчето или сватбата на Чайковски" предлага оригинална и неочаквана съвременна интерпретация на традиционния мотив за сватбата-смърт, като тотално го преобръща. Тя ни пренася в богатия дом на попфолк композиторката Мария-Магдалена и сина й Петър Чайковски. В апартамента им нахлува една от многото приятелки на плейбоя Чайковски, Маргарет, заедно със семейството си, и твърди, че е забременяла от него. Семейството й настоява Чайковски и Маргарет да се оженят. В опита си да избегне нежелания брак на сина си и сродяването си "с хора, които не са от нашата черга", Мария-Магдалена решава да инсценира смъртта му. Предпочетена е мнимата смърт на Петьо Чайковски пред сватбата му с Маргарет, която за него е равносилна на истинска смърт. С помощта на роднини и приятели всичко за погребението - смъртен акт, ковчег - е подготвено. Майката дори написва некролог за "починалия" си син. Но смъртта на Чайковски не спира Маргарет и семейството, които успяват да уредят сключването на брака с "мъртвото" момче. Двете церемонии, сватба и погребение, се събират в едно, за да бележат финала на пиесата. Това е само сюжетният скелет на пиесата, в който умело са вплетени още много абсурдни и забавни, поне на пръв поглед, ситуации и решения. Следователно във финала на пиесата имаме формално съвпадение с революционния модел на сватбата-смърт, но това само по-силно подчертава бездната, която ги разделя в смислово отношение.

Двете основни събития - мнимото погребение на Чайковски и сватбата му с Маргарет - се подготвят от двете семейства паралелно. Пред читателя/зрителя обаче се разкрива подготовката само на първото, докато второто остава "зад кадър". Но по начина, по който се урежда всичко за погребението, можем да се досетим как протича и подготовката за сватбата с "мъртвеца" от страна на другото семейство.

Голямо достойнство на пиесата е, че тя не остава на повърхността на конкретната съвременна история. Под абсурдната ситуация, забавния, остроумен и леко течащ диалог са "скрити" няколко дълбинни пласта на значението: музикален (Петьо Чайковски, попфолк композитори и изпълнители и др.), библейски ("Ангелчето" Мария-Магдалена и др.), пласт на източните духовни практики (Йогата), обществено-политически (представителите на общината), дори научен (уж случайно подхвърлената реплика на Чайковски "Учените така решиха" подсказва, че идеята за инсценираната смърт им е внушена от представители на научната общност), всички те иронично преобърнати. Пиесата може да се чете и интерпретира успешно чрез всеки от тези кодове, което е най-убедителното доказателство за нейната многозначност и висока художествена стойност. Това е и главното предизвикателство, пред което ще се изправи режисьорът, който ще посегне към текста, за да го реализира на сцената. Но ако се справи успешно, усилието му ще бъде многократно възнаградено, защото това е пиеса, която може много да получи, но и много да даде на сцената.

Преплитането на различни културни пластове допринася и за универсалното звучене на комедията. Тя не се отнася нито само за съвременната, нито само за българската действителност. ("Ангелчето или сватбата на Чайковски" е писана през 1984 г. и, както става ясно от бележката на автора, само с няколко незначителни терминологични промени тя се е превърнала от пиеса за комунистическия период в такава, отнасяща се за нашата съвременност. И това са само две от многото й възможни времеви и пространствени превъплъщения.) Много от имената на персонажите не са типично български, а някои от тях изобщо не са назовани със собствени имена (Йогата, Тапицера и др.), което също създава чувството за универсалност на историята.

Въпреки бликащия хумор, посланията на "Ангелчето или сватбата на Чайковски" са мрачни. По-точно, именно с помощта на хумора е пресъздадена тази отблъскваща картина на човешката деградация - едно трудно постижимо, но изключително благодатно за изкуството съчетание. Комедията ни разкрива свят без нито един положителен герой. Всеки е разяден от различни духовни или физически пороци. Всяка морална и културна ценност в личната философия на героите е обърната в нейната противоположност, а негативното е допълнително заострено.

Без да морализаторства, чрез "Ангелчето или сватбата на Чайковски" Иван Хлебаров ни представя един мрачен съвременен разказ за обществото (не само съвременното и не само българското), предизвикващ усмивка, която постепенно се изкривява до болезнена и зловеща гримаса пред един безнравствен свят. Комедията е едно предупреждение докъде може да стигне човекът в своето падение, когато истинските морални и културни ориентири са заличени.

© Андрей Ташев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2015, № 1 (182)