ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАНИ И ДОБРИ ХОРА

Даринка Рахнева, Анелия Горанова

web | web

Изпълнявайки проекта на БЧК - "Съвместно развитие на общността", учениците от гимназиалната степен в СОУ "Св. св. Кирил и Методий" дадоха идеята за създаване на ромски танцов състав към училището. Желанието на децата амбицира и нас - учителите, да помогнем с каквото можем. Започнахме на доброволни начала да събираме костюми и музика, да търсим идеи. След представянето на децата на синделска сцена дойдоха и първите покани на доброжелатели и съмишленици. Родителите се заинтересуваха и се включиха кой с идеи за костюми, кой с идеи от ромските традиции или танци. Работата на ученици, учители и родители беше забелязана от общественици и хора, занимаващи се с творчество.

Ние, учителите, започнахме да се интересуваме от обичаите на своите ученици роми. В този момент дойде и предложението от ЦМЕДТ "Амалипе" да обучат колеги, които да преподават СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор". Преминахме успешно обучението във Велико Търново. Нашите ученици учат в смесени паралелки и се притеснявахме как ще възприемат това начинание родителите с българско самосъзнание. Там ни помогнаха самите деца. Те с желание се включиха в СИП-а. Интересни им бяха приказките, легендите, историческите сведения за ромските групи. А часовете, в които се четеше за празниците, преминаваха като надпревара между децата - кое знае повече ритуали за конкретния празник. Улисани в интересни разговори за сватби, годежи, Едерлез, учениците неусетно "прехвърляха" часа си, а много често по-големи съученици от гимназията се струпваха при тях и разгръщаха учебниците им по СИП. След това питаха как може малките да учат толкова интересни неща, а те - не. В тези учебници децата откриваха части от своето всекидневие, което след това коментираха емоционално с родители и близки. А възрастните, припомняйки си своето детство, обогатяваха знанията на децата си.

Интерес към учебниците по СИП проявяваха не само децата от училището. Младеж, който е в селото само през ваканциите, помоли да му дадем учебника за няколко дни, за да го прочете. Пенсионирани учители също помолиха да го прегледат за няколко дни. Родители често го коментираха, но всички добронамерено. Прочетеното в учебника подтикваше децата да съпоставят с наученото от други учебници. Правеха паралел с българските народни приказки, стихотворения и най-вече празници. По повод 8 април - международния ден на ромите, и големия християнски празник - Великден, същите ученици бяха инициатори и организатори на общо тържество под мотото "Да се веселим заедно". Сами изработиха костюми и декори, а за сценария им помогна учебникът по СИП.

Следващият организиран от децата празник беше на 6 май - Едерлез. Тогава те изненадаха дори учителите си - бяха подготвили театрална сценка "Галената Богданка", само че на ромски език.

Нуждата от костюми за празниците наложи и родителска намеса. Учениците от паралелката по облекло ушиха костюмите, за всяко дете поотделно, а майките ги украсиха. Вички работиха с ентусиазъм. Пъстрите облекла подсилваха емоциите не само в кабинета по шевно производство, а най-вече на концертния подиум. Там всеки очакваше да зарадва някого. Децата от СИП по ромски фолклор пълнеха читалищната зала на всички училищни и селски празници. Техните изяви не останаха незабелязани от обществените институции. През януари 2007 г. от дирекция "Просвета" към общ. Аврен се взе решение да се хоноруват като хореографи двама завършващи гимназията ни ученици. Дотогава те доброволно се занимаваха с танците и с другите изяви на децата. Хората чакаха детските изяви. Започнаха да канят състава за танци от други села и по-близки градове. За една година работа децата преодоляха сценичната си треска. Участваха в два ощински благотворителни концерта, в няколко училищни и селски, два пъти в читалища във Варна, включиха се в благотворителен концерт в Долни Чифлик и др. Хората ни търсеха.

Благодарение на тази дейност дойде и поканата от ЦМЕДТ "Амалипе" за участие в четвъртото издание на Детския ромски фестивал "Отворено сърце" във В. Търново 2007 г. Естествено, децата най-много се радват на втората си награда от там.

Практиката в нашето училище потвърди, че възможността за самоинициатива и изява на децата създава у тях организираност, съобразителност и отговорност. Така контактите им се увеличават, светогледът им се разширява. Ние сме оптимисти и смятаме, че избраният подход не е грешен. Знаем, че няма всички да станат големи умове, но очакваме да бъдат образовани, добри хора.

© Даринка Рахнева, Анелия Горанова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.