Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРАТА
Сега когато
думите оскверняват всичко
във времето
пронизителния писък си припомням
на върховете на пръстите ти
Езика без думи на докосванията ни -
гори в които се губехме
Реки от твоя поглед изля в мене
нощта когато със звездите танцувах за теб
Сега когато в този миг надникна
виждам как обиди и ревниви камшици
искат да ми отнемат ранената
сърничка която силно прегръщам
В копринения дъх на онази нощ
като шепот галещ ме отвътре
бих искала животът отново
да те върне при мене.
Изгарям хоризонтитe
само и само да мога отново да се родя
защото няма да има друг такъв миг
гневният ти поглед и сълзите
са врата затваряща рая
и тя никога повече няма да се отвори.
© Неше Яшън
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.01.2008, № 1 (98)
|