Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СМЪРТТА
Твой ли е този глас
с тази хладна обич
и замлъкнали птици
в себе си
Не произнася името ми вече
говорителят
носещ вести отдалече
Твои ли са тези очи
тъмни пропасти
с опустели прегръдки
и вехнещи целувания
Ти ли си наистина
това помръкнало тяло
отрицание вкаменено?
(До тебе съм и разтреперена
се моля времето да те върне
да върне любимия ми
където и да е...)
На твоето чело виждам
своята участ изписана:
(На яростта пронизващия вятър
ледена смърт за всички радости)
© Неше Яшън
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.01.2008, № 1 (98)
|