ОГНЕНА ТЕТРАДКА

Не мога нищо точно да разкажа
а и разказът е илюзорност
Животът през ридаещото време
безмилостна, дива гора на реалното

Тъй болезнено дълбоко прониква словото че
през процепите на раните-разломи от векове
миризмата на изгнили дневници подушвам
и непознати ми видове срам създавам
от пепелта чрез която ме има

В мен има по малко и от другите
у другите по малко от мен -
голо клонче в усоя
въздив вик
в безмерно дългата нощ

Лицето на мама се гърчеше
баща ми бе
като дете силно с безпомощността си
ами аз какво бях аз а братята ми
нима не виждаха крехкостта на телцето ми
жива бях смазана

За да освободя духа си от това странно насилие
и поне един любим да чуе моя глас
в огнена тетрадка врязах думите
които желанията ми шепнеха

Творците на думи защо ли не знаят
какви животи се застрелват в къщите
сътворените понятия немеят
пред стоновете на смазаните девойчета

В писаното - неразбории от букви
една мечта за заминаване се прокрадваше
не можеше да няма друга страна
друга страна отвъд тука
отвъд човека

Повяхващото вкъщи момиче-розичка
се боеше все пак от самотата
затова приканваше мечтите си призори
лъчите утринни по въздишката й кацаха

Прокълнавани бяха тези тетрадки-изповеди
за да не се обърне с главата надолу улицата
имаше място за всеки в живота и той минаваше
дращейки по самотата на всички ни.

Гласните ми струни никога не трепнаха
с никоя от заучените безсмислени думи
с несъществуващи думи беше написана
тайната история на тъжните девойки.

© Неше Яшън
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.01.2008, № 1 (98)