* * *

web

Сега когато се разделяме

дъждът се е върнал

не искам да бъда нищо
освен крехкостта на няколко
                            разпръснати рози
и да изчезна като дим

сега когато се разделяме
музиката ще дойде и ще легне
сред страниците на книгите ти
и ще чака някой да ги разтвори

сега когато се разделяме
очите ми следват невидими птици
              прелитащи по тавана

ръцете ми стават вятър
и земята се върти по-бързо отколкото
                          предишната нощ

оставям един бял облак в ръцете ти

сега когато се разделяме
ще се облека в дъжд и
ще наблюдавам топлината
зад някой далечен прозорец бавно
                 отмивайки името ти

© Лидия Шимкуте
© Аксиния Михайлова, превод от литовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2008. № 8 (105)

Други публикации:
Антология на съвременната литовска поезия. Съставителство и превод Аксиния Михайлова. София: Симолини, 2007.