РАЗЛИЧНИ РЕЦЕПТИ ЗА УСПЕХ
Разговор с британския писател Джек Хигинс

Йоанна Хетман

web

Джек Хигинс - известен британски писател, автор на многобройни сензационни романи и трилъри, както и на книги за Втората световна война, е роден през 1929 г. в Ню Касъл, Великобритания. Неговото истинско име е Хари Патерсън. Писал е и под псевдонимите Мартин Фелън, Джеймс Греъм, Хю Марлоу. Живее и твори в родната си страна и е написал над 45 романа. През 90-те г. на XX в. в България излизат следните негови книги: „Дилинджър” (1990), „Нощта на лисицата” (1994), „Орелът кацна” (1994), „Орелът отлетя” (1995), „Когато тайните изплуват” (1996), „Да пиеш с дявола” (1997), „Дъщерята на президента” (1998).

- Вашите романи сега достигат многомилионни тиражи, имат и многобройни екранизации. В началото на своя професионален живот, когато сте работили в цирка или като кондуктор в трамвай и по-късно, когато сте писали изключително „за чекмеджето”, очаквали ли сте, че така ще се развие вашата писателска кариера?

- Исках да бъда писател, обичам книгите. Винаги страшно много четях - шест, седем книги седмично. Моето семейство нямаше пари, затова най-често ги взимах от библиотеката. И често си задавах въпроса дали сам бих могъл да пиша така. Бях на тридесет години, когато се появи моята първа книга. Научих, че моята творба ще бъде издадена, но това не ми подсказваше ни най-малко, че ще достигна до такова широко множество от читатели, че ще постигна успех. Когато бях юноша, играех в аматьорски театър. Там имах колега, който също произлизаше от бедно работническо семейство. Един път, когато седяхме в бара вечерта, той обяви, че заминава за Лондон и ще стане истински актьор. Всички му казаха, че е полудял. Неговото име е Питър О`Тул, има зад гърба си много великолепни роли и до този момент е получил седем номинации за Оскар. Никой не знае откъде се взима истинският успех, той просто се случва, може би е дар от Бога. Много хора работят тежко, но не всеки постига успех.

- В един момент от вашата писателска кариера си сменихте фамилията. Това беше ли продиктувано изключително от комерсиални съображения?

- Промених стила си на писане. И когато написах първата книга в новата конвенция, толкова много се хареса, че ме посъветваха да започна своята кариера като писател до известна степен отначало, с нов издател и с нова фамилия. Хигинс е моминската фамилия на моята майка. А името произхожда от моя вуйчо от страна на майка ми, който се е наричал Джек Хигинс. Той е бил оранжист, ирландски лоялист, стоял е от другата страна на барикадата по отношение на ИРА. Винаги е носил пищов в джоба. Когато бях момче, това много ми импонираше. Когато взех неговото име, той вече не беше жив.

- Да се върнем към промяната, която стана във вашия писателски стил. В един момент започнахте да черпите много от действителността, като вече не описвахте света чисто фиктивно. От какво произтече тази промяна?

- Позволявам на моите герои да развият повествованието така, както се прави в живота. Ползвам също и действителни случки. Например всички истории с германци, които описвам, са автентични. На истински случай се опира и моята последна книга, която излезе в Ню Йорк. Действието се развива в света на политиката, сред хора, които искат да унищожат мирния процес в Северна Ирландия.

- Откъде взимате материалите за своите книги? Разговаряте с хората или ровите в старите архиви?

- В моя дълъг живот познавах много политици, генерали и други високопостовени хора. Познавам много такива, които още живеят и са активни. Затова обикновено добре зная какво се случва по света.

- А как беше това в случая с „Полета на орлите”? Романът започва и завършва, струва ми се, с автобиографична нишка. Това, което сте описали, наистина ли се е случило?

- Не всичко беше така, както е описано. Не паднахме в морето, заради авария на самолета. Наистина загубихме двигателя и жена ми пое кормилото, но се приземихме върху една овцевъдна ферма. Тук моята съпруга е автентичен образ, също така е истина, че е добър пилот и че ни извади тогава от безизходно положение. Истинско е и мечето, което наистина летеше със самолети по време на битките за Англия - в сака на своя собственик. Сега тежи хиляди фунтове. Във Великобритания обичат мечките, хората му пишат писма, канят го на приеми.

- „Полета на орлите” не е първият ви роман, който е издаден в бившите социалистически страни, обаче излиза в специфична форма, а именно в съкратена версия. Как оценявате този тип действие по отношение на литературата? Не ви ли става жалко, че вашата работа е осакатена?

- Нямам нищо против съкратения вариант, ако го желаят читателите. Често хората ми казват, че когато им хареса съкратената версия на творбата, купуват и пълната версия. Преди падането на берлинската стена не бях издаван тук, затова по-късно на този пазар настъпи наводнение с книгите на Джек Хигинс. Случвала се е следната ситуация: четири или пет мои книги са се намирали в списъка на бестселърите, навярно публиката ме обича.

© Йоанна Хетман
© Катя Белчева, превод от полски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2008, № 12 (109)