|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИВАН ГОЛ Иван Гол (1891-1950) е поет и белетрист, двуезичник, роден в Сен Дие в семейство на евреи от Елзас и Лотарингия. Завършва гимназия в Мец и следва право и философия в Страсбург и Лозана. Между 1914-1918 г. живее в Цюрих, по същото време публикува първите си произведения в немското експресионистично списание "Ди Акцион". През 1919 г. се преселва в Париж; присъединява се към кръга на сюрреалистите около Андре Бретон и Пол Елюар, поддържа контакти с Джеймс Джойс, Стефан Цвайг, Ханс Арп. След 1939 г. емигрира в САЩ и Куба. Завърнал се през 1947 г. в Европа, заболява от левкемия. Умира в Париж. Публикува на немски, френски и английски език. Автор на романите: "Еврококи" (1928), "Содом Берлин" (1929) и стихосбирките: "Новият Орфей" (1918), "Айфеловата кула" (1924), "Поеми за любовта" (1925), "Поеми за ревността" (1926), "Малайски песни" (1934), "Сънно биле" (1951). Стихосбирката "Сънно биле" (ориг. заглавие Das Traumkraut) е създадена в последните дни на поета, белязани от болестта и предчувствието за смъртта. "Поеми за любовта" (Poemes d'Amour) и "Поеми за ревността" (Poemes de Jalousie) възникват като поетически диалог с писателката и издателка на наследството му Клер Щудер-Гол. "Малайски песни" са посветени на поетесата Паула Лудвиг. ПОЕЗИЯ В превод от немски - Бисерка Рачева Стихове
LiterNet, 2007 |