ПОД МЛЕЧНА ГОРА

Дилън Томас

web | Под Млечна гора

Тишина

Първи глас (Много тихо.): Да тръгнем в началото.

Пролет е, безлунна нощ в малкия град, беззвездна и като библия черна, калдъръмите тихи и прегърбената, любовниково-заекова гора, накуцвайки слиза незабележимо надолу към капиновочерното, вяло, черно, гарвановочерно, с рибарски лодки люляно море. Къщите са слепи като къртици (въпреки че тази нощ къртиците виждат чудесно в разритите виолетови долове) или слепи като капитан Кет - там, в глухата среда между кладенеца и градския часовник, магазините в траур и Благоденствената Зала във вдовишки забрадки. И всички хора на приспания и втрещен град спят сега.

Ш-шт, бебетата спят, фермерите, рибарите, търговците и пенсионерите, обущарят, учителят, пощальонът и кръчмарят, гробарят и врачката, пияницата, шивачът, попът, полицаят, сбръчканата жабокрака жена и спретнатите съпруги. Млади момичета лежат нежно завити или се хлъзват в сънищата си, с халки и чеиз, и женски светулки за шаферки надолу по алеите на свирещата на орган гора. Момчетата сънуват порочно или за галопиращите ферми на нощта и пиратско море. И антрацитовите статуи на коне спят в полетата, и кравите в оборите, и кучетата във влажноносите градини; и котките дремят по наклонените стобори или бягат крадешком, политайки и провирайки се върху общия облак на покривите.

Можеш да чуеш падането на росата и дишането на смълчания град. Само твоите очи са будни за черния, надиплен и закопчан град, и внимавай - заспал. И ти единствен можеш да чуеш невидимия звездопад, най-тъмното, предзалезно, често докосващо росата размърдване на черното, пълно с писии море, където АРЕТУЗА, НАВЯКЪТ и ЧУЧУЛИГАТА, ЗАНЗИБАР, РАЙАНОН, СКИТНИКЪТ, ВЕЩИЦАТА и ЗВЕЗДАТА НА УЕЙЛС се катурват и яздят.

Слушай. Това е нощ, навлизаща в улиците, шевственият солен, вял музикален вятър по улица Коронация и по Гърбав път, това е растящата трева на хълма Лариджиб, росопад, звездопад, сънят на птиците в Млечна гора.

Слушай. Това е нощ в хладния тумбест параклис, пееща псалми с боне и брошка, във вълненочерно, с пеперудена яка и фльонга от връзки за обувки, кашляща като коза и смучеща мента, продрямваща набързо алилуя, нощ на четвърта бира, тиха като домино; като мишка с ръкавици в плевника на Оки Млекаря; като черно брашно във фурната на Дай Хляб. Това е довечера, галопиращо тихо по улица Магаре с водорасли на копитата, по покритите с черупки на миди павета, край пуснати завеси пред саксия с папрат, библейски цитат и бижу, хармониум, свещена тоалетка, акварели, останали откога, китайско куче и изящна розова кутийка за чай. Това е нощ, магарица сред уюта на бебета.

Виж. Това е нощ, нямо, царствено извиваща се сред черешовите дървета на Коронация; минаваща през гробищата на Бетесда с надиплени в джобовете й ветрове и разкопчана роса; падаща по "Моряшки Арсенал".

Време тече. Слушай. Време тече.

Ела по-близо сега.

Само ти можеш да чуеш спящите по улиците къщи в дълбоката вяла солена и тиха черна бандажирана нощ. Само ти можеш да видиш комбинезоните и фустите по столовете в ослепелите спални, каните и тасовете, чашите за ченета, божиите заповеди на стената и жълтеещите, вторачени в дамски нагръдници снимки на мъртвите. Само ти можеш да виждаш и чуваш, зад очите на спящите, движенията и сферите и бъркотиите и цветовете и страховете и небесните дъги и мотивите и желанията и пòлета и падането и отчаянията и огромните морета на техните сънища.

Откъдето стоиш, можеш да чуваш техните сънища.

Капитан Кет, пенсионираният сляп морски капитан, заспал в койката си в раковиновата, като кораб в бутилка, екстра класа кабина в Шхуновата къща, сънува за

Втори глас: никога такива морета като тези, които заливаха палубата на неговия "С. С. Кидуели", издуващи се над чаршафите и засмукващи го медузо-лигаво надолу солено дълбоко в морскодънния мрак, където рибата идва хапеща и го изгризва до костта на ядеца, и дългият удавник се размърдва до него.

Първи удавник: Помниш ли ме, Капитане?

Капитан Кет: Ти си Танцуващият Уйлямс!

Първи удавник: Забравих стъпките си в Нантъкет.

Втори удавник: Виждаш ли ме, Капитане? Говорещите бели кокали? Аз съм Том-Фред магаретарят... веднъж поделихме едно момиче... казваше се мисис Пробат...

Женски глас: Рози Пробат, Патешки Път тридесет и три. Качвайте се момчета, аз съм мъртва.

Трети удавник: Дръж ме, Капитане, аз съм Дърльо Кутсузът, стигнал до лош край, много забавно.

Четвърти удавник: Алфред Померой Джоунс, морски правист, роден в Мънкамс, пял като конопърче, коронясах те с една гарафа, татуиран с русалки, жаден като драга, умрял от пришки.

Първи удавник: Този череп до дупката на ухото ти е...

Пети удавник: Къдри Биван. Кажи на леля ми, че позлатения часовник го заложих аз.

Капитан Кет: Ай, ай, Къдри.

Втори удавник: Кажи на жена ми не аз никога...

Трети удавник: Аз никога не направих каквото тя каза аз никога.

Четвърти удавник: Да, те го направиха.

Пети удавник: И кой носи сега кокосови орехи, шалове и папагали на моята Гуен?

Първи удавник: Как е горе?

Втори удавник: Има ли ром и морски дарове?

Трети удавник: Бюстове и червеношийки?

Четвърти удавник: Устни хармонички?

Пети удавник: Ебенезерска камбана?

Първи удавник: Мелета и луци?

Втори удавник: И врабчета и маргаритки?

Трети удавник: Стотинки в буркана?

Четвърти удавник: Мътеница и хрътки?

Пети удавник: Рок-а-бай-бейби?

Първи удавник: Къпане на плажа?

Втори удавник: И стари момичета в бърлогата?

Трети удавник: Как са тенорите в Долайс?

Четвърти удавник: Кой дои кравите в Майсджин?

Пети удавник: Когато тя се усмихва, има ли трапчинки?

Първи удавник: Какъв е мирисът на магданоза?

Капитан Кет: О, мои мъртви мили!

Първи глас: Откъдето стоиш, можеш да чуеш на Гърбав път, в пролетната, безлунна нощ мис Цена, шивачка и продавачка в сладкарница, да сънува за

Втори глас: своя любовник, висок като градската часовникова кула, самсоново-сиропно-златогрив, огромно-бедър, и като кюнец горещ, гръмотевичен бас, и с гръден кош на рак, отварящ мидите с очи като горелки и загребващ ниско над нейното самотно обичливо димящо като термос тяло.

Мистър Едуардс: Моямила Цена!

Мис Цена: Мистър Мог Едуардс!

Мистър Едуардс: Аз съм манифактурист луд от любов! Обичам те повече от всичките бархети и американи, бродерии и димити, лен и меринос, тюсори, кретони, крепони, муслини, поплини, дюшек и кепър на цялата Палата на Платовете на света. Аз дойдох да те отведа на моя Емпориум на хълма, където борсата бръмчи по жици. Хвърляй малките си нощни чорапи и плетения от уелска вълна жакет, аз ще стопля чаршафите като електрически тостер, аз ще легна до теб като неделен шиш.

Мис Цена: Аз ще ти изплета порт-о-монет от синьо като незабравка, за монетите, да бъдат на сигурно. Аз ще стопля сърцето ти край огъня, за да можеш да си го мушнеш под жилетката, когато магазинът е затворен.

Мистър Едуардс: Моямила, Моямила, преди мишката да загризе най-долното ти чекмедже ще кажеш ли

Мис Цена: Да, Мог, да, Мог, да, да, да.

Мистър Едуардс: И всички звънци на сейфове в града ще звънят за нашата сватба.

(Звън от касови апарати и църковни камбани.)

Първи глас: Ела сега, понеси се над мрака, ела над дрейфуващата морско-мрачна улица, сега разлюляна като морето в мрачната нощ, до черния като библия душен таван над обущарския магазин на Джек Блек, където самотно и жестоко Джек Блек спи в нощна риза, загащена на глезените му с ластици и сънува за

Втори глас: преследване на неприличните двойки надолу по тревистозеленото, гъстодрако, двойно легло на гората, бичуване на комарджиите сред плюнки и талаш, изхвърляне на голите, безсрамни момичета от евтините балове на неговите нощни кошмари.

Джек Блек (Високо.):

Хъ а фу!
Хъ а фу!

Първи глас: Еванс Смъртта, гробарят

Втори глас: се смее високо и силно в своя сън и свива пръстите на краката си, виждайки, върнал се петдесет години назад, снегът да лежи дебел на гъшето поле зад спящата къща; и той изтичва навън в полето, където майка му прави уелски кексове в снега и открадва пълна шепа стафиди и снежинки и се качва обратно в леглото да ги яде студени и сладки под топлите бели чаршафи, докато майка му танцува в снежната кухня и плаче по нейните изгубените стафиди.

Първи глас: И в малката розовоока къща до тази на гробаря лежи сам седемнадесетгодишният хъркащ нежно камък на Мистър Валдо, ловец на зайци, бръснар, билкар, котешки доктор, баяч, с тлъсти розови ръце, с длани нанагоре, върху ръба на кърпения юрган, с черни, чисти и спретнати обувки в легена за бельо, с бомбе на гвоздей над леглото, кондензирано мляко и филия студен хлебен пудинг под възглавницата; и, вир-вода в тъмнината, той сънува за

Майка:

Това малко прасенце отиде на пазар
това малко прасенце остана вкъщи
това малко прасенце имаше пържола
това малко прасенце нямаше
и това малко прасенце измина

Малко момче: уии, уии, уии, уии, уии

Майка: целия път от вкъщи до

Съпруга (Пищи.): Валдо! Вал-до!

Мистър Валдо: Да, Блодуен, любов?

Съпруга: О, какво съседите ще кажат, какво съседите...

Първи съсед: Бедната мисис Валдо

Втори съсед: Какво си изпати тя

Първи съсед: Не й трябваше да се омъжва

Втори съсед: Ако не й се налагаше

Първи съсед: Същата като майка си

Втори съсед: Нà ти съпруг на тебе

Първи съсед: Лош като баща си

Втори съсед: И ти знаеш той къде свърши

Първи съсед: Горе в лудницата

Втори съсед: Плачейки за мама

Първи съсед: Всяка Събота

Втори съсед: Не стъпи на крака

Първи съсед: И си я караше така

Втори съсед: С тази мисис Бити Морис

Първи съсед: В каменоломната

Втори съсед: И виж й бебето

Първи съсед: Взело му е носа

Втори съсед: О, това ми къса сърцето

Първи съсед: Как пък не се напи

Втори съсед: Продаде пианолата

Първи съсед: И шевната й машина

Втори съсед: Падащ в канавките

Първи съсед: Говорещ с уличните лампи

Втори съсед: И какъв език

Втори съсед: Пее в миши дупки

Втори съсед: Бедната мисис Валдо

Съпруга (През плач.): ...О, Валдо, Валдо!

Мистър Валдо: Шт, любов, шт, аз съм вдовецът Валдо сега.

Майка (Пищи.): Валдо, Вал-до!

Малко момче: Да, мамо наша?

Майка: О, съседите какво ще кажат, съседите какво...

Трети съсед: Черен като ръб на бъчва

Четвърти съсед: Звъни по вратите

Трети съсед: Чупи прозорци

Четвърти съсед: Прави кални торти

Трети съсед: краде стафиди

Четвърти съсед: Пише с тебешири думи

Трети съсед: Видях го в храстите

Четвърти съсед: Играе скришка

Трети съсед: Слагат го да спи без всякаква вечеря

Четвърти съсед: Дават му сена и го заключват в тъмното

Трети съсед: Да върви в изправителния

Четвърти съсед: Да върви в изправителния

Съседите заедно: Да го научат с чехли по д.п.то.

Друга майка (Пищи.): Валдо, Вал-до! какво правиш с нашата Мати?

Малко момче: Целуни ни, Мати Богати.

Малко момиче: Дай ни едно пени, тогава.

Мистър Валдо: Имах само половин пени.

Първа жена: Устните е едно пени.

Свещеник: Ще вземеш ли тази жена Мати Богати

Втора жена: Тъпси Протеро

Трета жена: Ефи Биван

Четвърта жена: Лил Туткалката

Пета жена: Мисис Канализация

Съпруга: Блодуен Боуен

Свещеник: За своя ужасно омъжена съпруга

Малко момче (Пищи.): Не, не, не!

Първи глас: Сега, в своята като айсберг бяла, набожно изпрана кринолинова нощница, под непорочни полярни чаршафи, в напетата си, излъскана, незнаеща прах спалня с подредени изгледи от заливи, една къща за плащащи гости, на най-високото място в града, мисис Огмоор-Причард, вдовица два пъти, от мистър Огмоор, линолеум, пенсиониран, и от мистър Причард, банкрутирал издател, който, полудял от метене, миене и търкане, от гласа на прахосмукачката и изпаренията на лустрото, иронично погълнал дезинфектант, се нерви в своя плакнат сън, става насън и смушква в ребрата мъртвия мистър Огмоор, мъртвия мистър Причард, призрачна от всяка страна.

Мисис Огмоор-Причард:

Мистър Огмоор!
Мистър Причард!
Време е да ви инхалирам балсама.

Мистър Огмоор: О, мисис Огмоор!

Мистър Причард: О, мисис Причард!

Мисис Огмоор-Причард:

Скоро ще бъде време за ставане.
Кажете ми задачите си, подред.

Мистър Огмоор: Аз трябва да сложа пижамата си в чекмеджето, надписано пижами.

Мистър Причард: Аз трябва да взема студен душ, което е добре за мен.

Мистър Огмоор: Аз трябва да нося фланеления пояс да предотвратя ишиаса.

Мистър Причард: Аз трябва да се преоблека зад завесата и да си сложа престилката.

Мистър Огмоор: Аз трябва да си издухам носа.

Мисис Огмоор-Причард: В градината, ако обичате.

Мистър Огмоор: В парче лигнинова хартия, което после изгарям.

Мистър Причард: Аз трябва да си взема солите, които са приятели на здравето.

Мистър Огмоор: Аз трябва да преваря питейната вода заради микробите.

Мистър Причард: Аз трябва да си сваря билков чай, в който няма танин.

Мистър Огмоор: Аз трябва да изям въгленовата си бисквита, което е добре за мен.

Мистър Причард: Аз мога да изпуша една цигара против астма.

Мисис Огмоор-Причард: В бараката за дърва, ако обичате!

Мистър Причард: И избърша салона, и напръскам канарчето.

Мистър Огмоор: Аз трябва да сложа гумени ръкавици и да претърся китайския мопс за бълхи.

Мистър Причард: Аз трябва да избърша щорите и после да ги вдигна.

Мисис Огмоор-Причард: И не пускайте слънцето вътре, преди да си избърше обувките!

Първи глас: В месарницата на Бейнон, Газ Бейнон, дъщеря, учителка, сънувайки дълбоко, изискано тършува под разтуптяната подутина от птичи пера в скотобойната, която има басмени завеси и трисекционна гарнитура и намира, без учудване, малък недодялан мъж с рунтава опашка, мигаща в книжна кесия.

Газ Бейнон: Най-после, скъпи,

Първи глас: въздъхва Газ Бейнон. И рунтавата опашка се заклаща сурова и джинджифилена.

Орган-Морган: Помощ,

Втори глас: вика Орган-Морган, органистът, в съня си,

Орган-Морган: Има пертурбация и музика на улица Коронация! Всички съпруги крякат като патки и бебетата пеят опера. Полицай Атила Рис е извадил палка и играе каденца около кладенеца, кравите от Неделната Ливада звънят като северни елени, а на покрива на вила Хендел виж Женското Благоденствие как танцува по кюлоти, на месечина.

Първи глас: На морския бряг на града мистър и мисис Ручей, събирачи на миди, спят тихо като смърт, гръб до сбръчкан гръб, беззъби, солени и кафяви, като две стари пушени риби в кутия.

И високо отгоре, във фермата на Солниците, мистър Убря Уоткинс брои, по цяла нощ, овцете с лица на съпруги, докато прескачат оградата на хълма, усмихващи и плетящи, и блеещи точно като мисис Убря Уоткинс.

Убря Уоткинс (През прозявка.): Тридесет и четири, тридесет и пет, тридесет и шест, четиридесет и осем, осемдесет и девет...

Мисис Убря Уоткинс (Блеейки.):

Изплиташ една, изпускаш една
Изплиташ заедно две
Минаваш над изпуснатата бримка...

Първи глас: Оки Млекарят, заспал като удавен на улица Гърбава, изпразва гюмовете си в река Росица,

Оки Млекарят (Шепнешком.): независимо от скъпотията,

Първи глас: и плаче като погребение.

Втори глас: Чери Оуен, съседната порта, надига половница към устата си, но нищо не изтича от нея. Той разклаща половницата. Тя се превръща в риба. Той изпива рибата.

Първи глас: Полицай Атила Рис става тромаво от леглото, мъртъв за мрака и още пресипнал, и измъква своя шлем изпод леглото; но дълбоко в заключения заден двор на съня му подъл глас мърмори.

Глас (Мърмори.): Ти ще съжаляваш за това сутринта,

Първи глас: и той ай-рупва обратно в леглото. Шлемът му се разплисква в тъмницата.

Втори глас: Дали Нали, пощальонът, заспал по-нагоре на улицата, върви четиринадесет мили, за да достави пощата, както прави всеки ден от нощта и се чук-чуква твърд и остър върху мисис Дали Нали.

Мисис Дали Нали: Не ме пляскай, моля те, учителю,

Втори глас: хленчи жена му до него, но всяка нощ от брачния си живот тя е закъснявала за училище.

Първи глас: Синдбад Моряшки, над общата стая в пивница Моряшки Арсенал прегръща влажната си възглавница, чието тайно име е Газ Бейнон.

Един могол хваща Лили Малката в пералнята.

Лили Малката: О-ох, ти дърт могол!

Втори глас: Най-голямата на мисис Роза Вила, Май, съблича своята розово-бяла кожа в пещ в кула в пещера във водопад в гора и чака, обелена като лук, мистър Прав да скочи над горящите големящи се празни цветни петна от листа като брилянтинена пъстърва.

Май Роза Вила (Много отблизо и тихо, отделяйки думите.):

Наричай ме Долорес
Както го правят в приказките.

Първи глас: Самотна до смъртта, Беси Голямоглавата, наемница, родена в работилницата, миришеща на краварник, хърка басово и дрезгаво върху купа слама в плевника на фермата на Солниците и къса китка маргаритки от Неделна Ливада, за да ги сложи на гроба на Гомер Оуен, който я целуна веднъж до кочината, когато тя не гледаше и никога не я целуна отново, въпреки че тя гледаше през цялото време.

И Инспекторите на Жестокостта влитат в съня на мисис Бейнон Месарска, за да накажат мистър Бейнон за продажбата на

Бейнон Месарят: кукумявче месо, кучешки очи, човешки котлети.

Втори глас: Мистър Бейнон, в кървава месарска престилка, вероломства по улица Коронация, с пръст, не негов, в устата си. С безизразно лице в коварния си сън той издърпва краката на сънищата си и

Бейнон Месарят: ловувайки, яхнал свиня, прострелва дивечови дреболии.

Орган-Морган (Високо и нежно.): Помощ!

Газ Бейнон (Нежно.): Мой лукав мил.

Първи глас: Сега зад очите и тайните на сънуващите по улиците люляни да спят от морето, виж

Втори глас: Мръвките и безпорядъка, обици и глави на бутонели, чанти и кокали, пепел, обелка, пърхут и изрязани нокти, лиги и снежинки и опадалите пера на сънищата, развалините и цаците и раковините и рибените кости, спермацет и лунна светлина и малкото солено пържено, сервирани от скритото море.

Първи глас: Бухалите ловуват. Виж, над надгробните камъни на Бетесда, един буха и връхлита, и хваща мишка до Хана Рис, Обичана Съпруга. А в улица Коронация, която само ти можеш да видиш, че е толкова тъмна под параклиса на небето, Преподобният Ели Женкинс, поет, свещеник, се обръща в своя дълбок къмизгревен сън и сънува за

Пр. Ели Женкинс: Ейстедводай.

Втори глас: Той римува сложно на музиката на тромбас и гайдогорна, през цялата нощ в друидската си занемарена нощница в бирена шатра, черна от прегаряне.

Първи глас: Мистър Пу, директор на училище, проницателно заспал, претендира, че спи, шпионира лукаво покрай унинието на нощната си шапка и пссст! свирва.

Мистър Пу: Убийство.

Първи глас: Мисис Орган-Морган, бакалка, увита в сиво като съселче, апелира с ръце на ушите.

Мисис Орган-Морган: Тишина.

Втори глас: Тя спи много сладко в пещера от вълна и тромпетиращият до нея Орган-Морган хърка не по-звучно от паяк.

Първи глас: Мери Ан Моряшка сънува за

Мери Ан Моряшка: Райската Градина.

Първи глас: Тя идва по сюртук-комбинезон и оттропва по налъми

Мери Ан Моряшка: далеч от студената ожулена кърпена кухня с картините от Неделно училище по боядисаната в бяло стена и фермерския алманах, увесен над пейката, с парчетата бекон на куки под тавана, и слиза надолу по осеяните с черупки пътеки на градината на тази ябълковопайена кухня, навежда се под просторите с щипки за пране, закачва престилката си на касисовите храсти, отминава бобовите редове и луковите гнезда и доматите, зреещи на стената, по посока на стареца, свирещ на хармониум в овощната градина и сяда на тревата до него, и прихлупва зелените грахчета, които израстват през скута на сюртука й, който бърше росата.

Първи глас: В улица Магаре, толкова перушинени от сън, Дай Хляб, Поли Жартиерата, Недобри Малчо и Лорд Чупи-стъкло въздишат преди изгрева, който ще бъде, и сънуват за

Дай Хляб: Хареми.

Поли Жартиерата: Бебета.

Недобри Малчо: Нищо.

Лорд Чупи-стъкло: Тик-так тик-так тик-так тик-так.

Първи глас: Време тече. Слушай. Време тече. Един бухал лети към вкъщи покрай Бетесда, към параклис в орехово дърво. И педя по педя се вдига зора.

(Един отдалечен камбанен звън, бледо отекващ.)

Първи глас: Застани на този хълм. Това е хълмът Лариджиб, стар като хълмовете, висок, студен и зелен, и от този малък кръг от камъни, направен не от друиди, а от мисис Бейновия Били, можеш да видиш целия град под теб, спящ в самото провиделяване.

Можеш да чуеш болните от любов гривеци да се закачат в леглата. Откъм фермите пролайва в съня си куче. Градът се къдри като езеро в пробуждаща се мараня.

Глас от справочник: По-малко от петстотин души обитават трите чудати улици и няколкото тесни пресечки, и разпръснатите чифлици, които съставляват това малко, разпадащо се мочурливо място, което може, наистина, да се нарече "обратна река на живота", без неуважение към неговите жители, които притежават до ден-днешен, пикантна самобитна индивидуалност. Главната улица, улица Коронация, се състои, в по-голямата си част, от прости двуетажни къщи, повечето от които се опитват да постигнат в известна доза празничен вид, гиздейки се с ярки цветове и с демократичната употреба на розова боя, въпреки че остават няколко къщи от осемнадесети век с по-големи претенции, макар и като цяло, на тъжен етап на разпадане. Въпреки че има малко неща, които биха привлекли любителя на хълмове, търсача на здраве, спортиста или неделния моторист, съзерцателят може, ако е умело привлечен, да му отдели няколко мързеливи часа, да открие, в набръчканите му улици и малкото му рибарско пристанище, в няколкото му куриозни обичая и в разговорите на неговите местни "образи", малко от живописния привкус на миналото, толкова често отсъстващ в градове и села, вървели рамо до рамо с времето. За река Росица се говори, че гъмжи от пъстърва, но много е бракониерствана. Мястото за поклонение, със занемареното си гробище, не представлява архитектурна ценност.

(Кукурига петел.)

Първи глас: Княжеството на небето просветлява сега, над зеления ни хълм, в пролетното утро на чучулиги и петли и камбани.

(Бавно бие камбана.)

Първи глас: Кой дърпа въжето на камбаната на кметството, ако не слепият Капитан Кет? Един по един, както всяка сутрин, спящите отекват от съня. И скоро ще видиш бавно излитащ от комините лански сняг, докато Капитан Кет, в моряшка шапка и морски ботуши, съобщава за новото днес със своя звучен вън-от-леглото звънец.

Втори глас: Преподобният Ели Женкинс, в Къщата на Бетесда, слепешката се вмъква от леглото в свещеническото си черно, сресва назад поетично бялата си коса, забравя да се измие, трамбова бос надолу по стълбите, отваря входната врата и гледайки навън към деня, и нагоре към вечния хълм, и слушайки прибоя на морето и дърдоренето на птиците, си спомня собствените стихове и ги казва нежно на празната улица Коронация, която изгрява и буди своите слепи.

Пр. Ели Женкинс:

Мила Гуолия! Зная любима
Че по-обичани от нашия градове
И по-красиви, и по-високи хълмове има
И гробове, по-покрити с цветове,

И по-гъсти гори в пролетта по-напети,
И с птички окичени крещящо,
И по-сладко от мене запели поети
За възхвала в това утро най-изящно.

До Кадър Идрис, от бури граден,
До Мол ир Уидфовата глория,
Карнит Люлин красавец роден,
Плинлимон с древна история,

До планини, където Цар Артур сънува,
До Пенмайнмаур, предизвикващ цял свят,
Хълма Лариджиб къртичина се струва,
Давид пред Голиат.

До Саути, Сени, Доуви, Ди,
Ейду, Едън, Ейлед, цял парад,
Таф и Тови - широки и волни води,
Ливнант със своя водопад,

Клирън, Клетай, Дилайс, Доу,
Ели, Гуили, Огур, Нед,
Малка е река Росица, лорд,
Бебе на тръстиков кушет.

До Карег Сенън, Цар на времето,
Нашата Глава на Чапла подобава
Малък камък с водорасли покрит,
Място на гъските за самота и забрава.

Малко долче е Млечна Гора
До Златната Дъбрава на Гронгар,
Но позволете ми избор, о, да!
Ще обичам цял живот и по-стар,

Да обикалям дърветата наши, да лудувам
По Гъшия път, по Магарешки склон,
По цели дни ромоленето на Росица да чувам
И никога, никога да не напусна този град.

Втори глас: Преподобният Женкинс затваря входната врата.

Неговата сутрешна служба свърши.

(Бавно бие камбана.)

Първи глас:

Сега, най-после събудена от вън-от-леглото-спящи-глави-Поли-сложи-водата-да-ври кметска камбана, Лили Малката, мисис Бейновото съкровище, слиза по стълбите на своя сън на кралска особа, който през цялата нощ се подбиваше с нея, пикантен в мрака на Млечна гора и слага чайника на примуса в мисис Бейновата кухня, поглежда се в мистър Бейновото огледало за бръснене над мивката, и вижда:

Лили Малката:

О, какво лице!
Откъде си взе тази коса?
Взех си я от стар котак.
Върни му я тогава мила.
О, каква къдрица!

Откъде си взе този нос, Лили?
Взех си го от татко, мили.
Ти си го сложила наопъки!
О, каква кратуна!

Погледни си тена!
О, не, ти погледни.
Трябва му малко грим.
Трябва му воалетка.
О, какъв чар!

Откъде си взе усмивката, Лил?
Какво те бърка, момиче.
Никой не те обича.
Така мислиш ти.

Кажи кое те обича?
Няма да кажа.
Хайде, Лили.
Кълнеш ли се тогава?
Кълна се.

Първи глас: И много нежно, устните й почти докосващи отражението й, тя издишва името и замъглява бръснарското огледало.

Мисис Бейнон (Гръмко, отгоре.): Лили!

Лили Малката (Гръмко.): Да, мамо.

Мисис Бейнон: Къде е чаят ми, момиче?

Лили Малката:

(Тихо.) Де мислиш? В котешката кутия?
(Гръмко.) Идва, мамо.

Първи глас: Мистър Пу, в Училището отсреща, носи сутрешния чай на мисис Пу и шепне по стълбището.

Мистър Пу:

Ето арсеника ти, мила.
И твоята смъртоносна за кранти бисквита.
Удуших ти папагала.
Изплюх се във вазите.
Сложих сирене в мишите дупки.
Ето твоя...
...хубав чай, мила.

Мисис Пу: Толкова много захар.

Мистър Пу: Още не си го опитала, мила.

Мисис Пу: Толкова много мляко, тогава. Каза ли мистър Женкинс поезията си?

Мистър Пу: Да, мила.

Мисис Пу: Тогава е време за ставане. Дай ми очилата.

Не, не очилата за четене, искам да погледна навън.

Искам да видя.

Втори глас: Лили Малката, съкровището, как мие прага, застанала на червените си колене.

Мисис Пу: О, дяволицата - завряла си е роклята в кюлотите!

Втори глас: Полицай Атила Рис, волски-як, с обувки като баржи, излизащ с тропот от затвора с тежко говеждочревно раздразнение, черночел под влажния си шлем...

Мисис Пу: Отива да арестува Поли Жартиерата, помни ми думите.

Мистър Пу: За какво, мила?

Мисис Пу: Защото има бебета.

Втори глас: ...и тресящ се тежко надолу към плажа, за да види, че морето още е там.

Първи глас: Мери Ан Моряшка, отваряща прозореца на спалнята си над общата стая в пивницата и викаща към небесата

Мери Ан Моряшка: Аз съм осемдесет и пет години три месеца и един ден!

Мисис Пу: Ще го потвърдя, тя никога не греши.

Първи глас: Орган-Морган, свирещ акорди по черчевето на прозореца на спалнята си за сутрешните съпруги рибешки чайки, които, препирайки се над улица Магаре, наблюдават.

Дай Хляб: Мен, Дай Хляб, бързащ за фурната, загащващ ризата си, закопчаващ жилетката, пинк - изхвърча едно копче, защо не могат да ги зашият, без време за закуска, без нищо за закуска, има съпруги за теб.

Мисис Дай Хляб Едно: Мен, мисис Дай Хляб Едно, с кепе и шал и без стар корсет, хубава, за да й е удобно, хубава, за да е хубава, тропаща с дървени обуща по плочките, за да раздразни съседка. О, мисис Сара, би ли ми дала един самун, сърце? Дай Хляб забравил хляба. Имаме чудесно утро! Как са циреите ти тази сутрин? Не е ли това добра новина, това е промяна да ти вземе акъла. Благодарно, мисис Сара.

Мисис Дай Хляб Две: Мен, мисис Дай Хляб Две, нациганена убийствено със сребърно-червена фуста над коленете, мръсни хубави колене, виж ми тялото през фустата, кафяво като зарзала, обувки с висок ток без един ток, с черупчен гребен в моята ярка черна очертаваща фигурата ми коса и нищо друго изобщо, освен петно от парфюм, провесена отпуснато на пътната врата, ще ти позная бъдещето по чаени листа, мръщеща се на слънцето, палеща лулата си.

Лорд Чупи-стъкло: Мен, Лорд Чупи-стъкло, в стар редингот, принадлежал на Ели Женкинс и чифт пощальонски панталони от битпазара на Бетесда, тичащ навън да изхвърли помията - внимавай там, Скитник! - и после тичащ навътре отново, тик-так.

Недобри Малчо: Мен, Недобри Малчо, не очакващ нищо добро в пералнята.

Мис Цена: Мен, Мис Цена, в красивия ми щампован пеньоар, сръчна край простора, ловка като колибърче, после тупа-лупа обратно при моето рохко яйце в своята чашка, моите хрупкави пържени пръсти, моя домашен кейк и бучка масло.

Поли Жартиерата: Мен, Поли Жартиерата, под простряното пране, кърмеща в градината моето хубаво ново бебе. Нищо не расте в нашата градина, само пране. И бебета. И къде живеят бащите им, любов? Над хълмовете и далеч оттук. Ти ме гледаш сега. Знам какво си мислиш, бедно малко бозаещо същество. Мислиш си, ти не си по-добра отколкото трябва, Поли, и това е достатъчно добре за мен. О, не е ли ужасно нещо животът, благодаря Богу?

(Единичин дълъг висок акорд по струните.)

Първи глас: Сега тиганите цвърчат, чайниците и котките мъркат в кухнята. Градът мирише на закуска и водорасли по целия път надолу от Заливния Изглед, където мисис Огмор-Причард, със селска риза и тюрбан, яхнала голяма метла, за да атакува праха, кълве от своя хляб без нишесте и сърба чай с лимонена кора, до Крайната Къща, където мистър Валдо, с бомбе и лигавник, лапа запържено студено месо и херинги и сърба от сосиерата. Мери Ан Моряшка

Мери Ан Моряшка: възхвалява Бога, създал овесената каша.

Първи глас: Мистър Пу

Мистър Пу: си припомня плексиглас, жонглирайки с омлета си.

Втори глас: Мисис Пу

Мисис Пу: тормози солницата.

Първи глас: Дали Нали, пощальонът

Дали Нали: пресушава последната си чаша черен възсолен чай и измърморва ругатня към кудкудякащия двор, където кокошките тръпнат и жадуват за напоените си с чай залъци.

Първи глас: Мисис Дали Нали,

Мисис Дали Нали: пълна с чай до ръба на двойната си брадичка, мъти и бълбука над своя вещерски събор от чайници на обсег от свистящата горещина, готова винаги да отвори пощата на пара.

Първи глас: Преподобният Ели Женкинс

Пр. Ели Женкинс: открива рима и топи перото си в какао.

Първи глас: Лорд Чупи-стъкло в тик-такащата си кухня

Лорд Чупи-стъкло: подскача от часовник на часовник, с връзка ключове за часовници в едната ръка и рибешка глава в другата.

Първи глас: Капитан Кет в своята галера

Капитан Кет: сляп и с деликатни пръсти вкусва с наслада пърженото си море.

Първи глас: Мистър и мисис Чери Оуен, в стаята на тяхната улица Магаре, която е спалня, гостна, кухня и килер, сядат пред снощната си вечеря от лукови глави, сварени с ризите, и бульон от компир и кожи от бекон и праз-лук и кокал.

Мисис Чери Оуен: Виждаш ли това леке на стената до картината на леля Цвят? Ето там метна нишестето.

(Чери Оуен се смее доволно.)

Мисис Чери Оуен: Липсваше ти само инч да ме уцелиш.

Чери Оуен: Мен винаги ми липсва също леля Цвят.

Мисис Чери Оуен: Помниш ли от снощи? Как влезе разклатен, момчето ми, пиян като дякон с голямо мокро ведро и кош за риба, пълен с бира, и ме погледна и ми каза, "Бог се прибра вкъщи!", каза, и после пльосна през ведрото, и рита и псува, и подът бе целият в бутилки и змиорки.

Чери Оуен: Нараних ли се?

Мисис Чери Оуен: После си свали панталоните и каза, "Иска ли някой да се бори!" О, ти стар бабун.

Чери Оуен: Целуни ме.

Мисис Чери Оуен: И после изпя "Хляб от небето", тенор и бас.

Чери Оуен:Винаги пея "Хляб от небето".

Мисис Чери Оуен: И после потанцува малко върху масата.

Чери Оуен: Нима?

Мисис Чери Оуен: Мъртво пиян!

Чери Оуен: И после какво направих?

Мисис Чери Оуен: После плака като бебе и каза, че си беден пиян сирак без никакъв дом освен гроба.

Чери Оуен: И какво направих след това, моя мила?

Мисис Чери Оуен: После танцува още веднъж върху масата и каза, че си цар Соломон Оуен и аз съм твоята мисис Шеба.

Чери Оуен (Тихо.): И после?

Мисис Чери Оуен: После те сложих в леглото и ти хърка цяла нощ като казан за ракия.

(Мистър и мисис Чери Оуен се смеят заедно доволно.)

Първи глас: От месарницата на Бейнон на улица Коронация миризмата на пържен дроб се промъква навън боязливо, с лук в дъха си. И чуй! В мрачната закусвалня зад магазина, мистър и мисис Бейнон, обслужвани от тяхното съкровище, се забавляват, между хапките, с ежесутрешната си дандания и мисис Бейнон подмята хрущялите под пискюлената покривка на масата на нейната тлъста котка.

(Мърка котка.)

Мисис Бейнон: Тя харесва дроба, Бен.

Мистър Бейнон: Би трябвало, Бес. Той е на брат й.

Мисис Бейнон (Пищи.): О, чу ли това, Лили?

Лили Малката: Да, мамо.

Мисис Бейнон: Ние ядем котешко.

Лили Малката: Да, мамо.

Мисис Бейнон: О, котешки месар такъв!

Мистър Бейнон: Прегледано е от доктора, отбележи.

Мисис Бейнон (Истерично.): Какво общо има това с това?

Мистър Бейнон: Вчера ядохме къртица.

Мисис Бейнон: О, Лили, Лили!

Мистър Бейнон: Понеделник, видра. Вторник, мишки.

(Мисис Бейнон пищи.)

Лили Малката: Давай, мисис Бейнон. Той е най-големият лъжец в града.

Мисис Бейнон: Не смей да казваш така за мистър Бейнон.

Лили Малката: Всеки го знае, мамо.

Мисис Бейнон: Мистър Бейнон никога не лъже. Нали Бен?

Мистър Бейнон: Не, Бес. И сега излизам на лов за жаби, с малката си секира.

Мисис Бейнон: О, Лили, Лили!

Първи глас: Нагоре по улицата, в Моряшки Арсенал, Синбад Моряшки, внук на Мери Ан Моряшка, точи халби в слънчевия бар. Корабният часовник в бара показва единадесет и половина. Единадесет и половина е време за отваряне. Стрелките на часовника стоят неподвижно на единадесет и половина от петдесет години. Винаги е време за отваряне в Моряшки Арсенал.

Синбад: Ето и за мен, Синбад.

Първи глас: Из целия град бебетата и старците са измити и сложени в счупените им колички и изтърколени на огрените от слънце и седеф павета или вън в задните дворове под танцуващото бельо, и оставени. Едно бебе реве.

Стрелец: Аз си искам пурата и той си иска шишето.

(Бие училищен звънец.)

Първи глас: Носовете са обърсани, главите откъснати, косата сресана, ръцете изжулени, ушите зашлевени и децата с крясъци отлитат на училище.

Първи глас: Рибарите гъргорят на мрежите си. Недобри Малчо изкарва гумената лодка Занзибар, прибира веслата, дрейфува бавно в пълния с писии залив и лягайки по гръб в неизчерпаната вода сред щипки на раци и плетеници от водорасли, гледа нагоре към пролетното небе.

Недобри Малчо (Тихо, мързеливо.): Не знам кой е там горе и не ме е грижа.

Първи глас: Той обръща глава и поглежда нагоре към хълма Лариджиб, и вижда, сред зелените развълнувани дървета, белите къщи на пръснатите наоколо ферми, където фермерските момчета подсвиркват, кучета лаят, крави мучат, но всичко толкова далече от него, и от теб, за да се чуе. И в града магазините със скърцане се отварят. На вратата на дома Манчестър мистър Едуардс с папионка на яката и сламена шапка премерва на око мотаещите се наоколо за размери на трофейни фланелени ризи и наметала, и блузи на цветя, и крещи на себе си в мрака зад окото си

Мистър Едуардс (Шепне.): Обичам мис Цена.

Първи глас: В пощата се продаде сироп. Една каруца, пълна с кокошки, и фермер отива към пазара. На ъгъла на Коронация бутилките от мляко стоят като ниски сребърни полицаи. И седящ на отворения прозорец на Шхуновата къща, слепият капитан Кет чува цялото утро на града.

(Училищен звънец в дълбочина. Детски гласове. Шум от детски стъпки по паветата.)

Капитан Кет (Тихо, на себе си.): Маги Ричардс, Косе Бос, Томи Пауъл, нашият Сал, малкият Геруайн, Били Гмурецът с кучешкия глас, един от мистър Валдовите, неприличният Хъмфри, Джеки със сополите... Къде е Бардин Стихчо?, и задъханите момчета от игрището за голф? Сигурно пак са получили обрив.

(Внезапен вик сред детските гласове.)

Капитан Кет: Някой удари Маги Ричардс. Две към едно това е Били Гмурецът. Никога не вярвай на момче, което лае.

(Взрив от пискащи крясъци.)

Още веднъж! Това е Били.

Първи глас: И детските гласове отшумяват.

(Пощальонско чук-чук на врата, далече.)

Капитан Кет (Тихо, на себе си.): Това е Дали Нали, чукащ в Заливния Изглед. Чук-чук, много тихо. Чукащият си е сложил детска ръкавица. Кой ли е изпратил писмо на мисис Огмор-Причард?

(Чук-чук, далечно отново.)

Капитан Кет: Сега внимателно, тя избърсва шпионката. Всяка стъпка е като люспа сапун. Премерва те три пъти. Тази стара Беси би натъркала ливадата с пчелен восък, за да се пързалят птичките.

Дали Нали: Добрутро, мисис Огмор-Причард.

Мисис Огмор-Причард: Добро утро, пощальоне.

Дали Нали: Ето писмо за теб с адресиран и облепен с марки плик към него, допътувало от Градените Герани. Един джентълмен иска да изучава птиците и би ли получил подслон за две седмици и баня, вегетарианец.

Мисис Огмор-Причард: Не.

Дали Нали (Убедително.): Ти не би забелязала, че е бил в къщата, мисис Огмор-Причард. Той ще излиза сутрин с пукването на зората, с чантата си с хлебни трохи и малкия си телескоп...

Мисис Огмор-Причард: И ще се прибира вкъщи по всяко време, покрит с пера. Не искам хора в моите хубави чисти стаи, дишащи навсякъде по столовете...

Дали Нали: Честен кръст, той няма да диша.

Мисис Огмор-Причард: ...и слагащи краката си по моите килими и кихащи по китайския ми порцелан и спящи в моите чаршафи...

Дали Нали: Той иска само единично легло, мисис Огмор-Причард.

(Тръшва се врата.)

Капитан Кет (Тихо.): И тя се връща обратно в кухнята да полира доматите.

Първи глас: Капитан Кет чува стъпките на Дали Нали, тежки по далечните павета.

Капитан Кет: Едно, две, три, четири, пет... Това е мисис Роза Вила. Какво сме днес? Днес тя получава писмото от сестра си от Прещип. Как са зъбките на близначетата?

Той спира пред училището.

Дали Нали: Добрутро, мисис Пу. Мисис Огмор-Причард не иска да пусне един джентълмен при нея от Градени Герани, защото той ще спи в нейните чаршафи, сестрата на мисис Роза Вила, с близнаци от Прещип, вече е време да ги ражда...

Мисис Пу: Дай ми пакета.

Дали Нали: Той е за мистър Пу, мисис Пу.

Мисис Пу: Голяма работа. Какво има вътре?

Дали Нали: Една книга, наречена "Жития на Великите Отровители".

Капитан Кет: Това е домът Манчестър.

Дали Нали: Добрутро, мистър Едуардс. Много дребни новини. Мисис Огмор-Причард не иска птици в къщата си и мистър Пу е купил сега книга, за да види сметката на мисис Пу.

Мистър Едуардс: Имаш ли писмо от нея?

Дали Нали: Мис Цена те обича с цялото си сърце. Днес мирише на лавандула. Тя е привършила последното вино от бъзов цвят, но сладкото от дюли е втасало и тя бродира рози на салфетките. Миналата седмица продаде три буркана варени бонбони, един паунд менти, половин кутия желирани мъничета и шест цветни фотографии на Лариджиб. Твоя навеки. Следват двадесет и един Х-а.

Мистър Едуардс: О, Дали Нали, тя е рубин! Ето моето писмо. Сложи го в нейните ръцете сега.

Капитан Кет: Мистър Валдо бързащ към Моряшки Арсенал. Пинта бира, с едно яйце в нея.

(Стъпките спират.)

(Тихо.) Има писмо за него.

Дали Нали: Още една съдебна призовка за бащинство, мистър Валдо.

Първи глас: Бързите стъпки затичват по паветата и качват три стъпала до Моряшки Арсенал.

Мистър Валдо (Викайки.): Бързо, Синбад. Пинта бира. И без яйце.

Първи глас: Хората ходят сега нагоре-надолу по калдъръма.

Капитан Кет: Всичките жени са вън тази сутрин, на слънце. Можеш да познаеш, че е Пролет. Там ходи мисис Чери, можеш да я познаеш по припкането, отприпква нова като маргаритка. Кой говори край помпата? Мисис Ручей и Малчо разтягат локуми. Какво можеш да говориш за локуми? Това е мисис Дай Хляб Едно, валсува нагоре по улицата като желе, щом се разклати и шляп, шляп, шляп. Кой е това? Мисис Бейнон Месарска с глезената черна котка, тя я следва навсякъде, мяукайки и всичко. Там ходи мисис Двадесет и Три, важна, слънцето изгрява и залязва в нейното деколте, когато затвори очи, е нощ. С високи токчета сега, в същата сутрин, най-голямата на мисис Роза Вила, Май, седемнадесетгодишна, и никога целувана хо-хо, минава млада и напращяла под моя прозорец към полето с козите с козлета, тя ми припомня целия път. Не мога да чуя какво дрънкат жените край помпата. Същото както винаги. Кой има бебе, кой чие око насинил, видя ли Поли Жартиерата как надува корема, трябва да има закон, видя ли бледоморавия нов джемпър на мисис Бейнон, това е пребоядисаният й стар сив джемпър, кой умрял, кой умира, чудесен ден, о, цената на сапунените мехури!

(Музика на орган, в далечината.)

Капитан Кет: Орган-Морган отрано е захванал. Можеш да познаеш, че е Пролет.

Първи глас: И той чува дрънчене на гюмове мляко.

Капитан Кет: Оки Млекарят на обиколката си. Ще го кажа, млякото му е прясно като росата. Половината е роса. Гъгни, Оки, припявай и наводнявай града... Някой идва. Сега гласовете край помпата могат да видят, че някой идва. Ш-шт, чува се ш-шт! Можеш да познаеш по звука на това ш-шт, че е Поли Жартиерата. (По-силно.) Здрасти, Поли, кой е там?

Поли Жартиерата(От разстояние.): Аз, любов.

Капитан Кет:Това е Поли Жартиерата. (Тихо.) Здрасти, Поли, любов моя, можеш ли да чуеш нямото патешко съскане на съпругите, докато се бутат и кълват или перчат откъм патешката паша? Кой те е прегръщал, кога? Кой от техните мъжленца патоци пъшкал в Млечна гора за твоите неприлични майчини рамена и тяло като гардероб, любов? Търкай подовете на Благоденствената Зала за Благотворителния Танц на Съюза на Майките, ти си една истинска майка, не би въртяла своя задник пандишпан или топяла дебелите си малки маслени крака в това благочестие с венчалната халка довечера, макар че валсуващите борци за хляб, изтръгнати от уютния дим на Моряшки Арсенал ще се ядосват и униват.

(Пее петел.)

Капитан Кет: Много късно, петльо, много късно

Втори глас: защото градът вече е преполовил своето утро. Утрото е работливо като пчеличка.

(Музиката от орган заглъхва в тишина.)

Първи глас: Чува се чат-чаткане на коне по меденослънчевите калдъръми на жужащите улици, коване на конски подкови, кълване, квакане и кудкудякане, синигерово чирикане от натежалите от птици клони, магарешки рев на Магарешки Склон. Хляб се пече, свине грухтят, месарят кълца котлети, дрънкат гюмове, сейфове звънят, блеят овце, кучета лаят, пеят триони. О, Пролетта цвили и утрото мучи от танцуващите с дървени обувки ферми, чайките дърдорят и обсаждат подмятащата лодки река и море, и мидите пускат мехурчета в пясъка, ровят раци, кряка навяк, гарван грачи, гука гълъб, часовник отмерва час, бивол реве, и кръпките брътвеж от зоодвора на училището, докато жените се прекъсват и надвикват в смесения магазин на мисис Орган-Морган, където се продава всичко: яйчен крем, ведра, къна, миши капани, мрежи за скариди, захар, пощенски марки, конфети, парафин, секири, свирки.

Първа жена: Мисис Огмоор-Причард

Втора жена: я пък тя

Първа жена: взела мъж от Градени Герани

Трета жена: и той има малък телескоп да гледа гълъбиците

Втора жена: Дали Нали каза.

Трета жена: Помниш ли първия й съпруг? Той не се нуждаеше от телескоп

Първа жена: той ги гледаше как се събличат през ключалката

Трета жена: и обичаше да вика Дръж,

Втора жена: но мистър Огмоор беше истински джентълмен

Първа жена: въпреки че обеси своя пес.

Трета жена: Да сте виждали мисис Бейнон Месарска?

Втора жена: тя каза, че Бейнон Месарят слага кучета в месомелачката

Първа жена: хайде де, той я дърпа за носа

Трета жена: сега да не сте посмели да й го кажете, милата,

Втора жена: или тя ще си помисли, че той иска да й го откъсне и изяде.

Четвърта жена: Много хаховци живеят тук, ако си помислиш.

Първа жена: Погледнете сега този Недобри Малчо

Втора жена: мързи го да си обърше сополите

Трета жена: и ходи за риба всеки ден и всичко, което досега е уловил, беше мисис Самуелс,

Първа жена: престояла цяла седмица във водата.

Втора жена: И виж жената на Оки Млекаря, която никой не е виждал,

Първа жена: той я пази в бюфета с празните шишета

Трета жена: и помисли за Дай Хляб с две жени,

Втора жена: една за през деня и една за през нощта.

Четвърта жена: Мъжете са скрити скотове.

Трета жена: И как е Орган-Морган, мисис Морган?

Първа жена: изглеждаш съсипана до смърт,

Втора жена: то е само орган орган през цялото време с него

Трета жена: всяка нощ до среднощ свири на органа.

Мисис Орган-Морган: О, аз много страдам от музика.

Първи глас: Навън слънцето скача в грубия подскачащ град. Пробягва по живия плет на Гъши път, шамаросва птичките, за да пеят. Пролетта профучава зелена надолу по Гърбав път и раковините отворени звънят. Лариджиб в този резен на утрото е свеж и с дъх на плодове и топъл, улиците, полята, пясъците и водата подскачат под младото слънце.

Втори глас: Кръстьо Смъртта натиска силно с черни ръкавици ковчега на гърдите си, за да не му изхвръкне сърцето.

Кръстьо Смъртта (Остро.): Къде е достойнството ти. Легни.

Втори глас: Пролетта разбърква Газ Бейнон, учителката като лъжица.

Газ Бейнон(Сълзливо.): О, какво мога да сторя? Никога няма да се пречистя, ако трепна.

Втори глас: Пролетта в това силно утро се пени с пламък в Джек Блек, докато той поправя една обувка с висок ток на мисис Дай Хляб Две циганката, но той сурово я изчуква навън.

Джек Блек (Под ритъма на чук.): Няма никакъв баджак, към този крак към този ток.

Втори глас: Слънцето и зеленият бриз отново товарят трюма морски спомени на Капитан Кет.

Капитан Кет: Не, аз ще взема мулатката, за Бога, кой е капитан тук? Парле ву ку-ку, мадам?

Втори глас: Мери Ан Моряшка казва много тихо на себе си, като гледа навън към хълма Лариджиб от спалнята, в която е родена.

Мери Ан Моряшка (Силно.): Това е пролет в Лариджиб в слънцето в моята старост, и това е Избраната Земя.

Първи глас: И в мрачната и свистяща влажна подгизнала в чай мъглива пигмейска кухня на Дали Нали, пощальона, където фучащите като котки чайници тракат и подскачат на печката, мисис Дали Нали отваря на пара писмото на мистър Мог Едуардс до мис Моямила Цена и го чете на глас на Дали Нали на кос пролетен слънчев лъч, промушил се през единствения запечатан прозорец, цялата в сълзи, докато дрогираните, мокри кокошки на задната врата хленчат и се вайкат за апетитния си блатно-черен чай.

Мисис Дали Нали: От Дом Манчестър, Лариджиб. Ергенски Реквизит: Мистър Мог Едуардс (наследник на Лата), Търговец на платове, Галантерист, Майстор шивач, Костюмиер. За Западния Регион Пеньоари, Дамско Бельо, Домашни Роби, Вечерни Рокли, Чеизи, Ританки. Също Готов да Ви Облече за Всякакви Случаи. Икономична Екипировка за Селскостопански Работници Наш Дизайн, Комплект с Гардероби. Сред Нашите Доволни Клиенти Министри на Религията и Пастори. Проби по Заявка. Рекламира Седмично във Фанфарите на Лата. Прелюбима Моямила Цена моя Небесна Невеста,

Мог Едуардс: обичам те докато Смъртта ни приобщи и тогава ще бъдем завинаги и завинаги заедно. Днес дойде нов пакет с панделки от Катун-базар, всичките цветове на дъгата. Желая да мога да вържа панделка в косата ти една бяла но не може да бъде. Сънувах те снощи цялата в пот и седна в скута ми, когато преподобния Женкинс излезе на улицата. Виждам че имаш русалка в скута си каза той и си свали шапката. Той е истински Християнин. Не като Чери Оуен, който каза, трябвало е да я върнеш обратно ми каза. Бизнесът е много оскъден. Поли Жартиерата купи два жартиера с рози, но тя никога не е имала чорапи, така че какъв е смисълът казвам. Мистър Валдо се опита да ми продаде една женска нощница гигантски ръст, каза че я намерил и ние знаем къде. Аз продадох кутийка карфички на Том Моряшки, да си чисти зъбите. Ако продължава така ще се преместя в работилницата. Сърцето ми е в твоите гърди и твоето е в моите. Бог да бъде винаги с теб Моямила Цена и да те пази прелестна за мен в Небесното Му Царство. Аз трябва да спра сега и оставам Твой Вечен, Мог Едуардс.

Мисис Дали Нали: И после малко послание с гумен печат. Пазарувай при Мог!!!

Първи глас: И Дали Нали, боботеща, изприпква отново навън към триместната барака, наречена Обществен дом, в задния двор, където кокошките хленчат, и вижда, в неочакван Пролетен блясък,

Втори глас: сребристи чайки крякащи долу на пристанището където рибарите плюят и подпират утрото и гледат рибното море гладко до своя морски край, който се поклаща в синьо. Зелени и златни монети, тютюн, консервирана сьомга, шапки с пера, буркани от рибен пастет, топлина за бъдещата зима, се вплитат в него и скачат богато и хлъзгаво в плътта и формите на рибите по студените морски улици. Но със сини мързеливи очи рибарите съзерцават млечно-меката шепнеща вода без нито гънка или гребен, като че тя изригва огромни топове и дракони и тайфунира града.

Рибар: Много бурно днес за риболов.

Втори глас: И те благодарят Богу, и плюят за късмет по чайките, и бавно като мъх и тихо изкачват хълма към Моряшки Арсенал, оставяйки неподвижно неподвижно море, докато децата

(Училищен звънец.)

Първи глас: препускат и подрипват бурно и пеят вън от училището в немарливата градина. И Капитан Кет на своя прозорец казва тихо на себе си думите на песента им.

Капитан Кет (На песенен ритъм.):

Джони Щрак и Флоси Глум
Си слагат бебето в млечен гюм
Флоси Глум и Джони Щрак
Единият ще го извади и другият ще го напъха пак
О, сега съм аз на ред, каза Флоси Глум,
Да взема бебето от млечния гюм
И сега съм аз на ред, каза Джони Щрак,
Да го натисна по главата и да го напъхам пак

Джони Щрак и Флоси Глум
Си слагат бебето в млечен гюм
Единият ще го напъха и другият ще го извади пак
И само бира му дават на този юнак
Защото Джони Щрак и Флоси Глум
Винаги са имали едно на ум
Че бирата е добра за търбух в млечен гюм.

(Дълга пауза.)

Първи глас: Над Млечна гора отчетливо звучи небесна музика. Това е "Шумоленето на Пролетта".

Втори глас: Акапелна група пее в гробищата на Бетесда, весело, но приглушено.

Първи глас: Зеленчуците правят любов над тенорите

Втори глас: и кучета лаят тъжно в лицето.

Първи глас: Мисис Огмоор-Причард се уригва в една жалейна лентичка и преследва слънчевата светлина с трепачка за мухи, но даже тя не може да прогони Пролетта: в една от паничките за изплакване на пръсти никне иглика.

Втори глас: Мисис Дай Хляб Едно и Мисис Дай Хляб Две стоят пред къщата си на Магарешка Пряка, едната мургаво, едната загладено цъфтящи под бързото, росно слънце. Мисис Дай Хляб Две гледа в кристална топка, която държи в скута на мръсната си жълта фуста, здраво притисната в нейните здрави мургави бедра.

Мисис Дай Хляб Две: Прекръсти ми дланта със сребро. Вземи от парите за домакинството. Аах!

Мисис Дай Хляб Едно: Кво видя скъпичко?

Мисис Дай Хляб Две: Виждам едно пухено легло. С три възглавници на него. И църковен цитат над леглото. Не мога да прочета какво пише, хвърчат огромни облаци. Сега отхвърчаха. Бог е Любов, казва цитатът.

Мисис Дай Хляб Едно (Доволно.): Това е нашето легло.

Мисис Дай Хляб Две: А сега е изчезнало. Слънцето се върти като пумпал. Кой е този излизащ от слънцето? Това е космат малък мъж с големи розови устни. Има перде на окото.

Мисис Дай Хляб Едно: Това е Дай, това е Дай Хляб!

Мисис Дай Хляб Две: Ш-шш! Пухеното легло доплува пак. Малкият мъж си събува обувките. Той си съблича ризата през главата. Той се бие с юмруци в гърдите. Той се качва на леглото.

Мисис Дай Хляб Едно: Казвай, казвай.

Мисис Дай Хляб Две: Има две жени на леглото. Той ги оглежда и двете, главата му наведена на една страна. Той подсвирква през зъби. Сега обгръща с малките си ръце една от жените.

Мисис Дай Хляб Едно: Коя, коя?

Мисис Дай Хляб Две: Не виждам повече. Пак хвърчат огромни облаци.

Мисис Дай Хляб Едно: Ах, тези подли стари облаци!

(Пауза. Детското пеене избледнява.)

Първи глас: Цялото утрото е песен. Преподобният Ели Женкинс, зает със сутрешните си визити, спира пред Благоденствената Зала да чуе Поли Жартиерата, докато тя търка подовете за тазвечерния Танц на Съюза на Майките.

Поли Жартиерата (Пее.):

Обичах мъж на име Том
Беше як като мечка и два метра висок
Обичах мъж на име Тел
Бе голям като каца и метър дебел
И обичах мъж на име Нед
Двуметров дългун и сладък като мед
Но най обичах будна и сред сън безок
Малкия Бебо Бен и той е два метра дълбок.

О, Том, Тел и Нед бяха трима мощни мъже
И аз няма да имам пак такава любов
Но малкият Бебо Бен, който ме взе на колене
Малкият Бебо Бен бе мъжът за мене.

Сега мъже от всяка енория околна
Ме задирят и търкалят по земята доволна
Но когато се любя с друг мъжага пак
Джони от Хълма или Лодкаря Джак
Аз винаги мисля, докато се насищат
За Том, Тел и Нед върлини мъжища
И най-много мисля, когато съм край тях
За малкия Бебо Бен, който потъна и умря.

О, Том, Тел и Нед бяха трима мощни мъже
И аз няма да имам пак такава любов
Но малкият Бебо Бен, който ме взе на колене
Малкият Бебо Бешъл е мъжът за мене.

Пр. Ели Женкинс: Слава Богу! Ние сме музикална нация.

Втори глас: И Преподобният Женкинс се забързва през града да навести болните с пелте и поеми.

Първи глас: Градът е издут като яйце на вълнисто папагалче.

Мистър Валдо: Ето го и Преподобния,

Първи глас: казва мистър Валдо от кафявия като пушена херинга прозорец на неизмития Моряшки Арсенал,

Мистър Валдо: с чадъра му и одите му. Пълни Синбад, аз съм на меласа днес.

Втори глас: Тихите рибари пресушават чашите си.

Синбад: О, мистър Валдо,

Първи глас: въздиша Синбад Моряшки,

Синбад: душа давам за Газ Бейнон. Тя е жена отгоре до долу.

Първи глас: И мистър Валдо, който мисли за жена, мека като навечерие и остра като ишиас, да подели покритото му с трохи легло, отговаря

Мистър Валдо: Не ще да е жена, която познавам.

Синбад: И само да умре баба, честен кръст ще падна на колене, мистър Валдо, и ще кажа, мис Газ, ще кажа

Детски гласове:

Щом пеят птици хей та та-ра та-та
Сладки влюбени любят пролетта...

Втори глас: Поли Жартиерата пее, все още на колене,

Поли Жартиерата:

Том, Тел и Нед бяха трима мощни мъже
И аз няма да имам...

Деца: ра та-та

Поли Жартиерата: пак.

Първи глас: И сутрешното училище свършва, и Капитан Кет от люка със завеса на шхуната си, отворен за прилива на пролетното слънце, чува неприлично обзалагащите се деца да се препъват и римуват по паветата.

Момичешки гласове:

Жèни, викни момчетата
вдигат шум по паветата.

Момиче:

Момчета, момчета, момчета.
Елате веднага при мен.

Момичешки гласове:

Момчета, момчета, момчета.
Целунете Жèни, където ви каже,
Или й дайте пени.
Хайде, Жèни.

Момиче:

Целуни ме на Гъши път
Или ми дай пени.
Как се казваш?

Първо момче: Любчо.

Момиче:

Целуни ме на Гъши път, Любчо,
или ми дай пени глупчо.

Първо момче:

Жèни, Жèни
целувам те на Гъши път.
Сега не трябва да ти давам пени.

Момически гласове:

Момчета, момчета, момчета.
Целунете Жèни, където ви каже,
Или й дайте пени.
Хайде, Жèни.

Момиче:

Целуни ме на Лариджиб Хълм
Или ми дай пени.
Как се казваш?

Второ момче: Джони Христо.

Момиче:

Целуни ме на хълма Лариджиб, Джони Христо,
Или ми дай пени, мистър.

Второ момче:

Жèни, Жèни,
Целувам те на хълма Лариджиб.
Сега не трябва да ти давам пени.

Момически гласове:

Момчета, момчета, момчета.
Целунете Жèни, където ви каже,
Или й дайте пени.
Хайде, Жèни.

Момиче:

Целуни ме в Млечна гора
Или ми дай пени.
Как се казваш?

Трето момче: Бени.

Момиче:

Целуни ме в Млечна гора, Бени,
Или ми дай бързо пени.

Трето момче:

Жèни, Жèни
Не мога да те целуна в Млечна гора.

Момичешки гласове: Питай го защо, Жèни.

Момиче: Защо?

Трето момче: Защото мама казва, че не бива.

Момичешки гласове:

Страхливо, страхливо суфле
Дай на Жèни пени.

Момиче: Дай ми пени.

Трето момче: Нямам, Жèни.

Момичешки гласове:

Натопете го в реката
Чак до ребрата
Мърдай, мърдай, Мръсен Бен,
Бийте го по задника
С пръчка от ревен.
Аиий!
Ш-шт!

Първи глас: И пискащите момичета се кикотят и командуват край него и крякат, докато щипят и шляпат, и той отцивря надолу по хълма с падащите си кърпени гащи, и изпоцапаните му от сълзи бузи червенеят по целия път, докато ликуващото ято сестри пищи с копчета в ноктите и бикоглавите братя освиркват след него малкия му прякор и срама на майка му и греха на баща му с разпуснатите диви босоноги жени от колибите по хълмовете. Това всичкото няма значение никак и като вие за млечната си майка, за нейната супа от праз и мътеница и мандраджийско масло и дъх на крава и уелски кексове и мазното, миришещо на птици, легло и озарената от луна кухня на нейната прегръдка, той никога не ще забрави как шляпа сляп към къщи през хлипащия край на света. После мъчителите му се сбиват и тичат до сладкарницата на улица Гърбава, пенитата им лепкави като мед, за да купят от мис Моямила Цена, която е дръзка и спретната като надула гушка червеношийка и с малък кръгъл стегнат като калъф на възглавница задник, храчкоспирачки "ер"-големи, които си сменят цветовете, докато ги смучеш, конячни бонбони, ментолови дъвки, стотици и хиляди, сладки като болест ликьорки, нуги за разтягане и овесване като втори червен еластичен език, дъвки за залепване на момичешки букли, пурпурни дропсове за кашлица за храчене на кръв, фунийки сладолед, лайкучки-и-киселони, дърдонки и черешиади, пръц изскочи пора и вятъра.

Втори глас: Газ Бейнон отчуква с високи токчета от училището. Слънцето жужи надолу през памучните цветя на роклята й в камбаната на нейното сърце и там бръмчи в меда и се изляга и целува, мързеливо любещо и опиянено в нейната ягодова гръд. От дърветата и прозорците на улицата изскачат очи, димящи "Газ" и я разсъбличат до зърната на гърдите и пчелите. Тя бляска гола край Моряшки Арсенал, единствената жена на Дай-Адамовата земя. Синбад Моряшки разполага по нейните бедра своите все още росновлажни от първата човекородна кукуригаща градина преподобно козобради ръце.

Газ Бейнон: Не ме е грижа дали той е прост,

Втори глас: шепне тя на своето свежосалатно дълбоко себе си,

Газ Бейнон: аз искам да го излапам. Не ме е грижа дали наистина изпуска букви,

Втори глас: казва тя на съблеченото и майка-на-света голямо мачтово и с евини бедра пролетно себе си,

Газ Бейнон: стига той да е само краставица и кости.

Втори глас: Синбад Моряшки гледа как тя отминава, въздържана и горда и даскалица в нейната хрускава рокля на цветя и слънчобранна шапка, без никога поглед или ритъм или чупка, дъщерята на месаря, неразтопима лед-мома, завоалирана завинаги от гладната прегръдка на очите му.

Синбад Моряшки: О, Газ Бейнон, защо си толкова горда?

Втори глас: скърби пред своя гинес той

Синбад Моряшки: О, красива, красива, Газ Бен, желая, желая да бъдеш за мен. Желая да не беше толкова образована.

Втори глас: Тя усеща козята му брада да я гъделичка в центъра на света като кичур от остри пламъци, и се обръща уплашена от удоволствие далече от пожара на неговите камшици и мустаци, и сяда в кухнята пред чиния, препълнена с чипс и агнешки бъбреци.

Първи глас: В пусналата щори мрачна столова на Училището, прашна и кънтяща като столова на гробница, мистър и мисис Пу са тихи над студен сив селски пай. Мистър Пу чете, докато забожда с вилица забуленото месо, от "Жития на великите Отровители". Той е подвързал книгата с проста кафява хартия. Лукаво, между бавни хапки, той шпионски наднича към мисис Пу, отравя я с око, после продължава да чете. Той подчертава определени пасажи и тайно се усмихва.

Мисис Пу: Хора с маниери не четат на масата,

Първи глас: казва мисис Пу. Тя глътва хапче за храносмилане, голямо като конски хап, и го залива с мътна вода от грахова супа.

(Пауза.)

Мисис Пу: Някои хора са раждани в кочини.

Мистър Пу: Свинете не четат на маса, мила.

Първи глас: С горчивина, тя обърсва прах от счупеното шише за оцет. Прахта се посипва по пая като ръмеж на срано от мухи.

Мистър Пу: Свинете не могат да четат, мила моя.

Мисис Пу: Знам една, която може.

Първи глас: Сам в съскащата лаборатория на мечтите си, мистър Пу ситни между злокобни вани и колби, ходи на пръсти през гъсталаци от смъртоносни билки, танцува агония в потите си и смесва специално за мисис Пу една отровна овесена каша, непозната на токсиколозите, която ще я попари и ще се пепелянка в нея, докато ушите й паднат като смокини, пръстите на краката й израснат големи и черни като балони, и пара зафучи от пъпа й.

Мистър Пу: Ти знаеш най-добре, мила,

Първи глас: казва мистър Пу и бърз като светкавица я потапя в супа от съсели.

Мисис Пу: Коя е книгата пред твоята копаня, мистър Пу?

Мистър Пу: Това е теоложки труд, мила моя. "Жития на великите Светци".

Първи глас: Мисис Пу се усмихва. Ледена висулка се оформя в студения въздух на трапезарията-гробница.

Мисис Пу: Видях те да говориш на светица тази сутрин. Света Поли Жартиерата. Пак е била измъчвана снощи. Мисис Орган-Морган я видяла с мистър Валдо.

Мисис Орган-Морган: И щом ме видяха, претендираха, че търсят гнезда,

Втори глас: каза мисис Орган-Морган на съпруга си, устата й, пълна с риба като на пеликан.

Мисис Орган-Морган: Но човек не ходи за гнезда по дълъг гащиризон, си казах, като този, който носеше мистър Валдо, и с рокля почти върху главата като тази на Поли Жартиерата. О, не можаха да ме избудалкат.

Втори глас: Една голяма птича глътка и камбалата изчезна. Тя изтрива устните си и започва да злослови отново.

Мисис Орган-Морган: И като помислиш за всички тези бебета, които е народила, то всичко, което мога да кажа, е, по-добре да се откаже от птичето гнездене, това е всичко, което мога да кажа, това изобщо не е най-доброто хоби за жена, която не може да каже Не дори на мъник. Помниш ли Боб Плюнката? Той не беше хич по-голям от бебе, а й направи две. Но те са две хубави момчета, ще го кажа, Фред Плюнката и Артур. Понякога харесвам най-много Фред, а понякога Артур. Кого харесваш най-много ти, Орган?

Орган-Морган: О, Бах без всякакво съмнение. За мене винаги е Бах.

Мисис Орган-Морган: Орган-Морган, ти не си чул нито дума от това, което казах. То е само орган орган през цялото време с тебе...

Първи глас: И тя избухва в сълзи и по средата на соления си плач, чевръсто забожда малка писия и я пеликанва цяла.

Орган-Морган: И после Палестрина,

Втори глас: казва Орган-Морган.

Първи глас: Лорд Чупи-стъкло, в пълната си с време кухня, клечи сам пред кучешка чиния с надпис Фидо, с пиперосани останки от риба и слуша гласовете на шестдесет и шестте си часовника, които проливат своите тик-тици, изплакващи старото време с любов, техните черно-бели кръгли гръмкоусти лица, изтакващи света навън: бавни часовници, бързи часовници, махала със сърдечен ритъм, фарфор, аларма, часовник за под, кукувичка; часовници, оформени като Ноевия въртящ се ковчег, ромолещи часовници в мраморни кораби, часовници в утробите на стъклени жени, звънящи пясъчни часовници, ту-тю-ту-тю часовници, часовници със струни по ноти, часовници от Везувий само с черни камбани и лава, Ниагарски часовници проливащи своите тик-тици, изплакващи старото време часовници кехлибаренобради, часовници без стрелки, завинаги отбарабанили времето, без никога да знаят колко е часът. Неговите шестдесет и шест певци са нагласени на различни часове. Лорд Чупи-стъкло живее в една къща и един живот в обсада. Всяка минута или мрачен ден сега незнайните врагове ще ограбят и прегазят под хълма, но те няма да го хванат дремещ. Шестдесет и шест различни времена в неговата слузеста като риба кухня звънят, удрят, тикат, бият, и такат.

Втори глас: Похотта и ритъмът и възбудата и смарагдовият бриз и пращенето на птича възхвала и тялото на Пролетта с натежали гърди от пълноречното мляко на Май значат, за този лордски гризач на риби глави, нищо освен още една близост до ордите и флотите на Последния Черен Ден, които ще опожаряват и плячкосват надолу по Армагедоновия хълм до неговата двойно заключена ръждиво-залостена тик-такаща заровена в прах колиба в дъното на града, който е пресипнал от любовни камбани.

Поли Жартиерата:

И аз няма да имам пак такава любов,

Втори глас: хубавата Поли мънка и жадува.

Поли Жартиерата (Пее.):

Щом селските момчета на първия хубав ден
Слязат да гуляят от хълма зелен
Преди залез слънце, ще легна при тях
Че те са добри лоши момчета и то не е грях,
Но аз винаги мисля, въртяща се в чаршафа бял
За малкия Бебо Бен, който е умрял, умрял, умрял...

(Тишина.)

Първи глас: Слънчевият бавен приспивен следобед се прозява и шляе през сънения град. Морето се изляга, плиска и мързеливи със спящи в скута му риби. Ливадите неподвижни като неделя, биволите със запискюлено око, доловете на кози и маргаритки, дремят щастливо и лениво. Немите гъши локви подремват. Облаци клюмват и възглавят на Лариджиб хълм. Прасета грухтят в мокра валяна баня и се усмихват, докато сумтят и сънуват. Те сънуват за жълъдната помия на света, търсенето на трюфели, за цицките-гайди на свинете майки, квичащите и гъгнещи Да-та на разгонените женски свине. Те се калят и греят и зурлят на свинеобвилното слънце; опашките им се къдрят; те лудуват и нежат и хъркат в дълбок, самодоволен, оял се сън. Магарета ангелоподобно дремят на Магарешка Дюна.

Мисис Пу: Хора с маниери,

Втори глас: щраква мисис ледена Пу

Мисис Пу: не дремят на масата.

Първи глас: Мистър Пу угоднически се събужда. Той си слага мека сапунена усмивка: тя е тъжна и сива под неговия никотиново-жълтъчено-жълт тип плачещ морж Викториански мустак, носен дебел и дълъг в памет на Доктор Крипън.

Мисис Пу: Трябва да почакаш, докато се завърнеш в кочината си,

Втори глас: казва мисис Пу, сладка като бръснач. Раболепната му трихинозна четвърт-луна-усмивка замръзва. Тих и подъл, той се шмугва като лисица в химическата си лаборатория и там, в свистящ циановодороден кръг от казани и стъкленици, пълни до ръба с чума и Черната Смърт, сготвя фрикасе от смъртоносна нощна сянка, никотин, гореща жаба, цианид и плюнка от прилеп за своята бродираща сталактити вещица и крантозоб за една ръженогърба лешникотрошачка съпруга.

Мистър Пу: Извини ме, мила моя,

Втори глас: мърмори подмамващо той.

Първи глас: Капитан Кет, на своя прозорец, отворен широко за слънцето и за покритите с платна морета, които прекосяваше отдавна, когато очите му бяха сини и светли, сънува и пътешествува; с продупчено ухо и скитащ, Аз Те Обичам Рози Пробат, татуирано на корема му, той прави мелета със счупени шишета в задуха и бъркотията на мрачните пристанищни барове, скита с едно стадо от кеф за кратко крави във всяко непристойно пристанище и се побратимява и насмуква с потъналия и зачервил опълчено лице мъртвец. Той плаче, докато сънува и плава.

Втори глас: Един от всички гласове той си припомня най-мило, докато сънят му загребва надолу. Ленивата рано Рози с ленено-русата туфа, която той подели с Том-Фред магаретаря и още много моряци, ясно и близо до него говори от спалнята на своя прах. В този залив и пристанище, дузини флоти са хвърляли котви за малкия рай на нощта; но тя говори само на Капитан дремещ Кет. Мисис Пробат...

Рози Пробат: От Патешки Път, Джак. Два пъти кряк и питай за Рози

Втори глас: ...е едничката любов на моряшкия му живот, който беше сардиниран с жени.

Рози Пробат (Тихо.):

Какви морета видя,
Том Кет, Том Кет,
под морските платна
преди много много дни?
Какви морски зверове видя
в развълнуваното зелено
когато беше моят госпадар?

Капитан Кет:

Ще ти кажа истината.
Морета, лаещи като тюлени,
сини морета и зелени,
морета, покрити със змиорки
и китове и тритони.

Рози Пробат:

Какви морета си преплавал,
стар китоловецо, когато
по медузените вълни
между Фриско и Уелс
беше моят боцман?

Капитан Кет:

Истина, както съм тук
мила Том Кетова питка
ти земекоренна Рози
ти уютна любов
моя лесна та лесна
моя вярна любима,
морета зелени като грах
морета изгладени с лебеди
под лаеща като тюлен луна.

Рози Пробат:

Кои морета се тресяха
моя малка палубна ръка
мой предпочитан съпруг
в твоите морски галоши и глад
мое пиленце мой китоловец
мой меден мой обожател
мой хубав захарен моряк.
С моето име на твоя корем
когато беше момче
преди много много дни?

Капитан Кет:

Няма да ти говоря лъжи.
Единственото море, което видях
беше напред-назад море
и яздеща на него ти.
Легни долу, лесно легни.
Дай ми да корабокруширам в бедрата ти.

Рози Пробат:

Чукай два пъти, Джак,
на вратата на гроба ми
и питай за Рози.

Капитан Кет: Рози Пробат.

Рози Пробат:

Запомни я.
Тя забравя.
Земята, която напълни устата й
Сега чезне от нея.
Запомни ме.
Аз те забравих.
Аз отивам в мрака на мрака завинаги.
Аз съм забравила, че някога съм се родила.

Дете: Виж,

Първи глас: казва едно дете на своята майка, докато минават край прозореца на Шхуновата къща,

Дете: Капитан Кет реве

Първи глас: Капитан Кет реве

Капитан Кет: Върни се, върни се,

Първи глас: през тишините и ехата на тунелите на вечната нощ.

Дете: Той реве и цял се е залял.

Първи глас: казва детето. Майка и дете продължават надолу по улицата.

Дете: Носът му е станал като ягода,

Първи глас: казва детето; и после тя също го забравя. Тя вижда в неподвижната среда на синия чувал на залива Недобри Малчо, ловящ риба от Занзибар.

Дете: Недобри Малчо ми даде три пенита вчера, но аз няма,

Първи глас: казва детето на майка си.

Втори глас: Малчо хваща банелен корсет. Това е всичко, което е хванал през целия ден.

Недобри Малчо: Гадна смешна риба!

Втори глас: Мисис Дай Хляб Две разциганява бавното око на мозъка му, облечена само в пиринчена гривна.

Недобри Малчо: Тя носи своята нощница. (Молещо.) Бихте ли харесали този хубав мокър корсет, мисис Дай Хляб Две?

Мисис Дай Хляб Две: Не, не бих!

Недобри Малчо: А една хапка от моята малка ябълка?

Втори глас: предлага, без да се надява той.

Първи глас: Тя разтърсва пиринчената си нощница и той я подгонва вън от ума си; и когато прочувствен се връща, там, в кървясалия център на окото му едно момиче гейша се хили и се кланя в кимоно от оризова хартия.

Недобри Малчо: Искам да съм добри Малчо, но никой няма да ми позволи,

Първи глас: въздиша той, докато тя се кърши учтиво. Земята избелява, морето тихо на ято отлита; и през топлия бял облак, където той лежи, копринена, звънтяща, развълнувана Източна музика го съблича за една Японска минута.

Втори глас: Следобедът жужи като лениви пчели край цветята край Май Роза Вила. Почти заспала в полето на ярни кози, които мънкат и нежно кюскат слънцето, тя раздухва любов върху праханка.

Май Роза Вила (Лениво.):

Обича ме
Не ме обича
Обича ме
Не ме обича
Обича ме! - мръсния стар глупак.

Втори глас: Ленива, тя лежи сама сред детелини и сладко-уханна трева, седемнадесетгодишна и никога не е била сладка в тревата хо-хо.

Първи глас: Преподобният Ели Женкинс, намастилен в студената си предна гостна или поетична стая казва само истината в своето Дело на живота - Население, Основна Индустрия, Корабоплаване, История, Топография, Флора и Фауна на града, в който той богослужи - Бялата книга на Лариджиб. Портрети на прочути поети и проповедници, целите в кожуси и вълна от кривогледите анфаси до наколенниците, висят над него тежки като овце, наред с избледнели дамски акварели на бледо зелената Млечна гора като вехнеща маруля. Майка му, подпряна на саксия с палма, с талия като венчална халка и бюст като кухненска маса, покрита с черна мушама, страда в корсета си.

Пр. Ели Женкинс: О, ангели, внимавайте там с вашите ножове и вилици,

Първи глас: се моли той. Няма никаква известна прилика с баща си Исо, който, разкилимявчен заради неговата малката слабост, бил окосен до кокал при една коситба по погрешка, докато спял със слабостта си сред житата. Той изгубил всички амбиции и умрял, с един крак.

Пр. Ели Женкинс: Бедният тате,

Втори глас: скърби Преподобният Ели,

Пр. Ели Женкинс: Да умре от питие и аграрност.

Втори глас: Фермер Уоткинс от Ферма Солени езера мрази своя добитък на хълма докато ги у-бря за доене.

Убря Уоткинс (Разярено.): Дявол ви взел, дяволски млекарници!

Втори глас: Една крава го целува.

Убря Уоткинс: Ухапи я до смърт!

Втори глас: крещи той на глухия си пес, който се усмихва и ближе ръцете му.

Убря Уоткинс: Изкорми го, седни върху него, Маргаритке!

Втори глас: реве той на кравата, която го бе ожулила с език, и тя замучава нежни слова, докато той се пени и танцува между робините си с дъх на лято вървящи деликатно към фермата. Наближилият край на пролетния ден вече рефлектира в езерата на огромните им очи. Беси Големоглавата ги приветствува с имена, които им е дала, когато бяха девици.

Беси Големоглавата:

Пег, Мег, Масларка, Миска,
Фенка от Замъка,
Теодосия и Маргаритка.

Втори глас: Те кланят глави.

Първи глас: Потърси Беси Големоглавата в Бялата книга на Лариджиб и ще намериш няколкото мършави парцала и едничката бедна блещукаща нишка на живота й, изложени в страници там с толкова много любов и грижа както кичур коса на първа изгубена любов. Зачената в Млечна гора, родена в обор, повита в хартия, оставена на един праг, големоглава и с басов глас тя порасна в мрака, докато отдавна мъртвият Гума Оуен я целунал веднъж, когато не гледала, на бас. Сега, озарена, тя ще работи, пее, дои, казва сладките имена на кравите и спи, докато нощта изсмуче душата й и я изплюе в небесата. В нейната доживотна любовна светлина, препресвятата Беси дои гальовните езерооки крави, докато здрачът бавно струи над обор, море и град.

(Убря Уоткинс ругае през двора на фермата на каруцарски кон.)

Убря Уоткинс: Галопирай, мръсен инвалид!

Първи глас: и огромният кон цвили нежно сякаш му е дал бучка захар.

Сега градът е здрачен. Всяко паве, магаре, гъска и обрасла в драка улица е проход за мрака; и здрач и шевствен прах, и първите снежинки мрак на нощта, и сънят на птиците дрейфуват под и през живия здрач на това имение на любовта. Лариджиб е столицата на здрача.

Мисис Огмоор-Причард, при първата капка на здрачния душ, запечатва всички врати с изглед към морето, спуска стерилизираните щори, сяда, натопорчена като суха фантазия на хигиеничния стол с висока облегалка и се заставя за студен, бърз сън. Изведнъж, издваж мистър Огмоор и мистър Причард клюкарствали през целия мъртъв дълъг ден като призраци в бараката за дърва, планирайки безлюбовното унищожение на тяхната стъклена вдовица, неохотно въздишат и рамо до рамо влизат в чистата й къща.

Мистър Причард: Вие пръв, мистър Огмоор

Мистър Огмоор: След Вас, мистър Причард.

Мистър Причард: Не, не, мистър Огмоор. Вие пръв я овдовихте.

Първи глас: И като се промушват през ключалката, със сълзи на мястото на някогашните си очи, те се просмукват и отекват.

Мисис Огмоор-Причард: Съпрузи,

Първи глас: казва в съня си тя. Има киселинна любов в нейния глас за един от двамата схванати фантома. Мистър Огмоор вярва, че не за него. Мистър Причард също.

Мисис Огмоор-Причард: обичам и двама ви.

Мистър Огмоор (Ужасен.): О, мисис Огмоор.

Мистър Причард (Ужасен.): О, мисис Причард.

Мисис Огмоор-Причард: Скоро ще бъде време за сън. Кажете ми задачите си подред.

Мистър Огмоор и Мистър Причард: Ние трябва да вземем пижамите си от чекмеджето, надписано пижами.

Мисис Огмоор-Причард (Студено.): И после трябва да ги съблечете.

Втори глас: Долу в здрачения град, Май Роза Вила, още лежаща сред детелините, слуша как дъвчат козите и чертае кръгове червило около зърната на гърдите си.

Май Роза Вила: Аз съм бърза. Аз съм лоша доста. Господ ще ме убие. Аз съм седемнадесетгодишна. Аз ще отида в ада,

Втори глас: казва тя на козите.

Май Роза Вила: Само почакай. Ще върша грях след грях, докато гръмна!

Втори глас: Тя лъже от сърце, и очаква най-лошото да се случи; козите хрупат и се хилят.

Първи глас: И на входа на къщата на Бетесда, Преподобният Женкинс рецитира на Лариджиб Хълм своята залезна поема.

Пр. Ели Женкинс:

Всяко утро, щом сънят отлитва,
Мили Боже, аз правя малка молитва,
О, моля окото Ти добро да се простре
Над всяка бедна твар, родена да умре.

И всяка вечер пред залеза злат
Аз моля да благословиш този град,
Че дали ще преживеем нощта или не,
Аз съм сигурен винаги несигурно е.

Ние не сме изцяло лоши или добри
Под Млечна гора живеещи своите дни,
И Ти, аз знам, Ти първи ще си
Видял най-добрите ни, не най-лоши страни.

О, нека видим още един ден!
Пази ни цяла нощ, молитва от мен,
И ще се кланяме всички на слънцето ярко
И казвам, довиждане - но само за малко!

Първи глас: Джек Блек се готви още веднъж да срещне своя Сатана в Гората. Той лъска нощните си зъби, затваря очи, качва се в религиозните си панталони, копчетата им, зашити с обущарски конец, и трамбова навън, с факел и библия, безжалостен, радостен, във вече грешния здрач.

Джек Блек: Към Гомора!

Втори глас: И Лили Малката е горе при Недобри Малчо в пералнята.

Първи глас: И Чери Оуен, трезвен като Неделя, какъвто е всеки ден от седмицата, отива щастлив като Събота да се напие като дякон, както прави всяка нощ.

Чери Оуен: Винаги съм казвал, че тя има двама съпрузи.

Първи глас: казва Чери Оуен,

Чери Оуен: един пиян и един трезвен.

Първи глас: И мисис Чери просто казва

Мисис Чери Оуен: И не съм ли късметлийка? Защото ги обичам и двамата.

Синбад: Добър вечер, Чери.

Чери Оуен: Добър вечер, Синбад.

Синбад: Какво ще пиеш?

Чери Оуен: Прекалено много.

Синбад: Моряшки Арсенал е винаги отворен...

Първи глас: Синбад страда в себе си, с разбито сърце,

Синбад: ...о, Газ, отвори твоя!

Първи глас: Здрачът е наводнил завинаги всичко до утре. Сега изведнъж е нощ. Многодумният град е хълм от прозорци, и от пердашещите вълни светлините на лампите в прозорците зоват обратно деня и мъртвите, които са избягали в морето. Навсякъде в зовящия мрак бебетата и старците са подкупени и прилюлени да спят.

Първи женски глас: Нанибай, бейби, пясъчният човек идва...

Втори женски глас (Пее.):

Рокабай, дядо, на върха на дюля,
Вятър, щом духне, люлка се люля,
Клон да се счупи, люлката пада
И дядо с мустаци и всичко пропада.

Първи глас: Или техните дъщери покриват старите немигащи мъже като папагали и в техния малък мрак в осветените и енергични млади кухненски кьошета те наблюдават през цялата нощ, мънистооки, преминаването на цялата нощ, за да не ги хване заспали смъртта.

Втори глас: Неомъжени момичета, сами в личните си предбрачни спални, се пудрят и къдрят за Танца на Света.

(Музика от акордеон: отслабва.)

Те правят горделиви или ела-по-близо физиономии пред огледалата си за младежите на улицата отвън, при осветените от лампи наклонени кьошета, които чакат за внезапния вятър, за да вият и свиркат.

(Музика от акордеон, по-силно, после затихва.)

Първи глас: Пиячите в Моряшки Арсенал пият за провалянето на танца.

Пияч: Долу валсуването и подрипването.

Чери Оуен: Танцуването не е натурално,

Първи глас: Справедливо отбелязва Чери Оуен, който току-що е пресушил седемнадесет пинта гладка, топла, тънка, уелска, битер бира.

Втори глас: Блещука фермерски фенер, една искра върху хълма Лариджиб.

(Музиката от акордеон заглъхва в тишина.)

Първи глас: Хълмът Лариджиб, пише Преподобният Женкинс в неговата поетична стая,

Пр. Ели Женкинс: Хълмът Лариджиб, тази мистична гробна могила, паметникът на хора, обитавали района Лариджиб, преди Келтите да напуснат Земята на Лятото, и където старите магьосници са си правили съпруга от цветя.

Втори глас: Мистър Валдо, в своето кьоше в Моряшки Арсенал, пее:

Мистър Валдо:

В град Ластичен, когато бях млад
Живях край замъка Каса
Шест пенса седмично взимах заплата
За работа на коминочистач.
Шест студени пени ми даваше той
Нито четвърт по-малко, ни повече
И всичко, което си позволявах да ям,
Беше джин от пащърнак и порече.
Нямах нужда от вилица и от нож
Или от лигавник фин.
Да обядвам паница порече
И халба пащърнаков джин.
Чул ли си някога младо момче
На такава жестока диета
Кльопачка без кост и месце
И ликьор, от който да плаче?
Чисти, чисти комина, чисти,
Аз плачех през Ластичен град
Беден и босоног на снега
Докато учтива жена не ме съжали.
Беден малък коминочистач, ми каза
Черен като пика асо
О, никой не ми е чистил комина
Откакто мъжът ми почина.
Ела ми почисти комина
Ела ми почисти комина
Простена тя с лице кармин
Ела ми почисти комина
Ела ми почисти комина
Вдигай четката за комин!

Първи глас: Сляп Капитан Кет се качва в своята койка. Като котка, той вижда в тъмното. През пътешествията на сълзите си той вдига платна за среща с мъртвите.

Капитан Кет: Танцуващият Уйлямс!

Първи удавник: Още танцуващ.

Капитан Кет: Дърльо Кутсузът.

Трети удавник: Още.

Първи удавник: Черепът на Къдри Биван.

Рози Пробат: Рози, с Бога. Беше забравила умирането.

Първи глас: Мъртвите излизат в неделната си премяна.

Втори глас: Слушай пукването на нощта.

Първи глас: Орган-Морган отива в параклиса да свири на органа. Той вижда Бах, легнал на надгробен камък.

Орган-Морган: Йохан Себастиан!

Чери Оуен (Пиянски.): Кой?

Орган-Морган: Йохан Себастиан, могъщият Бах. О, Бах, шах.

Чери Оуен: Върви по дяволите!

Първи глас: Казва Чери Оуен, който си почива на надгробен камък по пътя за вкъщи.

Мистър Мог Едуардс и Мис Моямила Цена, щастливо разделени един от друг на билото и в крайбрежието на града, пишат своите еженощни писма на любов и копнеж. В топлата Бяла Книга на Лариджиб ще откриеш малките карти на островите на тяхната задоволеност.

Моямила Цена: О, мой Мог, аз съм твоя завинаги.

Първи глас: И тя оглежда с удоволствие своята собствена спретната никога скучна стая, в която Мистър Мог Едуардс никога няма да влезе.

Мог Едуардс: Ела в прегръдката ми, Моямила.

Първи глас: И той притиска прекрасните си пари към своето собствено сърце.

И мистър Валдо пиян в сумрачната гора притиска прекрасната си Поли Жартиерата пред очите и въжените езици на съседите и птиците, и не го е грижа. Той шумно целува с дебели живи устни. Но не неговото име шепне Поли Жартиерата, докато лежи под дъба и отвръща на любовта му. Два метра дълбоко това име пее в студената земя.

Поли Жартиерата (Пее.):

Но аз винаги мисля, въртяща се в чаршафа бял,
За малкия Бебо Бен, който е умрял, умрял, умрял.

Първи глас: Тъмнината на нощта се сгъстява. Бриз от накъдрената вода въздиша по улиците близо под Млечна събуждаща се гора. Гората, чието всяко дърво-крак, е дяволско копито в черния радостен взор на ловците на любовници, която е засадена от Бога градина за Мери Ан Моряшка, която знае, че съществува земен Рай и избраните подобни Нему хора възторгват в земите на Лариджиб, която е свежият дневен, опипан от фермерски ръце, невеж параклис на момински легла, и, за Преподобния Ели Женкинс, една зеленоразлистена проповед за невинността на човеците, внезапно разлюляната от вятър гора скача събудена за втория тъмен мандат този един Пролетен ден.

© Дилън Томас
© Явор Кирилов, превод от английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2007
Дилън Томас. Под Млечна гора. Варна: LiterNet, 2007.