Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦЕЛУНИ МЕ, СЛЕД ТОВА МЕ РОДИ
Свян
завързват сега
класовете на руси момчета.
От полето -
нехаен люляков дъх от полето
връща нашето слънчице.
Преливайки от къщи и балкони
настанява се в гласа ми то.
Бучинишът гъвкав на гласа ми
Бучинишът пъстър на гласа ми.
А вятърът: слонова кост
Устремена към птиците.
Планина: слънчев скелет.
Сред дъсчените статуи
малкото на морето - огромно.
Виждам кръв виждам камък
сред всички тези статуи
кошмарът е хладнокръвeн новак
- млечната пращяща смокиня на безсънието -
и нито капчица в пчелните кошери.
Невръстно момче бях, когато мама почина
целуни ме, след това ме роди.
© Джемал Сюрея
© Кадрие Джесур, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)
|