КАКВО ПРАВИ ТИШИНАТА В ПОЕЗИЯТА: ПУШКИН И ИСА

Дейвид Ланю

web

Руският поет Александър Пушкин пише през 1825 година едно стихотворение, наречено "Зимна вечер".

Английският превод¹ не се опитва да повтаря метриката и римата на Пушкин. Руският оригинал има прекрасен ритъм, строго следвана схема на римуване и майсторски използвани повторения. Всеки стих от последната строфа се среща и в предишните. Изследователят на Пушкин А. Д. П. Бригс описва стихотворението като "музика от думи"; той хвали изобилието на звуковите ефекти у Пушкин. Първият стих, например "Буря мглою небо кроет", пренася до ушите на Бригс ефекта от силната, безкрайна мощ на зимната буря (Бригс 1983: 49).

Пушкин е романтичен поет. Като повечето европейски поети на 19-ти век той пише земни строфи на разговорен език, които описват природата, разказват лични преживявания и изразяват дълбоки носталгични чувства - характерни черти на поезията, които днес може да изглеждат като клише, но за времето си представляват революционна промяна. Бурята в “Зимна вечер” може да бъде, както смята Бригс, метафора на тревожното състояние на съзнанието на поета, когато пише стихотворението, но е ясно също така, че тя е истинска буря, реалистично описана. Присъствието на Пушкин в неговото стихотворение е също истинско: “Зимна вечер” е автобиографично стихотворение. В момента той е задържан вкъщи; старата жена, негова бавачка от детството, е истинска жена от плът и кръв - не съчинен образ. Носталгията по своето детство, която изразява, е неподправено чувство. Характеристиките на Пушкиновото стихотворение са и характеристики на романтизма, който променя западната поезия в ранните години на 19-ти век и който и до днес изразява много от западните концепции за това, какво е стихотворението и каква роля има.

През същата студена зима, през която Пушкин пише за своята буря в Русия, Кобаяши Иса живее в снежните централни планини на изолираната Токугава Япония. Като Пушкин и европейските романтици Иса също изпълва своите тетрадки всеки ден със стихове, които се обръщат към природата, които се отнасят към лични преживявания и които изразяват дълбоки, често носталгични чувства. Той дори се занимава с някои от същите теми, които могат да се открият в поезията на неговия руски колега. Пушкиновото описание на блъскането на бурята по малката порутена колиба например извиква в паметта следното хайку на Иса:

от дупката на прозореца
и пукнатините на стената...
бурята

Като “Зимна вечер” на Пушкин хайку стихотворението на Иса също е “музика от думи”: mado no ana kabe no ware yori... fubukikana. Музиката на японския на Иса обаче е различна от тази на руския на Пушкин. Вместо игра с ономатопея (звукоподражание), ритъм, рима и повторения, Иса предлага по-деликатна, почти подсъзнателна музика от срички: пет, седем, пет “онжи” или “звукови групи” с една лека пауза след дванайсетата сричка. Музиката на стихотворението на Пушкин свири на предния план на съзнанието на читателя. Звукът на думите е така важен, както семантичното им съдържание. Музиката на хайку стихотворението на Иса витае на заден план - един поток от приятни, спокойни звуци, които не привличат вниманието към себе си и така самото им значение заема централно място във възприятието на читателя.

Нека да се върнем сега към стихотворението на Пушкин и да видим дали можем да намерим за целите на сравнението друго хайку от Иса, което се докосва до подобни теми. Пушкин улавя едно чувство на екзистенциална изолация в сцената на малката колиба със скъпата бавачка, седяща безмълвно до прозореца. Иса извиква подобни чувства в подобна сцена:

на лампата от съседната стая
вечерям ориз...
студена нощ

Пушкин предлага той и старата му другарка, неговата бавачка, да пият заедно, търсейки чувство на близост и утеха, въпреки студения свят, въпреки тъжните спомени. В хайку за новогодишно празненство Иса също включва вдигането на тост, въпреки че в неговото стихотворение моментът е с комедиен нюанс.

котката се включи
в празненството...
и пресуши годината

Като последен пример за общи теми отбелязваме, че Пушкин споменава загадъчна, далечна птица: “пей ми как живяла птица/ зад далечните моря” (21-22 стих). Тетрадките на Иса са пълни със стихотворения за птици. Избираме едно произволно:

тънка стена -
от мишата дупка
мушитрънче!

Пушкин и Иса имат много общи теми; те и двамата разкриват природата, и двамата се включват лично в сцената на действието, и двамата предизвикват дълбоки чувства в сърцата на читателите. Структурно обаче има големи, очевидни разлики в техните работи, най-голямата и най-очевидната от които е тази, че стихотворението на Пушкин продължава без спиране 32 реда, докато всяко хайку на Иса - само седемнайсет звукови групи на японски, може да се изрецитира на един дъх. Пушкин изпълва въздуха със своя силен глас, ред след ред, като изгражда сцена след сцена, малка история - образ след образ. Иса, от друга страна, издишва във въздуха кратко дихание реч, което продължава само няколко секунди, последвано от тишина.

Тази тишина е най-важната разлика между западната поезия и хайку. За да схванем значението на тишината - каква роля играе в едно стихотворение, как тя променя връзката между поет и читател - бих искал да проведа един екссперимент. Какво би станало ако вземем фрази и образи от стихотворението на Пушкин и ги представим като хайку? Нека да видим:

снежна вихрушка -
като див звяр
като дете

малка порутена колиба
отчайваща, тъмна...
скъпа стара бабо

да пием
от мъка...
къде е каната?

синигерът
живее кротко
отвъд морето

Сравнението между тези “хайку на Пушкин” и стихотворението, от което идват, разкрива истината. Първите четири реда на Пушкин са описателни.

Буря небесата крие
със мъгли и снегове;
ту по вълчи тя завие,
ту по детски зареве

Но хайку стихотворението, което извлякохме от тези редове оставя пространства и празнини.

снежна вихрушка -
като див звяр
като дете

И докато стихотворението на Пушкин изразходва куплет от осем стиха, показвайки “баба”, която преде в тъмната колиба, нашето хайку изразява в един дъх:

малка порутена колиба
отчайваща, тъмна...
скъпа стара бабо

Нещо се е преместило тук, нещо важно. Ние сме се преместили от света на традиционната западна поезия в този на хайку. Стихотворението на Пушкин разказва история; неговата връзка с читателя е тази на разказвача. Ролята на читателя е да се наслаждава на музиката на това разказване, да си представя образите и да изпитва емоциите, които те създават. Всичко важно за сцената е изразено на страницата. Нашето хайку, извлечено от Пушкин, напротив, оставя много неизказано, оставя празнини, които да бъдат запълнени от въображението на читателя. И това, което не е казано, е важно - толкова важно за смисъла и емоционалния резонанс, колкото това, което е казано.

Природата ненавижда вакуума. Умът на читателя се втурва да запълни вакуума, създаден от неизказаното:

да пием
от мъка...
къде е каната?

Такова стихотворение на страницата казва малко: някой вдига тост, спомня си някаква несподелена мъка, пита къде е каната. Но когато възприемчивото въображение на читателя се втурва да запълни вакуума на недоизказаното, хайку стихотворението намира завършек.

синигерът
живее кротко
отвъд морето

В стихотворението на Пушкин читателят знае, че птицата принадлежи към една от историите, които неговата бавачка му е разказвала, когато е бил дете. Изчистена от този биографичен контекст, представена като чист образ в хайку, далечната птица повдига въпроси. Защо си мисли за нея поетът? Какво може да означава тя? Отговорите не се намират в самото хайку, а в неговото индивидуално съзерцаване от всеки читател.

Людмила Балабанова направи следното твърдение в нейната реч на срещата на Световната хайку асоциация в Тенри, Япония, през октомври, 2003: “Хайку не е споделена истина от автора, а покана към читателя да постигне свое собствено прозрение”. Това е необходим и разграничителен аспект на хайку. Читателят слуша и думите, и безмълвието и в дълбоката финална тишина, която следва след стихотворението на един дъх, той, в състояние на медитация, се среща с Вселената. Пушкин и западните поети, пишещи по традиционния начин, красиво разказват преживяванията си. В “Зимна вечер” Пушкин е разказвачът на своето преживяване, като го описва и римува на страницата, така че читателите да могат да си представят една конкретна бурна нощ. Хайку поетът доста различно използва тишината, така че отворените пространства в стихотворението могат да заведат читателя на директна среща с реалността.

Да опитаме друг литературен експеримент. Нека вземем четирите хайку на Иса, които бяха цитирани по-рано и да ги свържем, за да направим стихотворение в западен стил - ритмичното и римуващо се стихотворение, което Пушкин би признал за поезия. Нашият процес ще бъде точно обратния на това, което направихме с Пушкин. Ние изтрихме, за да направим хайку от стихотворението на Пушкин. Сега, за да направим западно стихотворение от хайку стихотворенията на Иса, ще добавяме и описваме по-подробно. Ето отново четирите хайку на Иса:

от дупката на прозореца
и пукнатините на стената...
бурята

на лампата от съседната стая
вечерям ориз...
студена нощ

котката се включи
в празненството...
и пресуши годината

тънка стена -
от мишата дупка
мушитрънче!

Обратно на хайку, западните стихотворения обикновено имат заглавие, затова ще озаглавим нашето ново стихотворение, с поклон към Пушкин, “Зимна вечер”:

От дупката на прозореца и от широката пукнатина в стената
бурята духа вътре.
Вечерям ориз на лампата от съседната стая,
в тази нощ, студена като грях.
Идва и котката - вдигам чаша
за всичките отминали години,
а от тънката дупка в стената
едно малко мушитрънче си подава главата.

Какво се случи с хайку стихотворенията на Иса? Прекъсванията, паузите, тишината ги няма. Поетът вече не оставя пространства, в които читателят да твори. Вместо това цялото създаване на стихотворението е направено без участието на читателя. Отделните поетични образи на Иса текат музикално като единствен разказ: като разказват малка история за буря, самотна стая, осветена от лампата в съседната стая, поет, който пие, котка, миша дупка и мушитрънче. Читателят вече не е съавтор на стихотворението; поетът вече не отстъпва встрани, за да остави тишината да работи. Той римува и оформя езика, за да разкаже история. Читателят просто пасивно получава.

Какво точно стана? Стихотворението изразява повече от една история или поредица от образи. Със своите музикални елементи - рима и метрика - то обявява “аз съм литературно творение; обърни ми внимание!” Читателят не е поканен да “постигне свое собствено прозрение”. А всъщност стихотворението като творение, привличащо вниманието към себе си, блокира личното просветление. Западните стихотворения са изкусно украсени стени; хайку стихотворенията са прозорци. Читателят гледа през хайку, за да се срещне без посредник с реалността.

Ако съзерцаваме “хайку стихотворенията” на Пушкин и “стихотворението” на Иса, научаваме много за връзката и липсата на връзка между хайку и западната поезия. Научаваме за значението на тишината.

БЕЛЕЖКИ

1. Има се предвид английският превод на “Зимна вечер”, адаптиран по буквалния превод на Арндт (1972). За нашите читатели даваме превод от руски на български, направен от Любен Любенов (бел. ред., Г.Ч.). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Арндт 1972: Arndt, Walter. Pushkin Threefold. New York: Dutton, 1972.

Бригс 1983: Briggs, A. D. P. Alexander Pushkin: A Critical Study. London: Croom Helm, 1983.

Хайку 1991-2007: Haiku of Kobayashi Issa. Translation by David G. Lanoue. 1991-2007 <http://haikuguy.com/issa> (24.08.2007).

© Дейвид Ланю
© Людмила Балабанова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2007, № 8 (93)