ЗАВИСТ
(едноактна пиеса)

Борис Гринберг

web

Действащи лица:

Нервния - по-скоро млад мъж - във всеки случай не старец - в избеляла камуфлажна униформа и охлузени, но все още здрави кубинки. Когато седи, неспирно се клати напред-назад в постоянен, доловим единствено за него ритъм.
Дебелия - мъж преживял много, поизхабен - над петдесетте. Някога, много отдавна, е минавал за интелигент.
Куче-играчка - рижава на цвят, оръфана, със синя панделка. Прилича на дворен помияр.
Живо кученце - рижаво, оръфано, със синя панделка, помияр. Много прилича на играчката. Не лае.

Ранна есен. Вечерен парк. Скамейка. На нея с ръце на коленете си, клатейки се напред-назад, седи Нервния. В нозете му - голям жълт пакет с празни бутилки. Нервния поглежда в пакета, преброява ги и пак застава в първоначалното положение. И така три пъти.

Отзад се появява, дишайки трудно, Дебелия с голяма и тежка платнена торба и самоделно бастунче. На него е вързано кучето-играчка, което се мандахерца на дълъг канап. Дебелия спира. Тежко изпъшква и оставя торбата на земята. Обърсва потното си чело със зацапания ръкав на тясното си, несъразмерно кирливо сако и недоволно поглежда Нервния. Придърпва кученцето по-близо до себе си. След като си поема дъх, отново взима торбата, заобикаля пейката и отляво (на зрителите) приближава Нервния. Пак оставя торбата, така че бутилките в нея шумно да издрънчат една в друга. Нервния, без да обръща внимание на новодошлия, вперва поглед в торбата му.

Дебелия: Новак си, нали?

Нервния (Нервно, буквално сякаш изплюва думите.): Да... Сигурно... Не знам... Може би...

Дебелия (Уверено отговаря на своя въпрос.): Нова-ак си, да!... Това обаче е моята пейка!

Нервния: Да. Да. Разбирам. Сега. Само малко да си почина. Аз съм уморен. Уморен съм...

Дебелия (Добродушно.): От мен да мине! Какво пък толкоз, поседи си, щом искаш! Значи си новак!? (Сяда, придърпва кученцето към себе си, отвързва го от бастунчето и го слага до торбата.) Мирен! Пази! (На Нервния.) Намерих го на боклука. Изхвърлил го е някой. А аз се забавлявам, щото се случва - цял ден няма с кого думичка да обелиш.

Нервния (Гледа кучето.): Много ли яде, а?

Дебелия (С недоверие и недоумение гледа Нервния. След това, сякаш схванал нещо, се рязсмива. През смях...): Ти си бил голям шегаджия, бе! Да му се не види, падам си по шегите! Ето пък аз как ще ти отговоря: Не яде много, щото още е малко (Тупва Нервния по рамото и отново започва да се залива от смях - чак започва да кашля. Нервния гнусливо се отмества.) Голям смях, ха-ха-ха - ...още е малко!

Нервния: Името, а? Името ме интересува...

Дебелия (Рязко прекъсва смеха си и става тъжен.): Малцината, дето все още благоволяват да си общуват с мене, ми викат Дебелия, а някога, ех, някога, когато и аз все още имах...

Нервния (Прекъсва го.): На кучето! На него как му е името, а?!

Дебелия (Замислено.): На кучето, значи?... Да-а. Доживяхме едни времена - нито от човека, нито от името му някой се интересува...

Нервния (Не чува, гледа пред себе си.): Всяко куче трябва да си има име. Не бива куче без име, а!? По никакъв начин.

Дебелия (Обидено.): Пале... така му викам. Или Пуфи. Или... дявол знае! За какво му е притрябвало, а? ...Пфу, по дяволите, тоя твой глупашки навик - навсякъде да пъхаш “а” ме зарази и мене...

Нервния: Небива куче без име. Човек - да, обаче куче ли е - не бива!

Дебелия: Голям особняк си, дума да няма! И какво току само се клатиш?

Нервния: Нервнича. Аз съм нервен. Нервен съм.

Дебелия: Ами не бъди нервен! От какво си нервен? В живота, братле, с всичко се свиква. Важното е да свикнеш да живееш, хе-хе... Да се научиш да се извърташ?!

Нервния: (Спира да се клати, с видим интерес.): А за ядене, а?

Дебелия: Няма! (Смее се.) Що да предлагам, щом нямам? (Ровичка в торбата. Измъква пластмасова бутилка с полупрозрачна течност и му я предлага.) Надявам се, не си нещо заразен, нали? Иначе... сам разбираш...

Нервния: Не съм. Здрав съм. Само дето съм много нервен.

Дебелия: Ей това е най-добрият цяр срещу нерви. (Нервния отпива и започва да кашля.) И на градус го бива (Взима обратно бутилката и на свой ред удря солидна глътка. Издърпва ръкава си, така че по-лесно да може да го помирише, после завинтва капачката и внимателно връща бутилката в торбата си.) Не те каня на разпивка. Не стига. Също като със закуската.

Нервния (Преборва се с кашлицата.): Що за гадост...

Дебелия: А-а, хареса ти, нали!? Настойка от не знам си кво там с напълно законен спирт за горене. Реже чак до петите!

Нервния: Да, бе...

Дебелия: А какво ще кажеш да запалим по една?

Нервния: Иза пушене ли имаш, а?!

Дебелия: Като в Гърция! (Изважда от вътрешния си джоб евтина табакера, отваря я и я поднася на Нервния.) Моля заповядайте, папироси, цигари без филтър, една цигара с филтър "Златна Ява", и първокласен фас от истинска пурета. Него не предлагам, щото си го пазя за черни дни, ха-ха!

Нервния: За мен папироса, а?

Дебелия: Прекрасно. А аз... За да има рима, ще запаля "Прима".

Двамата вадят кибрити и всеки си запалва със своя. Пушат. Мълчат. Нервния започва отново да се поклаща.

Дебелия: Пак нервничиш, а?

Нервния смуква яко от дима, внимателно гаси и прибира фаса, скоква на крака и започва да прави "прикляквания".

Дебелия: Ей, ей! (Пауза, по време на която Нервния продължава заниманието си, а Дебелия с усмивка на учудване го наблюдава.) Обувките ти си ги бива обаче. (Пауза.) Само че са мръсни. (Дебелия се навежда над пакета на Нервния, отваря го.) Уловът как е?

Нервния скача на мястото си, Дебелия изплашено дръпва ръка, Нервния злобно премества пакета по-далеч от Дебелия.

Дебелия: Олеле, колко сме нервни... (Пауза. Нервния пак скръства ръце на коленете си и започва да се поклаща. Дебелия сочи пакета.) Тази гадория за подрастващи... дълго ли я събира?

Нервния: От заранта.

Дебелия: Да, не е като да се заринеш. А на мене тази (Сочи своята торба.) ми е шестата. За днес.

Нервния: (Сякаш замира, с възхищение и завист гледа Дебелия.) Шестата ли каза?! Как така шестата, а?

Дебелия: Че колко му е!? Благосъстоянието расте, народът пие, бутилките - запокитва. Диалектика! А нашата задача е ясна - събирай и връщай! Нещо като санитари на природата...

Нервния: Ама пък чак ШЕСТА, а?! Тоест как шеста?

Дебелия: От просто - по-просто! Ти например къде събираш?

Нервния: Навсякъде... Навред... Къде ли не...

Дебелия: Там е цялата работа! А трябва на точно определени места! Из парковете, по пристанищата и около летните кръчмета. В краен случай - по спирките. Нужна е система. Някои започват от пет сутринта, лично аз предпочитам втората половина на деня. Още и за ей това тука (Тиква показалец в пакета.) Ти за чий си се задръстил с тия тукмаци, а? Че и от шампанско? Ами че те пукнат грош не струват! Само заемат място! Трябва бирени да събираш, най-добре - кафяви.

Нервния: А на шампанското какво му е?

Дебелия: Прецени сам, изкупуват ти го по двайсет копейки, максимум по петдесет, ако налетиш на някакъв специален приемателен пункт, а бирените - в чантата ти заемат двойно по-малко място и струват между осемдесет и рубла. Можеш да ги закараш на пункта на стъкларната, там ги взимат по-скъпо, щото е на килограм, обаче се ръсиш за билетче натам и обратно... Губиш време. А то, както е известно, също е пари. Слушай! Какво ще кажеш да вземем с теб да се кооперираме, а?! Местата - моите... Ти ще ги тарашиш сутрин, а аз - вечерта. А?

Нервния: Не... Не знам... Може да опитаме, а... Не знам...

Дебелия: Ти си помисли, помисли си! Знаеш ли, аз едно време...

Нервния (Ядосано го прекъсва.): Не! Млък! (Замислено.) Няма “Едно време”! Няма нито минало, нито бъдеще. А най-добре щеше да е да няма и сегашно. Защото то е несегашно. Неистинско е такова едно...

Дебелия: Е, да, ти, оказва се, си бил философ!

Нервния (Не го слуша, пак започва да се поклаща.): Няма! Няма минало... Няма минало!

Дебелия (Гледа Нервния леко изплашен.): Ей-ей! Щом няма - няма! От какъв зор си хабиш нервите, а? Седнал да преживява!? Към живота трябва да се привиква... Да се привиква трябва... Към живота... Нищо... ще свикнеш... Няма нищо... (Погледът на Дебелия се спуска към краката на Нервния.) Ей, на - и обувки си имаш! Дори много хубави обувки! Само дето доста си ги замърлял. А иначе - обувки и половина! (Нервния спира да се поклаща, притихва, мисли... Внезапно се навежда и започва да сваля връзките на лявата си кубинка.) Стискат те, а?

Нервния: Да. (Измъква връзката и я навива с опън върху юмрука си. Стисва го. Връзката се скъсва. Нервния се навежда отново и започва да сваля връзката на втората си кубинка.).

Дебелия (Нервно, почти в скороговорка.): Лоша работа е да ти стискат обувките. От лоша - по-лоша! Когато те стискат...

Нервния (Вади втората връзка и пак плътно я навива с опън върху юмрука си, става.): Лошо е. (Заобикаля пейката.).

Дебелия (Хленчейки.): Сега пък къде?!

Нервния: Аз - ей сега... (Минава откъм гърба на Дебелия и го загърля с връзката от кубинката.).

Затъмнение. След минута светлините отново са запалени. Дебелия седи на пейката с отметната назад глава. В нозете му върти опашка рижав помияр със синя панделка. Кучето-играчка го няма. Нервния взима торбата на Дебелия.

Нервния: Тежка е. (На кучето.) Кучето трябва да си има име. Не бива едно куче да си няма име, нали така, Пуфи? Не бива така - куче, пък без име. (Вдига с пъшкане торбата на рамото си.) Никак даже не бива. Да тръгваме, Пуфи, това не е нашата пейка. (Взима бастунчето и излиза в дълбочина на сцената. Там спира, нещо мисли, връща се, взима и своя пакет и излиза.).

Завеса

11.09.2001 г.

© Борис Гринберг
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2008, № 2 (99)