СЪПРУЖЕСКИ БЕДИ

Алфонс Але

web

Има жени, които са като оная натопена в сладко от рози тояга, за която пише персийският поет: човек не знае от кой край да ги подхване.

(Да му мислят ония, дето пръскат слухове, че съм бил невъзпитан... след поместването на горния пасаж никой няма да им повярва!)

Кажете синьо в присъствието на някои дами, те начаса ще възразят, че било червено. Съгласете се, че е червено, за да им угодите: зелено! ще писнат на минутата.

Измежду всички живи същества жената е най-вироглавото, най-вироглавото и най-свадливото.

Но най-вироглава и най-свадлива измежду всички жени е законната съпруга на един мой познат, по професия застрахователен инспектор, мил човек, който има един-единствен недостатък: прекалено е мекушав и нерешителен.

Той ми описва своите беди или по-точно своята беда - защото тя е все една и съща - потресен от отчаяние, на този свят надали има по-комична гледка от него.

За да предам по-вълнуващо разказа му, ще го разделя на три части: Първа картина, Втора картина, Продължение и край.

Любопитното в случая е, че Втора картина може спокойно да се сложи на мястото на Първа, а по необходимост може дори да се започне от Продължение и край, без да пострада ни най-малко яснотата на повествованието.

ПЪРВА КАРТИНА

Господинът се прибира вкъщи след изнурителен ден в службата. Имал е разправии с клиенти, пострадали от бедствие. Началниците са си стоварили яда върху него.

Съсипан от умора, горкият мечтае за едно-единствено нещо, да се наспи като хората и да дойде на себе си.

Госпожата не намира това физическо и психическо униние за естествено.

С хленчещ глас, както тя си знае:

- Какво си правил цял ден - казва, - че си в такова състояние?

- Скъпа, бях страшно зает...

- Зает ли! Знам с какво си бил зает: прекарал си деня при кокотките.

- Кълна ти се, миличка...

- Щом е така, върви пак при твоите кокотки; не те задържам!

След което госпожата тръшва вратата и се заключва в своите стаи.

ВТОРА КАРТИНА

Господинът е имал успешен ден. Вървяло му е отначало докрай. Струва му се дори, че може да се надява на повишение.

С други думи, доволен е!

Преди да се качи, се е почерпил с приятели по чашка абсент, което е изпълнило сърцето му с още повече радост.

С влизането си той се спуска към жена си, целува я нежно, целува я пак, обсипва я с хиляди пламенни нежности, за които суровата обстановка на трапезарията може би вече не е подходяща.

Но госпожата живо се отскубва от прегръдките му. Лицето й се нацупва.

С хленчещ глас, както тя си знае:

- Откъде идваш така възбуден?

- Скъпа, идвам от работа...

- От работа ли! Знам аз от каква работа идваш!... Бил си при кокотките.

- Кълна ти се, миличка...

- Щом е така, върви пак при твоите кокотки. Нямам намерение да гася страстите, разпалени от тия госпожици.

След което госпожата затръшва вратата и се заключва в своите стаи.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ И КРАЙ

И това се повтаря всеки ден.

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.09.2007, № 9 (94)