Алфонс Але

web

Паметта е това качество на човека, което му позволява да си представи предметите, които е виждал, макар те да отсъстват, както и да си спомни мислите, които е имал.

Такава дефиниция на паметта може да се намери в един надут малък речник, който любезно ми даде на заем очарователната, така да се каже, дъщеря на все още съблазнителната, така да се каже, собственичка на хотела.

Надали има нещо по-капризно от паметта.

Тя се мени в зависимост от хората, а дори у един и същ човек може да се изменя по изумителен начин.

Някои са невероятно надарени в това отношение, толкова надарени, че човек се чуди да вярва ли или не на многоотдавнашните им истории, дето му ги разказват отрупани с подробности, сякаш са се случили вчера.

В повечето от тях няма нищо друго освен желание разказвачът да блесне и докаже превъзходството си над останалите.

Виртуозите на възпоминанията са като търсачите на приключения - в стремежа си да ни смаят, така се увличат, че в крайна сметка постигат обратното - карат ни да потръпваме от уплаха.

Послушайте следните трима шмекери и ми кажете, дали си струва да хваща вяра човек на приказките им, най-вече на третия.

Както е прието в този род съревнования, думата взе първият.

Същият твърдеше, че е бил надарен с небивала памет.

И най-дребните неща, които му се били случили в живота, били строго описани, подредени и запечатани в тайнствена гънка на мозъка му, колкото и да били незначителни.

И за да ни убеди, че говори истината, сочеше редица примери, от които ето последния:

- Та така, господа, ако искайте, вярвайте: спомням си, все едно че е било преди малко, как като новородено за пръв път издадох устнички и ги впих в набъбналата гръд на майка ми!... Ох! Първият миг на наслада в живота ми! Първата глътка майчино мляко!... Още помня вкуса му и никога няма да го забравя!

Ако този умник си въобразяваше, че ще смае другите двама с неговата нищо и никаква история на сукалче, беше яката нагазил в тресавището на заблуждението.

- Само това ли? - изсумтя презрително вторият. - Спомняте си как сте сукал за първи път, голямо чудо! Моите спомени са много пò отпреди.

- Пò отпреди ли?

- Хайде да не преувеличаваме: като казвам много пò отпреди, имам предвид няколко месеца. Представете си, че...

.................................................................................................................................................

.................................................................................................................................................

Тези две пунктирани линии представят с най-малките подробности предродилните му спомени, с които надълго и нашироко ни гости вторият шмекер.

До този момент третият се беше ограничил до няколко неопределени вдигания на раменете.

Веднага след като вторият завърши приказката си, както обичаше да казва полковник Маршан, думата взе третият:

- Вашата памет, господа, е доста къса. Що се касае за мене, в съзнанието ми са живи, толкова живи, все едно че още съм там, най-малките подробности на моето битие... - как да кажа, че да не смутя госпожиците? - на моето битие... да, точно тъй!... на моето битие в къртичината. (Баща ми беше тъмнокос).

(Бурен смях от страна на госпожиците, включително на някои англичанки, запознати с изящната лекота на нашия език).

- Горкият ми татко, продължи третият шмекер, много го обичах, но веднъж здравата ме изплаши!... Това се случи малко преди да се венчаят с мама, в дома на баба ми имаше бал, след който татко се прибра тихомълком, сам, но поощрен повече от всякога... както всъщност подобава на влюбен годеник и предстоящ младоженец. Добре, ама от възбудата на татко взеха по гръбчето да ме лазят тръпки: "Майчице..., писнах, бършейки челото си, ако Шарло (татко се казваше Шарл) почне да се забавлява, като нищо ще остана... на улицата!"

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2010, № 7 (128)