НАХОДЧИВИЯТ СЪДЪРЖАТЕЛ

Алфонс Але

web

- Хич не ми се иска тоя студ и тоя дъжд да се задържат.

- И на мене не.

- А, на тебе ти е все тая, но на мене!...

- Защо ще ми е все тая, а на тебе - не? Да не би да си от друга мая?

- Не, говоря за търговията, защото на първи юни се глася да отварям.

- Да отваряш ли... Какво да отваряш?

- Ами казиното, какво друго! Славното казино в Петини-сюр-Мер.

- Ти си луд, пак ли се захващаш с казиното? След всички приказки, дето ми наговори за това рисковано начинание миналата година... Изтърва триста хиляди франка, ако не се лъжа!

- Голяма работа!...

- Е, знам, че триста хиляди франка в твоята уста значат не повече от петнайсет или двайсет луидора; но все пак спомням си, че бая се тюхкаше.

- По кое време на сезона ме видя?

- През август.

- Туйто... През август. Да ме беше видял в края на септември! Вярно, затворих без замайваща печалба, но затова пък с предчувствието - предчувствието е велико нещо! - че догодина най-сетне ще ми провърви и ще гушна хилядарките!

- Ще ми дадеш ли назаем сто петака?

- Щом искаш... И това благодарение на едно хрумване, проста работа, ама нà, иска се да се сетиш и да вложиш в него цялата си енергия.

- Я кажи.

- И дума да не става! Моята находка върши работа, само ако е херметично затворена... Докато ти, първата ти работа ще бъде да я разтръбиш по вестниците.

- А ако ти се закълна, че ушите ми ще бъдат като шишета, запушени с ония стъклени запушалки, дето ги шлифоват с шмиргел, а устата ми ням гроб, тогава какво ще кажеш?

- Е, щом е така!...

- Слушам те.

- Добре знаеш, че като съдържател на казиното в Петини-сюр-Мер милея не само за престижа на заведението; печалбата заема първостепенно и напълно законно място в моите начинания.

- Безспорно.

- Сам разбираш, че тракането на малките кончета е за мене далеч по-важно от репертоара на оркестъра, който съм наел.

- Горкият оркестър!

- Горките кончета, искаш да кажеш! Последния сезон нямаха успех. Курортистите в Петини, уж заможни хора, бързо-бързо ги зарязаха, след като се простиха с някоя и друга монета от двайсет петака. Колкото до туристите, пътниците, клиентите на увеселителните влакчета и въобще минаващите насам, техният мерак също се изпари. Тъжна история!... Един ден малко преди датата, която си бях насрочил да затворя, това става есента, се бях облакътил на терасата и гледах към морето без настроение. Близо до мене компания курортисти пиеше бира: "Келнер! - се провикна по едно време единият от господата, - сметката". И му даде монета от пет франка. Келнерът върна рестото: "Гледай ти, каза мъжът, пробит грош! Това носи късмет... Я да идем на кончетата, може пък да ни провърви!" Час по-късно същите дами и господа се оттеглиха, след като бяха прелели в касата десетина луидора прясна парà.

- Вече се сещам, няма нужда да разказваш по-нататък!

- Още вечерта с моя помощ в казиното бъкаше от пробити дребни, а кончетата се въртяха, та се късаха, докато парите дрънчаха в касата. Същото на другия ден! И последните няколко дни на сезона! Боже, колко глупави са хората!

- Ааа, вярно е, че са глупави!

Пробуташе ли им келнерът в рестото пробита парà, уж случайно, се провикваха: "Гледай ти, пробит грош! Това носи късмет... Я да идем на кончетата, може да ни провърви!" И отиваха да играят на кончетата! Та затуй тоя сезон дадох да пробият хиляда франка на дребни. Искаш ли да ти дам? Уверявам те, това наистина носи късмет!

- На тебе.

- Взе ми думата от устата.

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2013, № 4 (161)