МЕСТЕН ПОЕТ

Алфонс Але

web

- Уговорени сме твърдо в четвъртък по обед, нали?

- Точно така, в четвъртък по обед.

Краят на този разговор става миналата неделя на конните състезания в Трувил помежду моя приятел Анри дьо Фонденкомбл и този, който има честта да пише тия редове.

След хиляди различни премеждия или за по-просто след хиляди премеждия, тъй като е присъщо на премеждията да бъдат различни, та както вече казах, след хиляди премеждия моят приятел Анри дьо Фонденкомбл заема понастоящем длъжността главен редактор на летния вестник "Независимия от Крикбьоф", орган на интересите на Крикбьоф, Пендепи и Вазуи¹.

По какъв начин Фонденкомбл, когото нищо не предразполагаше към благородното поприще на публицист, се беше така бързо издигнал в местния печат, вече не си спомням, въпреки че ми бе разказвал най-подробно. Но да оставим това настрани.

За нищо на света не исках да пропусна любезната покана да обядвам с моя стар приятел и миналия четвъртък, към единайсет и половина, вярната ми яхта "Цедилото" тържествено влезе в пристанището на Крикбьоф.

Служебните помещения на "Независимия" се намират на кея "Морис-Бертран", точно отсреща в залива разтоварват корабите от Мелбърн.

С лула в устата, с поглед, изразяващ живо гостоприемство, приятелят ми ме чакаше на прага на печатницата.

Млада, хубава домашна прислужница ни сервира портвайн и малко след това ни уведоми, че можем да заповядаме на масата.

Заповядахме на масата.

- Целестино, каза Анри, ако някой ме търси, кажи, че ме няма.

- Добре, господине.

- Как така - възкликнах смаяно - говориш на ти на прислужницата?

- Говоря на ти на всички мои прислужници, които намирам за хубави и които са на по осемнайсет години.

- Всеки народ си има обичаи.

- Естествено... Още малко от калкана?

- С удоволствие.

Влезе Целестина:

- Господине, долу някой ви търси.

- Казах ти, че ме няма.

- Да, ама този е толкова забавен! Сигурно е поет.

- Някой новоизлюпен питомец на Музите! Пусни го да влезе!

Целестина въведе свит младеж, дълъг, с рошава коса и бледо пъпчиво лице.

- Вие ли сте господин дьо Фонденкомбл? - попита той.

- Да, аз съм - побързах да отговоря, верен на стария ми неизкореним навик да подвеждам хората.

- Бихте ли ми предоставил честта да стана сътрудник на "Независимия от Крикбьоф"?

- Вие журналист ли сте?

- О, не, господине! - леко се поизпъчи младежът. - Поет!

- Искате, значи, да пусна ваши стихове в литературната страница на вестника?

- Точно тъй, господине. Ако нямате нищо против, ще започна с една поема, която считам за особено сполучлива.

- Какво, поема ли?

- Написал съм стихове върху сламената родна стряха.

- Ама че странна идея наистина! И съвсем небанална!

- Нали, господине?

- Откъде сте?

- От една местност, не много далече оттук, казва се Лиьо-Годе.

- Чудесно... Е, тогава тия дни ще заобиколя с колело към Лиьо-Годе, за да се запозная с вашите стихове... Вкъщи имате ли стълба?

- Стълба ли? За какво ви е стълба?

- Как за какво, за да се кача върху сламената стряха на родната ви къща, където ви е щукнало да пишете вашите стихове, дявол да го вземе.

- Но, господине...

- Ами тъй де, приумици! Толкова ли не можете като хората да пишете върху хартия?

БЕЛЕЖКИ

1. Крикбьоф, Пендепи и Вазуи - села, разположени на нормандското крайбрежие. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2011, № 3 (136)