Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОМФОРТ

Алфонс Але

web

Не знам дали и вие сте като мене, но аз обожавам Англия.

Оставям мило и драго за Лондон.

Умирам си за лондонските барове, лондонските мюзикхолове, лондонските пийнали дами на почтена възраст, с перце, забодено върху шапката.

Има и нещо друго, което ме кара да се превивам от смях и което обезателно заслужава да се види: английският комфорт.

Този, който пръв е казал, че англичанинът е привърженик на комфорта, е бил велик фантазьор. Много бих искал да се запозная с него!

Английският комфорт... Ох! Дръжте ме, че ще припадна и ей сега ще продължа.

Аз лично мога и без комфорт.

Който, като мене е бил гледан в лишения от баща спартанец и майка лакедемонка, много-много не гледа комфорта.

Липсват салфетки? Много важно! Избърсвам си устата с опакото на ръкава. Чаршафите са с големина на носни кърпи? Избърсвам си носа, врътвам се на петата си и си подсвирквам най-новия шлагер.

Нуждата ми от комфорт се изчерпва дотук.

И както виждате, не се оплаквам.

Макар че веднъж...

(Предупреждавам моите английски читателки, че това, което ще чуят по-нататък, е доста shoking...)

Макар че веднъж, както вече казах, много ми се искаше Лондон (така викат на града местните жители) да е малко по-комфортен.

В Лондон, знаете ли, не е като в Париж.

В този смисъл, че ако съдим по броя на хижите1, Париж е истинска малка Швейцария.

Вярно е обаче - о! какво ли велико има в това да се прекършват крилете на мечтите! - вярно е обаче, че към миловидната дума хижа административният език е добавил за по нужда.

Както и да е, о, Швейцарийо!

Щом става дума за Швейцария, моята Швейцария2 - да се върна на приказката си - него ден беше подложена на сериозно изпитание.

Бях пил много ale, немалко stout и малко porter.

Тъкмо се прибирах. Беше някъде пет или шест часа следобед. Хващайки Tottenham Court Road, силно ми домъчня за... булевард Монмартър например.

От двете страни на булевард Монмартър има будки за вестници, колонки за афиши и... досещайте се, парижани.

На Tottenham Court Road, тази красива широка улица, напълно липсват тези украшения на цивилизацията и да знаете, че в Англия е крайно опасно да се четат афишите отблизо.

Да бях влязъл някъде и да бях помолил портиера... ще ми кажете? Вие май сънувате! В Англия портиери няма. (И това ми било привързаност към комфорта.)

Ами сега?

Целият ale, целият stout и целият porter, който бях изпил, се бяха предателски съюзили за общо бягство и аз чувствах, че всеки момент ще капитулирам.

Дали щях да издържа до Leicester Square? That was the question.

Направих няколко крачки. Тревожно безпокойство ме закова на място.

При мене нуждата обуславя гения.

Тъкмо бях съгледал един великолепен магазин, на чиито стъклени витрини беше написано със златни букви:

ALBERT FOX

Chemist and druggist

Особено харесвам английските аптеки поради това, че в тях човек може да купи всевъзможни неща - малки гъби, големи гъби, вратовръзки, жартиери, гъби средна големина и всякакви такива.

Влязох с решителна крачка.

- Good evening, sir.

- Good evening, sir.

- Господине - продължих в езика на Шекспир, - струва ми се, че имам диабет...

- О! - каза аптекарят в същия език.

- Yes, sir, и бих желал да проверя дали е така.

- В това няма нищо трудно, sir. Достатъчно е да се вземе за проба от вашата... do you understand?

- Of course, I do.

И за да му предоставя необходимото за пробата, той ме въведе в една малка лаборатория; там ми връчи едно кристално шише, което завършваше с една комфортна фуния.

За няколко секунди кристалното шише заприлича на едър топаз.

Спомням си дори тази подробност - и ако я отбелязвам, то не за да се хваля, защото аз съм първият, който я счита за отвратителна - шишето не достигаше и се наложи да излея остатъка от топаза в нещо черно, което къкреше на огъня.

Получил уверение от страна на аптекаря, че пробата ще бъде грижливо направена, аз се оттеглих, като обещах да мина да взема резултатите на следващия ден по същото време.

- Good night, sir.

- Довиждане, драги мой.

На следващия ден по същото време параходът Петрел плуваше право към Кале, отнасяйки на борда си един висок, рус и определено изискан младеж в чудесно настроение.

Беше ми все едно, а ако един ден действително ме хване диабет, ще си помисля, че покровителят на английските аптекари си отмъщава.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Така са се наричали по времето на А. Але публичните тоалетни (б.пр.). [обратно]

2. Старото френско наименование на Швейцария (Helvétie) звучи досущ като думата la vessie (пикочен мехур) (б.пр.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2007, № 11 (96)