|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОКТОРЪТ Алфонс Але Мене ако питате, по-дебелокожи и дебелооки от лекарите на този свят няма. Безобразно дебелооки! А какво презрение към човешкия живот, не е за разправяне! Болен сте, докторът идва. Преглежда ви, прослушва ви, задава ви въпроси, а мислите му другаде. Напише рецепта и казва: "Ще мина пак.". Бъдете сигурен - той положително ще мине и ще продължи да минава, докато вие самият минете и заминете. А като заминете, при него веднага ще дотича служител от погребателното бюро и ще му пъхне в ръката дребна премийка. Ако устоявате по-дълго на болестта, и най-вече на лекарствата, добрият доктор пак си потрива ръцете, тъй като от тези кратки наминавания както и от това, което си прихваща от аптекаря, той вади доста порядъчна печалба. Само едно не е по вкуса на добрия доктор: ако вземете и изведнъж оздравеете. Макар че и тогава ще намери начин да извърти нещата в своя полза и да ви заяви с безподобна самоувереност: - Аз ви спасих, да ви е ясно! Но от всички доктори най-дебелоок е моят доктор или по-скоро моят бивш доктор, защото го пратих по дяволите и, вярвайте ми, откак го пратих по дяволите, направо ми олекна. Времето се беше затоплило и после захладило или обратно, най-напред захладило и после затоплило - не си спомням точно - та бях понастинал. И понеже държа на кожата си - кой от нас не държи, една ни е! - викнах моя доктор и той пристигна начаса. И без това не се чувствах добре, но след като изгълтах това, което ми предписа, съвсем отпаднах и се наложи да легна на легло. Ново посещение, нова предписание, ново отпадане. С други думи, след няколко дена бях смъкнал няколко фунта..., а дори и няколко килограма. Една сутрин, когато едва гледах, след като ме беше прегледал по-старателно от обикновено, моят доктор ме пита: - Доволен ли сте от този апартамент? - Ами да, доволен съм. - Колко плащате? - Три хиляди и четиристотин. - Портиера бива ли го? - Не мога да се оплача. - А собственика? - Собственикът е много мил човек. - Камините не изпускат ли? - Не особено. И тъй нататък. И тъй нататък. А аз си викам на ума: "Тоя серсемин за какво ме е заразпитвал? Дали жилището ми е влажно или не, това хайде що-годе понятно е, понеже съм болен, но за какво му е да знае, колко наем плащам?" И макар че никак не ме биваше, осмелих се да го попитам: - Докторе, ама вие защо ми задавате тези въпроси? - Ще ви кажа - отговаря ми той, - търся си апартамент и вашият би ми свършил добра работа. - Но... аз нямам намерение да напускам. - За съжаление ще се наложи след няколко дена. - Да напускам? - Нещо такова! Проумях. Господинът ме беше отписал и не се свенеше да го сподели с мене. Надали бих могъл да изразя на какъвто и да е език какво изпитах. Най-напред ужасно ми премаля, после ужасно ми притъмня пред очите! А накрая нечовешки ме хвана яд! Говорят ли се подобни неща на болен човек, клиент, при това добър клиент, така да се каже. - Така ли било? Искаш значи да ми пипнеш апартамента, влечуго такова? Ще имаш да взимаш! .......................................................................................... Ако един ден се разболеете, съветвам ви, направете като мене: вземете и се ядосайте. От това може да ви прилошее. Аз от това оздравях. Изгоних доктора от къщи. Изхвърлих лекарствата през прозореца. .......................................................................................... Е, малко преувеличавам, като казвам, че съм ги изхвърлил през прозореца. Не обичам умишлено да чупя стъклария, някой минувач може да пострада, а аз не обичам хората да страдат по моя вина: да не съм доктор! Задоволих се да върна всичко на аптекаря заедно с няколко думи пояснение. Бяха се насъбрали догоре шишета, вързопчета, опаковки. Толкова много, че веднъж дори бях сбъркал - бях си намазал корема със сироп и бях глътнал един пластир. Струва ми се дори, че това беше единственият път, когато почувствах известно облекчение. След което поднових договора си със собственика на апартамента и повече не искам да чуя за доктори.
© Алфонс Але |