ПРИВЕТСТВИЕ

Здравка Бобева

web

Уважаеми проф. Бакалов,

Уважаеми доц. Гюров,

Уважаеми гости,

За мен е изключителна чест да ви приветствам с добре дошли на тази първа по рода си среща - дискусия по проблемите и перспективите на педагогическата периодика, организирана като съвместна инициатива на Главна редакция на педагогическите издания към МОН и СУ "Св. Климент Охридски". Искам да изкажа две специални благодарности - на Софийския университет - за това, че ни предостави тази зала, която, сигурна съм, в съзнанието на всеки българин е символ на академичното образование, и на фирма "Овергаз", която с финансовата си подкрепа за това начинание доказа, че българският бизнес не стои встрани, а е готов да вземе дейно участие в реализирането на проекти от образователната сфера.

Уважаеми госпожи и господа, всички вие добре знаете, че издаването на педагогическа и научна периодика има дълбоки традиции в България. Голяма част от присъстващите тук са не просто читатели, но и активни творци в процеса на създаването й. Това ме изпълва със законна гордост и прави ненужна дългата ретроспекция назад във времето. Бих искала само да припомня, че нашата обединена редакция съществува вече повече от 40 години. На страниците на нашите списания са опитвали перото си не един и двама дейци на българската наука, не един и двама учители са достигнали забележителни постижения в професионалното си развитие, публикувайки педагогическите си разработки и споделяйки опита си. Същевременно и тези, които само са били или са читатели, биха потвърдили факта, че благодарение на съществуването на списанията те са получавали, получават и ще получават най-точна и актуализирана информация за процесите, които протичат в българското образование.

Всъщност, уважаеми участници в тази среща, с всичко казано дотук само още веднъж подчертавам смисъла и ролята на присъствието ни в пространството на печатното слово - да бъдем трансмисия между Министерството на образованието и науката и педагогическата общност, да бъдем постоянния информационен източник в процеса на квалификация на българското учителство, да бъдем мястото, където всеки, който има амбиции и увереност в собствените си възможности, ще прекрачи прага между устната и писмената реч.

Разбира се, тази дейност изисква от нас високо чувство за отговорност и висок професионализъм. И ето тук е мястото, където искам да поднеса най-искрените си благодарности към всички главни редактори, членове на редколегии, експерти в МОН, които с дългогодишната си неуморна и себеотрицателна работа подготвят брой след брой на всяко списание. Бих искала да не пропусна в този ред на изброявания и колегите си, щатния състав на редакцията - благодаря ви, колеги, за професионализма и сърцатото отношение към работата.

Трудното време на прехода ни постави в сложна ситуация. Трябваше да запазим изданията, да ги преведем през мътната река на заливащия ни жълт печат, да се възправим срещу чалгакултурата (едно невъзможно словосъчетание), да съхраним онова, което беше постигнато през годините, да намерим пари, защото без финансова подкрепа реализацията на труда ни ставаше невъзможна. И ние успяхме да го направим.

Днес сме се събрали, за да обменим в свободна дискусия мисли и идеи за настоящето и бъдещето на периодичния педагогически печат. Присъединяването ни към Европа ни задължава както да пазим традициите си, така и в много отношения да преустроим и моделираме поновому дейността си.

Имаме какво да направим в тази насока - да осъвременим оформлението си, да повишим критериите си към качеството на публикуваните материали, да оценим по достойнство труда на всички, които работят за нас. Това може да стане в тясно взаимодействие с финансовите органи на МОН и българския бизнес. В крайна сметка мисля, че по-голяма обща цел от добре подготвени интелектуално и професионално педагози не може да има. Готови сме да подадем ръка не само на тези, които работят в държавното, но и в частното училище. Убедени сме, че техният професионален опит също обогатява общата картина на образователния и възпитателния процес. Искаме да си сътрудничим по-активно и с издателите на учебници и учебни помагала. В тяхно лице ние виждаме не конкурент, а съмишленик. Бихме искали да дадем възможност да се популяризират и хората, които работят в неправителствения сектор. Техните проекти често покриват дейности, в които държавата не успява да се включи.

В заключение бих искала да кажа - в лодката, в която се возим, има място за всички. Важното е да намерим пресечните точки на голямата си цел - по-възпитани и по-образовани млади хора, по-професионално подготвени и по-мотивирани педагогически кадри, по-цивилизовано и развито гражданско общество.

Благодаря за вниманието!

© Здравка Бобева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.