|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОБРО МОМЧЕ Валентина Плачкинова Майка ми обича лилаво, баща ми мрази и цвета, и майка ми. Един ден решително тръгна към вратата, застреля с поглед мама, която си пресаждаше теменужките (мене изобщо не ме погледна), ще полилавея и ще умра, каза, сякаш изпускаш лилава слуз, и потътри куфар. Оттогава майка ми заряза цветята, а аз станах много послушен, дори спрях да говоря, душех наоколо и се оглеждах за лилава слуз. Сам се заех с теменужките, защото мама се затвори в стаята си и не излезе повече, всеки ден ме викаше да й приготвя коктейл, много бях добър в дозирането и смесването. Тя не питаше какво слагам, само искаше алкохолът да е достатъчно, за какво, мамо? Пиеше чаша след чаша, свита в семейното легло, премрежваше поглед, отпускаше глава и застиваше с изцъклени очи. Стоях хипнотизиран и не смеех да мръдна, за да не я върна обратно и пак да почне да скимти. Веднъж, докато гледах бялата й безжизнена ръка върху лилавия сатен, трепна, погледна ме отчаяно, облиза устни, отметна завивката и с едно движение промени живота ми - ръката й потупа настоятелно празното място, нали не искаш мама да полудее, я чух да казва, ти си добро момче. Аз наистина бях добро момче и не исках мама да полудее заради мене, пристъпих и няма връщане назад. Оттогава всеки ден правех коктейли и усещах как полилавявам. От една случайна грешка разбрах, че ако променя дозата, мога да отложа замалко потупването по сатена, а след месец даже го приспивах. Откритието стана моя тайна, експериментирах първо с майка си, после и с теменужките. Превръщах ги в гиганти, в джуджета с оцъклени лилави очи и хилави бели ръце, неспособни да потупват. Влизах при мама и без да ме моли, й приготвях коктейлите, така се увличах, че понякога обърквах съставките за нея и за теменужките. После отведоха мама, и ти си като баща си, викаше, но не беше вярно. Все още си имах цветята, поливах ги, те мутираха и се превръщаха в чудовища. Изпълнен със смесени чувства, ги носех в лудницата, там им беше мястото - и на тях, и на мама. Вече бях напълно убеден, че уменията ми да смесвам и дозирам ме спасиха да не полудея и аз. Толкова се гордеех със себе си, че превърнах този си талант в професия - екзекутор съм в затвора, внимавам упойката в инжекцията да е достатъчно, достатъчно за какво, мамо, добро момче, казваше тя.
© Валентина Плачкинова |