|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАПАНИ Стефан Минчев Ако някой го зърне, докато се разхожда по брега, ще го помисли за романтик. Мъжът върви бавно по мокрия пясък, а вълните от време на време заливат босите му крака. Той често поглежда с непресторено възхищение към златистата лунна пътека, блещукаща върху водите на Индийския океан. В четири след полунощ многолюдният през деня плаж пустее. Романтикът внезапно се оглежда подозрително и се отдалечава на десетина метра от вълните. Там той кляка върху пясъка и дълбае. След няколко минути пред него зейва дупка, дълбока около половин метър. Под повърхността пясъкът е влажен и се е получила почти цилиндрична кухина. Мъжът сваля раницата от гърба си. Най-напред вади от нея нещо, увито в парцали. Острите ръбове на счупена през средата стъклена бутилка блесват на лунната светлина, щом развива плата. Той поставя шишето на дъното, добре закрепено с режещата част нагоре. Покрива отвора на дупката с широко парче найлон. Краищата му мъжът затиска с няколко оловни тежести, за да стои изпънат. Накрая внимателно посипва отгоре сух пясък и подравнява пространството наоколо. Капанът е заложен. * * * В 6.10 нощният бродник седи в едно уютно кафене, близо до пристанището на Пърт. Корабът, на който работи като стюард, потегля след няколко часа. Той вади от раницата поизтъркана географска карта на света и я разгъва пред себе си. Крайбрежията на повечето континенти са нашарени с червени точки. Мъжът отваря шишенце с лак за нокти и безстрастно добавя още една върху западния бряг на Австралия.
© Стефан Минчев |