ГЛАДИАТОР

Стефан Минчев

web

Котис стъпи на арената и тръгна към средата с равни крачки. Стараеше се да изглежда уверен в себе си, въпреки че не беше. Не чуваше овациите и дюдюкането. Не чуваше хрущенето на пясъка под краката си. Чуваше само тихо бучене, все едно през косите му и надолу покрай ушите се стича ручей. Той пристегна каишката на шлема и звукът се превърна в шум на подземна река.

Тракиецът поизбърза с излизането си и вървеше между още неприбраните след предишната схватка трупове, стискайки тризъбеца в едната и скатаната мрежа в другата ръка. Опита да си припомни хитрините в боя, на които го бе научил старият Идоменей, но в ума му упорито изплуваше безстрастното лице на робинята, която го бе забавлявала през нощта. Почти беше стигнал центъра на арената, когато от другия й край се зададе днешният му противник - огромен, сякаш излят от метал воин, въоръжен с къс меч и кръгъл щит. Лорариите се разбързаха да почистят за предстоящия двубой.

Котис погледна нагоре. Небето тук не беше ведро като в родината му, а тъмно като гладиаторски хляб. Зареял поглед във висините, той не забеляза лежащия на пътя му окървавен нагръдник и се препъна в него. Фортуна реши мъжът да падне върху собственото си оръжие. Тризъбецът се впи в плътта и проникна дълбоко. Тялото на тракиеца се разтърси в спазми и топли фекалии потекоха по бедрата му. Мощни вълни от смях заляха трибуните, докато Котис бавно умираше от загуба на кръв... и от срам.

© Стефан Минчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2008, № 3 (100)