|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОВ РЕЧНИК НА МЛАДЕЖКИЯ СЛЕНГ Снежина Карагьозова Езиковедите добре знаят, че съставянето и издаването на речници е трудна работа, изискваща екип от квалифицирани специалисти, необходимото време и не малко материални средства. Епохата на учените енциклопедисти е отдавна отминала и днес речници като Найден-Геровия "Речник на българския език" по обхвата на езиковия материал, работата върху него, както и по представената културна информация (народни песни, описания на обичаи и вярвания) е нещо уникално независимо от времето и епохата. Делото на цял един живот. Днес това е немислимо. Задачата, която си е поставил съставителят на "Пълен речник на най-новия полски език" (оттук нататък преводите от полски са мои, С.К.), е по-скромна, но не по-малко трудна. Малко разяснение за заглавието. Речникът обхваща лексиката, включена в два по-стари речника (от същия съставител), издадени през 2003 г. и 2005 г., в преработен вид (общо 174 речникови статии) и с някои допълнения. Най-новият (или дословно най-младият) полски език е определен като "…част от разговорния език, която е в етап на постоянен развой; нов език в инкубационен период…", а неговият речник - като "сбор от дефиниции, разширени до рамките на фейлетон, сбор от изрази, третирани по-скоро като журналистична тема, отколкото като пълен списък от нови думи" (стр. 7). Цитатите съвсем точно представят авторския метод на работа. Това не е научен труд в пълния смисъл на думата, а наблюдения над сленга на младото полско поколение на човек, за когото езикът е и сечиво, и продукт. Той е журналист, автор на фейлетони за езикови проблеми в два вестника - "Przekrój" è "Gazeta Wyborcza". Стремежът е да се представят значенията на думи и изрази, които са още в аморфно състояние и които са неясни за носителите на полския от по-старата генерация, а понякога дори и за тези, които ги използват. Намерен е оригинален начин за събиране на емпиричен материал: източникът са главно хип-хоп блоговете (лични дневници) в интернет, а така също реклами и характерни изрази на водещи в телевизионни предавания. Публикуването на електронните адреси на блоговете е създало и някои неприятности във връзка с анонимността им, което пък пряко отвежда до нерешените проблеми на интернет комуникацията. Желанието на съставителя е както фиксирането (доколкото това е възможно) на новосъздадената и новосъздаваща се лексика, така и провокирането на разсъждения за произхода й - откъде идва такова именно, а не друго значение. Така например глаголът bakać (пуша марихуана), имащ регионален произход, някога, според етимологичните речници, е бил употребяван със значението викам, крещя, и е в родствена връзка с bakalie (сушени плодове, използвани в сладкишите), украинското bakun (тютюн) и tabaka (тютюн за смъркане). В езиково отношение, както личи от примера, част от сленговата лексика има местен произход (регионален или дори общославянски), докато друга част е с чужд произход - заимствана главно от английския. Такава е думата "ban" (английска заемка), която запазва значението на англицизма и го развива на полска почва в изразите: dostać bana (да бъда изхвърлен от дискусионна група, канал, чат и т.н.), zostać zabanowany (със същото значение), zostać odbanowany (получавам отново възможността да вляза в канал, група), dostać permabana (бивам изхвърлен завинаги), dać bana (отървавам се от гаджето си). Поради спецификата на тази лексика (неоформеност, нефиксираност на значенията, които са в употреба в даден момент, като не е ясно докога и дали въобще ще останат в езика), често определенията са заменени с описание на ситуацията на употреба, илюстрирана с цитати от блоговете. Така например bek/bekowy (или съкратено ВК), на които се приписва регионален произход (говорът на т.нар. Триград - т.е. Гданск, Гдиня, Сопот), може да означава нещо приятно, забавно, свързано със свободното време. Но може да се използва и като съкращението ВК и да означава без коментар. В специализираната литература се отбелязва близостта между жаргона и сленга, както и това, че разликите между тях са често въпрос на обхват. Жаргонът разграничава говорещите по социален признак - професия, образование, начин на живот и др., докато сленгът по-скоро обединява и нивелира различията между говорещите в еднаква или близка среда (примерно на една територия). И двата вида социолекти се отличават с предпочитания към езиковите игри, образност и голяма свобода в употребата на езика. Всичко това ги прави необикновено експресивни. Младежкият сленг, за който става дума, обединява говорите на полските геймъри и компютърни специалисти, чатъри, хип-хоп последователи, ученици и улеснява общуването помежду им. Информацията, обменяна в рамките на тази неформална група в интернет пространството, остава до голяма степен (понякога изцяло) неясна за останалите носители на езика. Кои са отликите на този сленг от стандарта (нормата)? Преди всичко "разработвана" е морфологията на езика.
Правят се и фонетични промени - транслитериране на полски буквени съчетания с английски (jush, вм. jusz - вече; w goore, вм. w góre - горе, нагоре); орнаментиране на текста чрез редуване на малки и големи букви в една дума и др. Това са само част от начините за игра с езика, които всеки може да използва както, където и когато поиска в зависимост от собствената си инвенция. Важното е да се икономиса виртуално пространство, а и да се предаде онлайн настроението на пишещия. Хачински показва и пътя на разпространение на сленговата лексика - как от блоговете и чата отделни лексеми преминават в езика на медиите, което съвсем не гарантира трайното им установяване там. Те са по-скоро оригинален стилистичен похват за скъсяване на връзката с аудиторията. В този речник са представени и неща, които не са характерни за такъв тип справочници - карикатури, хип-хоп текстове, рекламни текстове и тест (sic!), с чиято помощ читателят може да провери дали е усвоил сленга. Що се отнася до коментарите на рекламните текстове, човек не винаги може да се съгласи с тях - защото се изхожда от логиката и здравия разум, а те не винаги се имат предвид в рекламата. Всичко това е поднесено с изискан полски хумор, което улеснява възприемането на езиковите игри на интернет поколението. Със сигурност подобен речник на границата между публицистиката и науката липсва на българския пазар. Засега речникът може да бъде намерен само в библиотеката на Полския културен център в София.
B. Chaciński. Totalny słownik najmłodszej polszyzny. Kraków, 2007.
© Снежина Карагьозова |