КНИГА ЗА КОНСТАНТИН КОСТЕНЕЧКИ НА ТУРСКИ ЕЗИК

Снежана Александрова

web

Наскоро Издателска къща "Kapadokya" в Анкара издаде книгата на д-р Хюсеин Мевсим "15. Yüzyıl Bulgar Yazarı Konstantin Kosteneçki’nin Stefan Lazareviç’in Yaşamöyküsü Başlıklı Yapıtı" ("Житието на Стефан Лазаревич" от Константин Костенечки - български писател от XV век"). Това бе конкретният повод да зададем няколко въпроса на автора на книгата.

- Г-н Хюсеин Мевсим, кое ви подтикна да се насочите към автор от старата българска литература?

- Старата българска литература крие една пленяваща и несравнима с нищо дълбочина и красота, на които, за съжаление, не обръщаме особено внимание през студентските си години. Излишно е да изтъкна, че тя е най-непознатата в Турция съставка на българската национална литература. Освен това приблизително 350 години от нейната деветвековна история протичат в условията на османското владичество, поради което в нея се натъкваме на неподозирани свидетелства за политическата, социалната и военната история на Османската империя. Една от творбите, която представлява неоценим източник за преминаването на османските турци на Балканския полуостров, за битките в Косово (1389) и при Анкара (1402) между Тимур и Баязид Светкавицата, за периода на междуцарствието (1402-1413), за властването на султаните Мурад I, Баязид I, Мехмед I Челеби, Мурад II, с една дума, за историята на Европейския югоизток в края на XIV и началото на XV век, е "Житието на Стефан Лазаревич" на Константин Костенечки, завършено през 1431 г., т.е. 4 г. след смъртта на сръбския деспот, в чийто двор книжовникът намира приют и условия за творческа дейност. Тъй като самият Костенечки е бил пряк свидетел на голяма част от събитията, които описва, това обстоятелство повишава обективността на творбата, превръщайки я в достоверен източник.

- Разкажете ни за структурата на книгата?

- Имайки предвид крайно оскъдните представи за старата българска литература в Турция, в предислова на книгата се постарах да изложа накратко възникването, основните етапи и представители, както и специфичните й черти. В следващите глави се спрях върху живота на Костенечки, който, както знаете, се конструира от оскъдните сведения и данни, разпръснати в двете му оригинални произведения - граматическият трактат "Сказание за буквите" - основен източник за равнището на езиковите познания през Средновековието в славянския свят, и "Житието на Стефан Лазаревич". Впрочем освен оригиналните, в книгата ми са представени и двете му преводни творби. Отделна глава е посветена на жанровото своеобразие на старата българска литература и по-конкретно на житието в качеството му на най-значим и представителен жанр в нея, като са приведени и фрагменти от образците на най-известните житиеписци. По-нататък са проанализирани особеностите на "Житието" от гледна точка на следване на традицията и особено новаторските елементи в него, поради които то се разглежда повече като биография от модерен тип, като летопис, исторически и географски трактат, запазвайки само формалните белези на агиографския жанр. В книгата си прилагам и цялостния превод на "Житието" по Богишичевия препис, така че след новосръбски, немски, датски, новобългарски, тази вододелна за южнославянските литератури творба от XV век е превъплътена и на турски език.

- Към кого е адресирана книгата ви? Разбрахме, че тя е предизвикала голям интерес в академичните среди в Турция.

- В качеството си на безценен извор, преводът на "Житието" се посрещна с обясним интерес от турските историци, по-конкретно от тези, които се занимават със средновековна, балканска и османска история, защото авторът е непосредствен свидетел на описваните събития и личности. Но смятам, че би било несправедливо да се набляга само върху историческата страна на "Житието", то представлява безспорен интерес и като литературен паметник, поради което книгата ми е адресирана и към всички, които се интересуват от проблемите, най-общо казано, на славистиката.

- С какви трудности се сблъскахте при превода и бихте ли споделили нещо повече за по-нататъшните си намерения в областта на старата българска литература?

- Почти всички изследователи на творчеството на Костенечки изтъкват сложния и на места неразчетим стил на автора. Изключително труден беше преводът на уводната част на "Житието", в която старозаветните реминисценции са пределно уплътнени, не ми беше лесно и при предаването на християнската терминология. Въпросната творба на Костенечки представлява първата стъпка от един мой по-мащабен проект, който включва превода и издаването в отделна книга на други образци на старата литература, като "Българска хроника", фрагменти от жития на Исай Серски, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин..., в които има ценни свидетелства за първоначалния период на османската експанзия на Балканите.

- Г-н Мевсим, вие полагате похвални усилия в областта на превода от български на турски и обратно. Над какво работите в момента, нещо да споделите за близките си планове?

- За съжаление, в областта на превода от български на турски и обратно се забелязва една кампанийност, за чието преодоляване, смятам, че ще допринесат моите даровити млади приятели и колеги, сред които бих желал да изтъкна Кадрие Джесур, д-р Хасине Шен и д-р Азис Таш, защото досегашните им успехи и постижения са повече от обнадеждаващи. Освен пиесите, които превеждам и се поставят по сцените на държавните и частните театри, съвсем скоро ще излезе "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, една от редките книги, която винаги препрочитам с повишено внимание. Предстои да излезе и том с четири пиеси на Христо Бойчев, широко познат и почитан сред турските театрали български драматург. Оформих като книга за едно местно издателство магистратурата си за еничарските песни в българския фолклор, включвайки към тях и познатите в десетки свои варианти песен за Мурад и Мара, както и тази за Плевен и Осман паша, и тя ще представлява първото по-цялостно представяне на българското народно-песенно творчество в Турция. В момента подготвям за една представителна поредица на издателство "Dünya" ("Свят") антология на българския разказ, в която след прецизен подбор реших да представя 44 разказа от 33 писатели от Каравелов до Елена Алексиева. В близките ми планове влизат книги за Елисавета Багряна и Атанас Далчев, както и поетична антология от Антон Баев. От друга страна, под печат в издателство "Балкани" е сборник със съвременна турска драматургия, а в "Жанет 45" ще излезе антология с около 120 стихотворения от шестима значими турски поети, както и книгата на големия турски историк Илбер Ортайлъ "Преоткриването на Османската империя".

© Снежана Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2007, № 5 (90)