Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Халище, черга до черга на дувара и по лурките.
Девойко, бално ли ти е...
Девойко, жално ли ти е...
С глас отдалеч планината приглася.
Ехо пониква отвсякъде.
Аз съм, дето нарежда живата вълна до бързея.
Месечинко льо, грейливка...
Като ластовичка докосна водите.
А бориките потрепераха. И се наежиха клонките.
Пееше мама.
Лъч довчерашен глас, прероден в сребърна болка.
Роса - роси болката и опъва хвърчило от смях.
Везмото на мама по ризите и антериите,
по гришките и мендилите се надипли в песен.
Запя я внукът.
Моят син Стилиян.
Ясната месечинка потече надолу по бързея
и остана до мен.
Месечинко льо, грейливка...
© Роса Соколова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Роса Соколова. Стръмна изповед. София: Светулка 44, 2002.
|