КАК МАЛКИЯТ КЛАУС СТАНА ДЯДО КОЛЕДА

Росица Чернокожева

web

Това е заглавието на книгата, с която издателство "Колибри" зарадва малки и големи читатели в навечерието на Коледа (защото това е приказка за всички възрасти), в превод на Надежда Розова, а на стиховете от Кристин Димитрова и илюстрирана с изпълнените със светлина рисунки на Дамян Дамянов. Има приказки, които помним от детството. Но има и вечни приказки, предавани през години и векове. Такава една вечна приказка е разказал Лиман Франк Баум, известен на българския читател с историите "Вълшебникът от Оз и "Страната на Оз".

Сигурно всеки в сърцето си носи своя приказка за Дядо Коледа, която един ден да разкаже на детето си, но тази, която Л. Франк Баум ни поднася, е изтъкана от нежност и финес, от вълшебство и въображение. Неслучайно авторът е посветил приказката на сина си. Но, веднага искам да кажа, наред с това, тя e много земна, защото се оказва, че Дядо Коледа е живял сред нас първо като порастващото дете Клаус.

Началото на приказката се губи там някъде в сънното, на границата сън и реалност, в една далечна гора, наречена Бързи - "необятна, величествена и страховита за всеки, който се прокрадне в нейната сянка", но когато навлезеш от слънчевите морави в горския лабиринт се откриват неизчерпаеми съкровища. Гората е населена с какви ли не чудновати обитатели. Тук има феи, нукове, рилове и нимфи. Цивилизацията още не била стигнала до Бързи. Главните герои тук са нимфите, които пазят горите и се грижат за младите дървета. А най-специална е нимфата Несил - грациозна, чувствителна, горда, непокорна, готова да рискува. Така и става. Когато великият Ак, господарят на горите, разказва как е спасил едно човешко бебе, въпреки че неговата философия е, че "умереното страдание е съдба на всички смъртни и не е наша работа да се месим в природните закони", нещо трепва в жалостивото сърце на Несил. Все пак Ак наредил на лъвицата Шигра да се грижи за детето. Краката сами отнасят Несил да търси това бебе. Всички са стъписани от нейната дързост. Но Ак благославя тази нейна постъпка и дори разпорежда всички горски обитатели да я закрилят и помагат в отглеждането на детето, въпреки че повече няма да пристъпи закона - безсмъртен да осиновява смъртен. Наричат бебето Неклаус или съкратено Клаус ("мъниче"). Така расте малкият Клаус сред гордите и любящи нимфи и неговите мисли и думи също са благи и любезни, защото нимфите не познават злото. Клаус бързо възмъжава и проумява, че не прилича на никого от горските обитатели.

Великият Ак един ден решава да поведе порасналия Клаус сред неговите събратя - хората. Клаус и Ак се понасят във въздуха и докато Клаус се държи за пояса на Ак, ще бъде невидим за хората. И тогава в сърцето на младия Клаус ще се роди особена любов към малките, към децата. За него те са мили и невинни. Да не забравяме, че в тези векове детето не се е смятало за голяма ценност, не му е обръщано голямо внимание. Семейството го чака да порасне и да помага за прехраната в тези трудни ранни времена. Тази особено хуманистична идея, която Франк Баум прокарва чрез образа на Клаус - приятелят на децата - ще добие особена културологична насоченост. Не случайно към името на Клаус по-късно ще се добави прозвището Санта (свети). Така този образ е преход между житейското и религиозното. Едновременно земен и свят.

Тогава Ак ще разкрие тайната за произхода на Клаус и драмата на неговия живот, че животът му ще има край. Дълбоки са думите на Ак, че дори краен, човешкият живот е полезен и "че мъдрите търсят начини да са полезни на събратята си, защото онези, които са полезни, със сигурност ще живеят отново". Клаус разбира, че всеки човек има мисия - да остави света по-хубаво място, отколкото го е заварил, напуска Несил и гората и се заселва в Засмяната долина в света на хората. На тръгване господарят на горите му дава дума, че при нужда всички обитатели на горите ще му помагат с радост. Клаус храбро поема съдбата и орисията на човешкия род: грижите и работата.

В тази част от книгата, в която Франк Баум описва зрелостта на своя герой, отново ще се насладим на великолепния му стил, изтъкан от мекота и нежност. Метафоричността на изказа при описанието на природата прави Франк Баум любим наш автор завинаги. Вълшебството на природното и играта на човешкото въображение раждат неподражаемия стил на Франк Баум - лаконичен и изящен. След първата си нощ на открито в Засмяната долина Клаус ще "разкъса паяжините на съня", ще се посмее на палавите подскоци на вълничките в потока, "които се подбутваха една друга към скалите или се скупчваха в отчаян опит всяка първа да стигне завоя" и ще види новопостроената дървена къща за него. Той ще заживее в нея благодарение на това, че приятелствата не прекъсват лесно и безсмъртните му приятели са навред и му помагат.

Книгата разказва как се е родила първата играчка, направена от Клаус - издялква я от дърво, гледайки собствената си котка Блинки и така ще сподели радостта с детето, на което ще я подари. И Франк Баум ще възвести: "Така започна великото му дело!" Колко възнаграден ще се чувства Клаус, когато види радостта в детските очи, тогава ще изрече клетвено: "Оттук нататък всички деца могат да разчитат на мен!" Ще изработи и първата си кукла, като използва за модел нимфата-осиновителка Несил.

И както почти винаги се случва на доброто дело се противопоставят злите сили. Тук това са страховитите същества - огви. За кой ли път в света ще се противопостават доброто и злото. Разразява се една страховита битка. Както се знае, злите винаги са страхливци. От едната страна са дракони, великани, демони срещу всички видове мънички безсмъртни: нукове, рилове, феи, нимфи. Но законът е такъв, че силите на доброто не могат да бъдат покорени, ако се съпротивляват на злото.

Приказката продължава с това, как постепенно на помощ на Клаус идват двата елена (после господарят на животните ще позволи те да станат десет) и той натоварва играчките, които ще разнася на шейна един път в годината - на Бъдни вечер. Като виждат как Санта Клаус е почел децата им с подаръци и родителите започват да се стараят да уважават децата си повече. Постепенно ще се роди идеята, че детето - малкият човек - има също толкова нужда от обич и уважение като всеки пораснал (дори повече) и, че детето също е личност. Дори само това да беше заслугата на Дядо Коледа, то е достатъчно, за да придвижи културно и цивилизационно развитието на човечеството към значимостта на детския свят.

Ще научим още и защо Дядо Коледа влиза в къщите през комина и защо слага играчките в детските чорапчета. А после се появяват и коледните елхи. Много отговори ще намерим в тази толкова човешки разказана история - отговори, които и ние като деца сме искали да знаем. Но мисля, че най-важният отговор, който ще научим, е как любовта и желанието да зарадваш всички деца може да осмисли един човешки живот. Франк Баум, верен на метафоричния си стил, ще ни убеди: "Добрите дела обаче бързо се разчуват и славата им отлита като на криле до далечни страни". Има и един нюанс - родителите казват на децата си, че Санта Клаус обича само послушни деца. На Санта Клаус не му е приятно да говорят така. Той носи играчки на децата, защото са мънички и безпомощни и защото ги обича. Така авторът ще изведе поантата, че с добри дела всеки може да се превърне в светец в сърцата на хората. Дядо Коледа, навред по широкия свят ще бъде посрещан с по-голяма почит дори от цар.

И като всеки от човешкия род Санта Клаус остарява. Тогава се намесват всички природни сили. Отново сме изправени пред случка, която ни говори, че Вселенската любов е над всичко. Събират се всички безсмъртни същества и техните повелители. Великият Ак предлага една величава постъпка: да се даде на Санта Клаус мантията на безсмъртието. Пред труден избор са изправени безсмъртните природни същества и величества - мантията е единствена в света. И ето, че всички гласуват единодушно "за". Този апотеоз на любовта е и кулминацията в приказката. Рисунката на Дамян Дамянов не ни представя старец в традиционна мантия, а една модерна, философска, вдъхновена визия на спираловидна широка червена лента, обгръщаща достолепния възрастен Санта Клаус. Макар и на тази възраст, Дядо Коледа не губи младежката си жизненост - потенцирана и мотивирана от това, че всички деца по света - бедни и богати - чакат своя коледен подарък. И понеже работата му се увеличава неимоверно, той получава и четирима добри помощници - кои са те, ще разберем в края на книгата. В следващите години всички те ще изпращат огромни количества играчки и в магазините, където всеки родител може да направи своя подарък. Добрият, свят, безсмъртен старец знае, че така нито едно дете по света няма да мечтае напразно за играчка.

Нека да отдадем дължимото и на великолепния превод на Надежда Розова и Кристин Димитрова (стихове), които пренасят посланията на Л. Франк Баум до нас. За илюстрациите в книгата и на корицата от Дамян Дамянов може да се говори много. Всяка страница е оформена със стилизирани винетки, като те са различни за отделните глави на книгата и кореспондират със съдържанието им. Илюстрациите не са просто допълнение към текста, а между текст и картина е постигната специфична симбиоза, разкриваща в пълна степен и приказното съдържание, и идеята на художника.

Издателство "Колибри" ни поднася една вълшебна приказка, разказана от Л. Ф. Баум с много любов и вдъхновение към детето; детето, което не умира никога в нас.

© Росица Чернокожева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2018, № 1 (218)